Нивото на моретата и океаните расте бързо.
През XX век това става с по 1,4 милиметра годишно, а от 2006 до 2015 - с 3,6 милиметра, както сочат данните на Националната агенция на океанските и атмосферни изследвания на САЩ.
Прогнозите какво ще се случи до края на този век са две: оптимистичната - 30 см спрямо нивото от 2000 г., и песимистична - от 63 см. дори до метър спрямо същото ниво.
Не звучи като нещо кой знае колко драматично, но е и ще засегне пряко поне 250 милиона души.
Тропическият рай Малдиви, който е най-ниската държава на Земята, е с надморско ниво средно от 1 метър и при покачване на океана с 45 см ще загуби близо 80 на сто от площта си.
В Китай ще бъдат засегнати 43 млн. души, които живеят по крайбрежието. В Бангладеш - 32 млн., в Индия - 27 млн. Не става дума само за места, които ще останат под водата, а и за територии, където рискът от опустошителни наводнения расте.
В Европа в различна степен на риск от по-чести наводнения са десетки градове, сред които Венеция, Неапол, Барселона, Валенсия, Малага, Канарските и Азорските острови, градовете по южното и западното крайбрежие на Англия и други според прогнозите на Европейската агенция за околна среда.
Предвид, че все пак до апокалипсиса има достатъчно време, за да се вземат мерки, нека видим кой какви решения взема и докъде е стигнал според спецификите и обстоятелствата, с които трябва да се съобразява.
Мерките, логично, зависят от това с колко пари разполагат съответните власти. Вземаните или планираните досега решения сочат, че процесът е сложен, изисква много време и огромен ресурс - не само финансов, но и технологичен.
Вероятно най-радикалното решение е в Индонезия, където столицата Джакарта потъва с рекордни темпове - по 10 см годишно заради подпочвени води, и дори няма време да изчака и значително покачване на морското ниво.
Голяма част от 10-милионния град ще е под вода до 2050 г. и местните власти решиха да построят нова столица - Нусантра, която ще се намира на остров Борнео, на 2000 км. от настоящата.
"Зелени заедно"...
...е общ проект на Money.bg и Webcafe.bg, който обръща внимание на екологичните тенденции - както в ежедневието на всеки от нас, така и в бизнеса. Научете повече тук: zelenizaedno.bg
Под заплаха са и столиците на Бангладеш - Дака, на Нигерия - Лагос, Тайланд - Банкок, Ню Йорк в САЩ и големи части от Флорида.
Във Флорида се обсъждат различни проекти, част от които е трудно да бъдат изпълнени другаде. Там една от предлаганите мерки за предотвратяване на наводнения е връщането на унищожените мангрови гори по крайбрежието и разширение на кораловия риф, плюс разчистване на открити буферни пространства по крайбрежието, в които водата да навлиза, без да причинява щети. Сред идеите са и повдигане на сградите и пътищата.
На места може да се стигне и до пълно оттегляне на хора и бизнеси от най-рисковите за наводнения райони заради прекалено високата цена за евентуалната им защита.
В Европа един от най-ярките примери, в който са вперили очи всички застрашени от потъване градове, е Венеция и нейният прочут проект Mose - експериментални електромеханични модули, които да се поставят на дъното на морето между Венецианската лагуна и Адриатическо море.
Шлюзовете са общо 78, широки по 20 метра и поставени на три стратегически места, така че да направят крайбрежен кордон, който да минимизира ефекта от големи наводнения.
При спокойно море шлюзовете са спуснати. Когато водата започне да се вдига - с 110 см над обичайното ниво, се задвижват въздушни помпи, които вдигат бариерите и не позволяват водата да навлезе в лагуната.
Mose обаче е проект, който тепърва трябва да се доказва. Първоначално идеята за него възниква още през 1992 г., но изпълнението постоянно се отлага заради растящите разходи и дори корупционни скандали. Строежът започва през 2003 г. и отдавна е просрочил крайната си дата 2011 г. Системата е активирана за пръв път през 2020 г., а последният очакван краен срок е 2023 г.
Ще има невероятната цена от 8 млрд. евро, а издигането на бариерата ще струва 323 000 евро всеки път, когато това се наложи.
За капак системата не дава пълно решение на проблема на Венеция. Тя е проектирана да спира по-високите нива на морето, но не и по-малки наводнения, които ще продължат да заливат по-ниските части на града като например базиликата Сан Марко.
Прекалено честото затваряне на шлюзовете освен това може да е пагубно за лагуната, казва пред Би Би Си Фабио Карера, професор в политехническия институт Уорчестър в Масачузетц, САЩ. Ако достъпът на водата от лагуната към морето се спира често, това ще доведе до застояване на канализационните отпадъци, което освен неприятно е и опасно за екосистемата в лагуната.
Според Карера тази система може да работи около 100 години, но в крайна сметка ще се наложи решение в стила на Нидерландия и техния проект Делта от 1997 г.
Ниската земя традиционно се сочи като златния стандарт в борбата с наводненията, тъй като страната в голямата си част е под морското равнище и има огромен опит в тази област.
Делта е последният пример за уменията на Нидерландия. Това е огромна система за управление на наводненията, която се състои от 13 бента и мрежа от диги, бариери и шлюзове. Смята се, че е толкова ефективна, че наводнения може да се случат веднъж на 4000 години.
Строежът е отнел 50 години и е струвал 8 млрд. евро. Решението за проект е взето през 50-те години на миналия век след опустошително наводнение, при което умират над 1800 души.
Нарича се Делта, защото предпазва от наводнения площите oĸoлo дeлтaтa нa Peйн - Maac - Шeлдa. Част от него е не само yвeличaвaнe нa външнитe мopcĸи диги c 3000 ĸм, но и на вътpeшнитe диги нa ĸaнaли и peĸи c 10 000 ĸм.
Делта е толкова мащабно постижение, че е обявен за едно от седемте чудеса на съвременния свят от Aмepиĸaнcĸoтo дpyжecтвo нa cтpoитeлнитe инжeнepи.
Част от Делта е и перлата в короната на защитната система - бариерата на Източен Шелд, която осигурява защита срещу високи вълни от морето към устието на река Шелд. Бариерата свързва два острова и е строена 10 години. Тя се затваря при очакване за покачване на нивото на водата с над 3 метра.
В Швеция, където риск има дори за ниските части на столицата Стокхолм, тестът може да се окаже малкият полуостров Фалстербо в най-южната част на страната. Той е популярна луксозна туристическа дестинация, известен като голф-средището на Швеция и пълен с безбожно скъпи имоти - за поне 5 милиарда евро.
"Все още чувам хора да казват, че наводнения няма да има, и им отговарям, че това вече се случва", казва пред "Политико" кметът на местната община Велинге - Карина Вютцлер.
Случва се през 2017 г., когато морето навлиза в селцата на полуострова и се налага спасители да помагат на мотористи, заседнали по наводнените пътища. Полуостровът е най-уязвимото от общо 18-те рискови при покачване на морското равнище места в Швеция и след наводнението местните власти решават, че е време да действат.
Около половината от близо 9000 къщи на Фалстербо са разположени на под 3 метра от морското равнище. Според различните прогнози тук опасността от наводнения може да скочи в следващите сто години.
Търсенето на решението на въпроса на този малък полуостров в провинция Сконе, в толкова уредена държава като Швеция, показва колко трудно би било за всички останали населени места, които са под заплаха от бъдещи наводнения.
Тук първо се налага да си отговорят на въпроса трябва ли изобщо да правят каквото и да било. Природозащитниците настояват нещата да останат по възможност непокътнати, тъй като по крайбрежните поляни и плажове има много растения и животни, чието съществуване зависи от морето. Евентуален строеж на бариери в морето би променил екосистемата.
Властите на провинция Сконе също смятат, че средата не бива да се променя.
Най-засегнатата община обаче - Велинге, решава да предложи план за изграждане на 20-километрова бариера от диги, стени и дюни, високи 3 метра. Те трябва да предпазват застроените части на полуострова, а очакваната цена на проекта е 19 млн. евро.
Планът се обсъжда години наред с всевъзможни засегнати страни - от местни хора и бизнеси до океанографи и климатолози.
Има какви ли не възражения - някои се страхуват, че ще загубят гледката си към морето, други - че от дигите ще се вижда в градините и къщите им
Недоволството изразяват и собствениците на местния голф клуб, който пък се оказва извън защитата на укрепленията. Спорът стига до съда, който през лятото разрешава да се действа по проекта и началото на строителните работи се очаква догодина.
А това означава, че застрашените от покачването на морското равнище населени места трябва да започнат да обмислят мерки още сега.
Добрата новина е, че в България засега такива няма.
---
"Зелени заедно" показва добрите примери и важните съвети - всичко, което трябва да знаем по пътя към по-природосъобразно съществуване, работа и правене на бизнес. Проектът се осъществява с подкрепата на ProCredit Bank, LIDL, училище "Дени Дидро", Zagorka, Сердика Център, Cargotec, RÖFIX, Solvay Sodi, Insaoil, GreenPoint.
