Когато става дума за обсесивно педантично внимание към детайлите, изглежда, че служителите на Apple могат да научат някои неща от един от най-гениалните пианисти на 20 век - Глен Гулд.
Във фирмения университет на компанията - Apple University - институция, за която се говори, че е обвита в мистика-проф. Джошуа Коен изнася тричасови семинари за покойния канадски виртуоз на клавишите пред групи от по 15 студенти.
Тези курсисти обикновено заемат "висши лидерски постове" в технологичния гигант.
"Разговаряме за човешките качества, които притежава Гулд, които са важни за правенето на нещо наистина изключително - по начин, по който музикалните изпълнения са изключителни", казва Коен.
"Отношението към детайлите, което проявява един майстор е особено важно, когато се дискутира творчеството му. Грантирам ви, че това отношение има силен резонанс сред хората тук".
Сега Коен, дългогодишен преподавател в Масачузетския технологичен институт, правил докторантура по философия в Харвард, концентрира голяма част от вниманието си върху дебютния запис на Гулд от 1955 година: "Голдберговите вариации" на Бах.
До това време тази композиция на великия композитор рядко е била записване и се е считала за излишно сложна и прекалено взискателна откъм изпълнение.
Тогава 22-годишният Гулд се захваща с нея - с харизматична настойчивост и нахакана самоувереност.
Презентацията на Коен в Apple University се спира на вярата на Гулд в "етичната значимост" на музиката - част от това, което стои зад сериозните му амбиции да покори света с клавишните си умения.
Канадският гении е известен с това, че е записвал многократно определени арии за дебюта си - в стремежа си към съвършенството.
Прочутият с ексцентричността си Гулд е бил доста упорит, а това е черта на характера му, която - изглежда - допада на мениджърите в Apple.
"Той е бил склонен да бъде неразумен - в смисъл, да не се притеснява за традиционните начини за изпълнение и свирене. Бил е убеден, че има по-правилен начин нещата да бъдат изсвирени и направени", казва Коен.
Човек направо може да се изкуши да търси аналогии между Гулд и взискателния визионер на Apple - Стив Джобс.
Джобс всъщност е бил почитател на Гулд. Преди години той споделя пред биографа си Уолтър Айзъксън, че обича да сравнява оригиналния запис на Гулд на "Голдберговите вариации" с второто им изпълнение, което пианистът записва малко преди смъртта си през 1981.
"Те са като нощ и ден", е цитиран да казва Джобс в книгата на Айзъксън.
"Първата е темпераментна, млада, блестяща творба, изсвирена толкова бързо, че е истинско откритие. Втората е много по-сдържана и непоколебима. В нея се усеща много дълбока душевност, която е изживяла много неща. Вторите записи са по-дълбоки и мъдри".
Коя версия на "Вариациите" е предпочитал самия Джобс?
"Гулд е харесвал много повече по-късната версия. Аз преди харесвах ранната, защото е по-енергична", казва Джобс. "Но сега разбирам защо той я е предпочитал".
Последната част от изложението на Коен разглежда решението на Гулд да спре напълно концертните си изяви на живо през 1964-та, заменяйки сцената за прецизността на студиото.
Гулд някога е размишлявал с въодушевление върху идеята слушателите да могат на практика да ремиксират музиката си (въпреки че, естествено, той не е използвал съвременното понятие) - система, която той е считал за по-"демократична".
Служителите на Apple обичат да обсъждат любопитството и ентусиазма на Гулд по отношение на технологиите.
"Той е смятал, че употребата на технологиите е морално задължение", казва Коен.
"Като класически музикант, Гулд е казвал, че употребата на технологиите за подобряване на качеството на изпълнението не противоречи на музикалното изпълнение, тоест, че е задължително от морална гледна точка да се използват достъпните технологии.
"Хората от Apple считат това за нещо очарователно", завършва той.
