Времето ръководи живота ни от момента, в който се събуждаме, до края на деня и няма как да избегнем нуждата ни да държим под око часовника.
От позитивна гледна точка, то е смазката, което позволява на модерното общество да продължава да тиктака - как иначе милиони хора биха идвали на работа в конкретно време, или биха могли да се координират в глобален мащаб полети, влакове и всякакви други видове транспорт?
Финансовите транзакции разчитат на точно до секунда време и навигационните системи, които използваме ежедневно, и функционират заради изключително точни часовници в сателитите, кръжащи високо над нас.
Поотделно обаче на всички нас поразително много ни липсва време.
Изглежда сякаш няма достатъчно часове в деня, за да постигнем това, което искаме, или да спазим поставените срокове, така че тичаме като мишки в лабиринт. Натискът на времето ни кара да ходим по-бързо, да шофираме по-бързо, вреди на производителността, трупа хроничен стрес и стрес на работното място, и води до нездравословен избор на храни, който ни прави уязвими на свързани с това здравословни проблеми.
Постоянно в движение, ние предимно живеем на автопилот, препускайки през деня с твърде малко осъзнаване на текущия момент. Не е изненадващо, че идеята да живееш "сега" и "в момента" и да изпитваш усещане за безвремие е станала толкова популярна.
Когато норвежкият остров Сомарой обяви, че се отказва от времето, за да стане първата в света "зона без време", тази новина нашумя по цял свят. Тя звучеше божествено - да изоставиш часовника и да правиш каквото пожелаеш, когато пожелаеш.
Плува ви се в 4 сутринта? Няма проблем. За съжаление, новината се оказа хитра маркетингова кампания на норвежката туристическа агенция, а не реалност.
И все пак тя провокира изкусителен въпрос - можем ли да се откажем от времето?
От гледна точка на осъзнатостта, просто не можем да изгубим вътрешното си усещане за време, тъй като то е пряко свързано с усещането ни за нашето его, обяснява Марк Витман, психолог в Института за гранични области на психологията и психичното здраве във Фрайбург, Германия.
Усещането ни за тялото ни също така е и основа на усещането за изминаването на времето, обяснява Витман. Времето и нашето его са нагодени помежду си, казва още той.
Замислете се колко бързо минава времето, когато танцувате или си прекарвате добре. Да навлезете в "зоната" на концентрация ви кара да изгубите представа за времето и аза си. Обратно, представете си колко бавно се влачи времето на скучна среща, и колко силно усещане имате за себе си.
Дори и да бъдем поставени в пещера без външни ориентири колко време изминава или без информация дали е ден или нощ, човешкото тяло спазва приблизително 24-часов цикъл, известен като "циркаден ритъм" или ритъм на сън и будуване, който се следи от много вътрешни молекулярни "часовници".
Андре Кларсфелд, хронобиолог в Парижката висша школа по промишлена физика и химия (ESPCI Paris-Université PSL), който изучава биологичните ритми на времето в организмите, казва, че много - ако не всички - клетки в тялото ни притежават собствен в някаква степен самостоятелен часовник. Ако тези часовници се разсинхронизират, това може да доведе до проблеми.
Въпросът е как цялата колекция от часовници в орган, и между органите, остава синхронизирана и какъв тип патологии се проявяват, когато часовниците не са синхронизирани, заявява Кларсфелд.
Все още сме на много ранен етап на разгадаване на свързаните с това сигнали.
Холи Андерсен, която изучава философия на науката и метафизика в университета "Саймън Фрейзър" в Бърнаби, Британска Колумбия, също предупреждава какво причинява загубата на усещане за време на усещането ни за нашето его. Тя вярва, че не е възможно да имате съзнателно изживяване без време, и без изминаване на време. Помислете за това как личната ви идентичност се изгражда с течение на времето, съхранена в спомени.
Тези спомени представляват вашето аз, в течение на времето, казва Андерсен и допълва, че ако изгубите определено време, вече сте различен човек.
Ако всичко, което е съществувало някога, е сега, не бихме могли да се подготвим за нещо, или да очакваме нещо в бъдещето.
Не мога да си представя как бихте планирали целите си, илил как бихте възприемали себе си като темпорално същество, казва Йохана Питз, психолог в университета "Карлтън" в Отава, Канада.
Времето също така играе жизненоважна роля в психичните ни и социални концепции, от разбирането на причинно-следствените връзки до говоримия език, социалните сигнали и други. Например разсеян поглед, който ако продължи, прераства във втренчване.
Времето е неотделима част от начина, по който функционират биологичните ни системи, познанието и социалните системи, уточнява Валтери Арстила, който изучава философия и психология на времето в университета в Турку, Финландия.
С други думи - не можете да живеете без него и не бихте и искали да живеете без него.
Но въпреки че не може да се откажем от концепцията за изминаване на времето на толкова фундаментално ниво, може би все пак сме в състояние да се отучим от обсесията си по него. В крайна сметка, когато говорим за това, че ни управлява времето, всъщност визираме "часовото време", което е изцяло човешко изобретение.
Отчитането на времето се смята, че е започнало по времето на шумерите, които са разделили деня си на 12 части, и са използвали воден часовник, за да следят времето. По-късно египтяните са използвали обелиски, за да разделят също деня на 12 равни части.
Тъй като те са използвали като ориентир изгрева и залеза на слънцето, тези части са се различавали по продължителност в зависимост от сезона, като са им помагали да адаптират начина си на живот към променящите се потребности на селскостопанския календар.
Потребността от по-голяма точност е довела до разработката на още по-точни устройства като слънчеви часовници, свещи-часовници и механични часовници с махало. Към XVII век, часовниците са можели да следят времето с точност до 10 минути.
Едва през XIX век, когато железниците са се разпространили на територията на САЩ, хората са започнали да мислят за регулиране на времето според международни стандарти.
В началото на XIX век, всеки град в САЩ е имал собствена часова зона - съществували са цели 300 местни слънчеви часови зони. Движението на влакове по надеждно разписание е било почти невъзможно с тази система, така че в САЩ са били въведени часови зони през 1883 г. Международната 24-часова система на часови зони, която служи като универсален ориентир за времето по света, е създадена година по-късно, с приемането на Гринуичкото време (GMT).
Точността на часовниците е продължила да се подобрява с разработката на кварцовите часовници през 20-те години, и по-късно с поразително прецизните атомни часовници. Сега се използват данните от 400 атомни часовници в лаборатории по цял свят, които чрез усредняване поддържат точно Международното атомно време (TAI).
Вече в процес на разработка са и оптични атомни часовници, които няма да избързат или закъснеят със секунда в рамките на 15 милиарда години. Финансовите ни пазари, глобалните системи за позициониране и комуникационните мрежи разчитат на изключително точни часовници.
Но по време на индустриалната революция хората са започнали да бъдат "управлявани" от часовниците, които сме създали. Часовото време е било начин да се организират големи групи хора, като съответно се е управлявало не "индивидуално", а "колективно време".
Ако помислите за историята и часовниците в манастирите, църквите и гарите, това са били по същината си технологии за координация, казва Джуди Вайцман, социолог в Лондонската школа по икономика и политология и автор на книгата "В недостиг на време: Ускоряването на живота в дигиталния капитализъм". "Голямата трансформация, за която говорят всички, е как трудът се превръща в стока под формата на часово време."
Преди това, повечето хора са се фокусирали върху "ориентирано към задачите време", обяснява Он Барак, историк в университета в Тел Авив, Израел.
Отдавала се е по-голяма значимост на времето, нужно за изпълнението на дадена задача, от изораването на поле до прочитането на Корана, отколкото на абстрактна, числова концепция за време. Времето в селскостопанските икономики също така е било по-съвпадащо с естествения ритъм на дните и сезоните.
Но с индустриалната революция, работодателите са имали нужда от начин да синхронизират работниците във фабриките, да координират пристигането на суровини и да оптимизират производството. Отговорът са били часовниците и те фундаментално са променили отношенията ни с часовника.
Работниците, подложени на тиранията на часовника, скоро са започнали да играят на играта на шефовете си, и са настояли за фиксирано време на смените, скъсяване на работния ден, и свързване на паричната компенсация с работното време, отчетено от часовника (в съответствие с мантрата "времето е пари"), казва Барак.
Той изтъква тази връзка между времето и парите в голяма част от езиците, които използваме пари - "губим време" и "пилеем време" например.
Имало е обаче и някои области на трудовия им живот, където служителите не са допуснали да се меси часовникът. Работниците на железниците в Кайро в началото на XX век категорично са се противопоставили на опити да се поставят хронометри в служебните тоалетни като опит да се ограничи времето, което те прекарват в тоалетната.
Работниците са унищожили часовниците и са прекъснали железопътната линия до Горен Египет, ясно приемайки, че някои неща не може да се мерят с механичен часовник, и времето на личната храносмилателна система надделява над часовото време.
Часовото време е много специфичен начин за отчитане на времето, казва Дейвид Гандж, историк в Бирмингамския университет във Великобритания. Като глобална система, то съществува от по-малко от 100 години. Забележително е да осъзнаем този факт.
Заставянето на телата ни - които се еволюирали така, че да се нагаждат към цикъла на светлина и топлина, ден и нощ в зависимост от това къде живеем - да се придържат към абстрактната концепция за време, игнорираща този естествен ритъм, може до доведе до най-различни проблеми.
Работниците на смени например може да страдат от гама от психични и физически здравословни проблеми в резултат на нарушаването на естествения им цикъл на сън, дължащо се на спазването на часовото време.
"Много разстройства с все по-голямо разпространение, като затлъстяването и проблемите със съня, може да се дължат поне донякъде на електрическата светлина", заявява Кларсфелд.
Има също така доказателства, че преходът към лятно часово време (DST) - при което местим стрелките на часовника с един час напред спрямо цикъла на дневната светлина - нарушава вътрешния биологичен часовник на тялото, като води до по-малко сън, по-слаби резултати на тестове и при учене, намалена продължителност на живота и когнитивни проблеми.
Изглежда часовникът не е твърде полезен за нас.
По същината си това е единствената форма на време, която не се корени в нещата, случващите в света около нас, казва Гандж.
Тя ни позволява да не следим внимателно този свят и да се фокусираме единствено върху технологии и редовност на събития, свързана с работното място, като ни обвързва с модел на капиталистическа икономика на растежа, на база остаряла концепция за триумф на работата, вместо на благосъстоянието.
Гандж, който се е отказал от часовото време за година, докато е живял на лодка и е карал каяк в Северния Атлантически океан (макар че го е използвал от време на време, когато си е уговарял срещи с хора), е установил, че тялото му се е адаптирало към естествения ритъм, което е направило изключително лесно за него да следи времето в рамките на деня.
Предизвикателството, с което се е сблъскал впоследствие, е било да се адаптира отново към живот, управляван от часовника.
Невероятно лесно е да следиш времето на деня, след като свикнеш с това, заявява Гандж. Телата ни се справят много добре с вписването в тези естествени ритми, дори и ако имаме навици, които ни откъсват от тях.
Приливът се променя четири пъти дневно. Възможността да той да бъде част от тази огромна дишаща система, голям двигател на времето и промените, случващи се около нас, промени из основи мисленето ми.
Но когато той се е върнал към ежедневния живот, това усещане на принадлежност към нещо по-голямо "бавно е изчезнало".
Съвременните технологии не изглежда да помагат в това. Въпреки че ръчните часовници, които са били навсякъде преди само няколко десетилетия, като цяло са изчезнали от ръцете ни, вместо това имаме дигитален график в телефоните и компютрите си, който писука, звъни и ни тормози, за да му обърнем внимание.
Денонощните стимули от интернет и имейлите означават, че вече не можем да се изключим в края на деня. Часовото време еволюира в дори още по-натрапчива и инвазивна форма.
Дигиталният график все повече поема координиращата функция в офисите, и разполага с допълнителни функции, като напомняне и задаване на приоритети за нас, казва Хелга Новотни, социолог в ETH Zurich.
Барак също така твърди, че начинът, по който прекарваме времето, е важен. Един час може да бъде много дълъг или много къс, в зависимост от това дали го прекарвате в задръстване или на парти, заявява той. Освобождаването от ограничаващата, монетизирана представа за времето, която сега е възприета от мнозина в развитите държави, би включвала фокусиране върху нашата енергия и критика на правилните цели.
Как можем да живеем без тиранията на часовника?
Като си позволим да правим неща без лимити на времето, от рода на това да се събуждаме по естествен начин или да излизаме на разходка, докато почувстваме, че тя ни е достатъчна; това може да спомогне за възстановяването на някои от естествените ритми на тялото.
"Не е задължително животът ви да включва медитация по 10 часа на ден," казва Андерсен. "Но отпускането на юздите на контрола над действията ви, примерно за 20-минутен период, може да бъде много полезно и да рестартира връзката ви с настоящето."
В дългосрочен план, трябва да започнем да задаваме трудни въпроси за начина, по който наистина бихме искали да живеем. Нагаждането към нашия ритъм на сън и будуване би допринесло с много за нашето благосъстояние.
Ключово е и постигането на колективно споразумение, забраняващо работата да отнема от личното ни време.
Вместо да приоритизира работата за сметка на всичко останало, общество, което би могло да се застави да приоритизира благосъстоянието и времето за грижа за себе си, връзките с другите хора и планетата, би възприело по коренно различен начин ценността на времето.
"Икономическият модел, в който живеем, е категорично неустойчив, и часовото време през цялото си време на съществуване е обвързано с този икономически модел," коментира Гандж. "Този тип социална рамка е имала нужда от визия за времето, от нагаждане, за да може да проработи, и часовото време е било отговорът на този въпрос. Ако дълбоко и радикално преосмислим начините, по които взаимодействаме със света, ще стигнем до различна социална рамка и модел за време, който да се вписва в нея."
Това със сигурност се е случвало в миналото. Дори и сега има места, които не се придържат към строгите ограничения на часовото време. В Етиопия например, голяма част от страната се ориентира за времето по слънцето.
Дали това би могло да проработи и на други места?
Дневният ритъм на живот в Исландия например е много различен от този на хората, живеещи в Субсахарска Африка.
В нашия свят, и без това вече стеснен от въздушни полети и онлайн технологии, практично ли е да въвеждаме толкова много сложни системи за следене на времето?
