Когато Fabbrica Italiana Automobili Torino обяви, че ще премести централата на холдинга си от Италия в Холандия, хиляди италианци останаха шокирани. FIAT каза Ciao! на родината си, само и само да спести от данъци.
Юридически това решение е издържано, икономически - напълно разбираемо.
Въпреки това историческата промяна предизвика гняв срещу "несправедливата" данъчна конкуренция. Трябва ли световните компании да се съобразяват само с това къде ще им излезе по-евтино да плащат данъци? Справедливо ли е звездите от киноиндустрията, музикалния бизнес или футбола да укриват милиони през офшорни зони, без да ги декларират за данъчно облагане? Така както Кристиано Роналдо трансферира милиони от договори за реклама чрез Ирландия към "куха фирма" на карибски остров, без да плаща данъци.
Финансовите министри от Европа отдавна търсят начини да сложат край на данъчния "дъмпинг" между различните държави. Без успех, разбира се.
Вместо това наборът от предложения за намаляване на данъчното облагане в страни от ЕС като Люксембург, Ирландия, Англия, Малта, Кипър и Холандия става все по-широк. Сега вече и Италия иска да влезе в клуба на "фаворитите", с надеждата, че данъчните оферти за богатите ще възстанови някогашния блясък на местната икономика, пише германският "Шпигел".
Италианските медии наричат свръхбогатите "Paperoni" - шеговито наименование, произлизащо от италианския превод на "Чичо Скрудж", богатият скъперник от комиксовата серия за Доналд Дък. Именно за тях сега се очертават безгрижни времена. Достатъчно е да са чужденци и да не работят в Италия, но да имат желание да харчат пари и да се наслаждават на богатството си.
Всеки, който иска да се възползва от италианското данъчно гостоприемство, трябва да отговаря на три условия:
1) Да не е живял в Италия през най-малко 9 от последните 10 години;
2) Източникът на доходите му да е извън Италия;
3) Да се регистрира като постоянен жител на Италия, така че страната да се води негово данъчно седалище;
Онзи, който изпълнява тези три изисквания, ще трябва да плаща по 100 000 евро на година, след което всички дължими данъци ще му бъдат опростени. Целият формуляр за кандидатстване по схемата се състои от 3 страници, на които заинтересованите лица просто трябва да отбележат с кръгче отговорите на няколко въпроса.
Ето как действа схемата на практика: Ако дадено лице инвестира 40 милиона евро в акции и има възвращаемост на инвестициите от 4 на сто на година, като обикновен италиански данъкоплатец, ще трябва да внесе в хазната малко над 400 000 евро.
Милионерът от чужбина обаче ще може да се отчете само със 100 000 евро и това е всичко - независимо дали спестяванията му възлизат не на 40, а 400 милиона евро.
И в момента има супер богати личности, които живеят в държави с щедри данъчни облекчения. Офертата на Италия обаче предлага нещо по-ценно от спестените налози. За разлика от страни като Турция и Венецуела, които също се опитват да привличат милионери с отстъпки, Италия дава сигурност.
Страната предлага още едно удобство в менюто за най-богатите: специална виза за чужденци, които инвестират 1 млн. евро в Италия или ги дарят за благотворителност.
Програмата работи и за самите италианци: предприемачите или учените, които са напуснали страната си преди десетилетие заради нетърпимостта си към бюрокрацията и корупцията, могат да се върнат и да получат облекчения от данъците върху доходите си до 90 на сто.
Фактът, че повечето от тези предложения противоречат на елементарни принципи на данъчното облагане или на равнопоставеността между чужденци и местно население, няма особено значение. Правителството в Рим се надява да привлече няколко хиляди нови платци, които могат да внесат допълнителни стотици милиони евро в хазната.
Опитът с данъчния дъмпинг в миналото показва един и същ краен резултат: печеливши не са държавните бюджети, а потребителите на подобни оферти. Данъчното бреме за най-богатите става все по-малко, а финансовите министри се надпреварват да измислят все по-привлекателни схеми.
