Арчър Брук е само на шест месеца, но снимките му в Instagram вече са десетки. Виждаме го в миниатюрен чифт Nike Air Jordan кецове и раздрани джинси, седнал до баскетболна топка за сравнение на размерите.
На друг кадър е облечен от глава до пети в спортен екип с принтове и е разположен между огромните кецове на баща си, който го държи за ръце. Виждаме го и още веднъж, сниман вероятно седмици след раждането му и в наслада от почивката на новородено.
Над него има добавен на Photoshop комиксов балон за мисли, а него - чисто нови високи маратонки Nike, загатващи какво предстои.
Стилист и баща на Арчър е Крис Брук - фотограф, който разкрива, че личната му колекция от кецове включва около 50 чифта. Това е мания, която започва в средата на 90-те години на Съншайн Коуст в Куинсланд, Австралия. Бащата на Крис и дядо на Арчър записва на видеокасети мачовете на Chicago Bulls, които се излъчват в късните нощи, за да може Крис да ги гледа отново и отново.
Сега той си спомня колко е искал да бъде като Майк, така че обувките стават голяма част от страстта му. Затова има логика да въведе първото си дете в семейната традиция. Профилът на Крис в Instagram, The Sneakerhead Dad, показва Арчър и неговия бързо разрастващ се гардероб на спортно облекло или така наречения streetwear.
За незапознатите, понятията "стрийтуеър" (streetwear) и "хайпбийст" (hypebeast) обикновено се отнасят до раздран, младежки дизайн, който дебютира от скейтърските и свързани със скейтърските среди марки за облекло като Supreme. Sneakerhead от своя страна се използва за описание на всеки, който колекционира спортни обувки.
От естетическа гледна точна, streetwear е комбинация от хип-хоп самоувереност, мазно излъчване на дилър на екстази и малко разпознаваем спортно-елегантен стил от брандове, всичко това изопачено до крайна комерсиалност
Стилът беше относително слабоизвестен в продължение на години, но около 2016 г. суперзвезди като Кайли Дженър, Бела Хадид и Джъстин Бийбър започнаха да го включват в своя гардероб. В момента streetwear вече е масово явление, което достига до много поколения едновременно.
Първоначално Крис възприема своя профил в Instagram като лесен начин да развихри своята креативност, но Арчър изглежда толкова симпатично в спортните си екипи, кецове и шити по поръчка тениски, че звездният му статус е неизбежен.
В момента The Sneakerhead Dad има 30 хил. последователи, което означава, че Крис е изстрелян в бурната общност на майки и бащи, станали стилисти и мениджъри на собствените си streetwear икони - бебетата и децата им.
Мейсън е едногодишно хлапе от Великобритания и от снимките му изглежда, че предпочита панталони за джогинг от Nike, якета Supreme и дебели златни вериги. Неговите родители привличат близо 60 хил. последователи в рамките на 220 поста в Instagram.
5-годишният Тайлър Хуан демонстрира по-агресивен стил. Редовно може да бъде забелязан с прически тип "петльов гребен" и бунтарски кожени якета. Родителите на Райдър често рисуват по лицето му временни татуировки като тези на рапърите напоследък.
Крис обаче не описва "Sneakerhead Dad" като начинание, с което цели печалба.
Той определено няма нищо против идеята да спечели пари, но тази реалност изглежда далеч. За сметка на това получава безплатни дрехи и редовно сътрудничи на брандове в Instagram, които осигуряват на Арчър нови облекла в замяна на бляскави постове в социалната мрежа.
Когато тепърва започва, всичко е продукти, които притежава лично и купува от джоба си. Но когато брандовете започват да го търсят, остава верен на стила си и на това, което представлява. Налага се да отхвърля доста предложения заради простия въпрос, който си задава - "Бих ли купил това?".
Ето как работят нещата. Крис получава съобщение в Instagram от бранд за облекло, който пита дали се интересува от колаборация. След като внимателно проучва техния стил, Крис им казва какво предлага: по един пост на продукт, и "четири до пет" снимки за фирмата, които тя може да използва в нейните собствени акаунти в социалните медии. Ако те използват някакви негови снимки, го отбелязват.
Един редовно обсъждан въпрос е колко бързо Арчър надраства гардероба си.
Той е само на 6 месеца и носи обувки размер 19, така че мисля, че вече е надраснал 6-7 чифта, уточнява Крис. Няма много малки деца с многобройни чифтове обувки от лимитирани серии и това го прави умерено загрижен за това какво финансово бреме са постоянно еволюиращите потребности около облеклото на Арчър. Но таткото допълва, че си пада по спортни обувки от достатъчно дълго време, за да улавя изгодните сделки.
Ползата от това да бъдеш "sneakerhead"е, че познаваш много хора от тази общност, които имат собствени деца и нямат нищо против да продават носените кецове на цени под пазарните. Има и моменти, в които Крис харчи 140 долара за чифт боти, но това е рядкост. Обикновено отделя по 30-40 долара за чифт.
Той подчертава, че брандовете, с които си партнира, далеч не са от мащабите на Nike и Adidas, което не означава, че се е отказал от надеждата някой ден да достигне до тези висини. Други родители действат по подобен начин - безплатно облекло, но без финансови трансфери. По-напредналите имат моменти, в които работят с до 40 магазина наведнъж, а междувременно имат и постоянна работа.
Естествено, нищо от това не би било възможно без база от колекции, посветени на уличния шик за деца.
Ballerinas and Boys от Сидни е една от тези фирми. Компанията се рекламира като "стрийтуеър за вашите мини" и е притежавана и управлявана от Грейс Люнг, майка на три деца, която в момента е в дългосрочен отпуск от корпоративния си пост.
Когато Зайн - средното й дете - е малък, тя има визия как иска да го облича. Иска да е облечен точно както баща си - разкъсани дънки, черни поизносени тениски и готини кецове. Може да влезе в който и да е магазин и да открие желаните кецове, но намирането на дрехи се оказва невъзможно. Всеки магазин за детско облекло, където отива, има дрехи за момчета, ограничени до зелено и синьо, динозаври или камиончета. Това просто не й върши работа.
Ако разгледате Instagram акаунта на Ballerinas and Boys, ще видите плодовете от нейните усилия. Стотици момчета и момичета в лимоновозелени анцузи, суичъри без ръкави и камуфлажни джогинг панталони.
Люнг казва, че никога не пише на лични съобщения на инфлуенсъри за сделки с бранда, а вместо това подготвя това, което нарича "екип представители". Два пъти годишно компанията отправя призив към всички заинтересовани да станат официални лица на Ballerina and Boys. В замяна получават първи достъп до новите продукти, както и дял от предстоящите продажби. В замяна Люнг използва техните снимки в своите акаунти в социалните мрежи.
Тя споделя, че иска да промени начина, по който мислим за детското облекло като го отделим от любимите образи от детските предавания от събота сутрин и основните цветове на детските щандове.
Най-популярните й продукти са тези, които включват детайли с ципове, неогладени ръбове и прекалено големи кройки, коментира тя. Някои родители-милениали държат на стила над всичко и през 2019-а се налага да растеш бързо.
Дълго време детското облекло е розово за момичетата и синьо за момчетата. Според Люнг оттогава е изминат дълъг път. Едно от най-готините неща в стрийт облеклото за деца е, че няма ограничения. Това, което преди се е смятало за дрехи за определен пол, сега е напълно унисекс.
Ще дойде време, когато Арчър ще надрасне Instagram ерата си и ще е просто пореден гимназист в Air Jordan. Това е належащ въпрос за всички тези инфлуенсъри: има ли финална права на хоризонта? Или се очаква те да бъдат обвързани с кариерата на модели до живот?
Компаниите често плащат по-скъпо за инфлуенсъри с деца, защото това им позволява да рекламират пред по-широка демографска група от родители или хора, очакващи дете в близко бъдеще.
Крис се стреми да гледа практично на нещата.
Като всеки наскоро станал баща мъж, той е предпазлив и предпочита да смята сегашната му популярност в Instagram като начало на много по-дълго и мащабно пътешествие.
Това за него не е начин да се снабдява с безплатни неща,или един ден да стане прочут. Гледа на снимките на Арчър като на забавно семейно занимание, което същевременно документира живота на сина му и може да бъде гледано като ретроспекция някой ден.
Той обаче се кълне, че никога няма да има момент, в който безплатен тюркоазен анорак ще е по-важен от щастието на неговия син.
