Историята на човечеството многократно е доказала, че абсолютната власт напълно развращава и твърде често диктаторите, които са успели да стигнат до нея и да поставят под свое подчинение една цяла нация, стават за смях с глупавите си хрумвания, подчинени на прищевките им. И най-страшните управници, узурпирали властта, са имали предпочитания към един или друг спорт - от Нерон през Хитлер, Мусолин и Сталин, та чак до днешните градители на фасадната демокрация Владимир Путин и Александър Лукашенко.
Политиката бързо е разбрала, че спортът е отличен инструмент за пропаганда и започва безогледната му експлоатация в това отношение, а авторитарните режими от втората половина на XX век издигнаха това упражнение на ново ниво, включително и в България, където и до днес някогашните спортни успехи са сред малкото поводи за гордост на мнозина сред нас.
Дори и днес, изкушените от спорта политици и държавници не са никак малко, като някои от тях не се задоволяват само с това да са фенове на един или друг отбор, а често ритат в аматьорски отбори, натискат се за различни награди и медиите напоително отразяват неумелите им действия на терена.
Да видим обаче каква е слабостта на могъщите тирани, управлявали и все още управляващи цели държави и дори континенти и кои са любимите им спортове.
Иди Амин
Бившият диктатор на Уганда се смятал за най-добрия плувец в страната, както и за най-добрият боксьор сред всички угандийци. Преди началото на голям боксов турнир в Уганда през 1974 година Амин решил да играе в първия мач пред публиката и си избрал за съперник националния треньор на Уганда Питър Серуваги. Министърът на спорта се опитал да разубеди Амин да не се качва на ринга, но той бил непреклонен, а за клетия Серуваги останала възможността да загуби с нокаут. Както и станало. Наскоро по кината излезе филм с Форест Уитакър, който добре пресъздава сложната личност на тиранина.
Владимир Путин
Путин редува постовете на върха на руската политика - един мандат е президент, след това става премиер и после пак президент и т.н. На рождения си ден миналата година Владимир отново демонстрира любовта си към хокея и участва в селектиран от него отбор на звездите, с който спечели празничния мач, а Путин вкара 7 гола. Независимите медии отбелязаха, че при Йосиф Сталин е било задължително СССР да спечели, при Путин важното е да победи неговият отбор.
Нерон
Когато Нерон решава да организира в Рим своя вариант на Олимпийските игри, те се оказват изключително успешни за императора. Той стартира в над 1800 състезания и печели 1808 маслинови клонки, тогавашният еквивалент на медалите за призьорите. Естествено, тази информация е крайно недостоверна. Според съвременниците на Нерон, той е искал да отклони вниманието на римляни от гладиаторските борби, но едва ли е успял.
Александър Лукашенко
Белоруският диктатор дори не си направи труда да смени името на КГБ след разпада на СССР, а през годините редовно се появява на хокейни мачове в Минск. Лукашенко има собствен отбор от звезди, в който играят и работници и аматьори, а както може да се предположи, в Беларус няма отбор, който да е победил тима на президента.
Йосиф Сталин
За Сталин, както и за Адолф Хитлер, спортът винаги е бил могъщо пропагандно оръжие. Всяка загуба на ЦСКА или националния отбор на СССР се приема като провал, а системата редовно мачка любимците на народа, които по една или друга причина за разочаровали Лидера.
Теодоро Обианг Нгуема Мбасого
Мбасого е президент на Екваториална Гвинея от 1979 година насам и управлението му се крепи на петрола и силата на вярната му армия. През 2012 страната беше домакин на Купата на африканските нации, а диктаторът плати щедро за строежа на нови стадиони. Поданиците му обаче се борят със системно недохранване, липсва им достъп до прясна вода, както и базова инфраструктура.
Франсиско Франко
Испанският генерал Франко поддържа отлични отношения с ФИФА и освен това е върл почитател на Реал, а през 50-те години това се отразява добре на успехите на Белия балет. Израз на мегаломанията му е преименуването на турнира за Купата на Краля на Купата на Генерала. Всъщност, по-важният въпрос тук е защо Съюзниците оставиха този фашистки режим да управлява след края на Втората световна война.
Аугусто Пиночет
Генерал Аугусто Пиночет взима властта в Чили с кървав преврат и превръща националния стадион в концентрационен лагер, броени дни преди квалификацията за световно първенство със СССР. Руснаците се отказват от мача, а разследването на ФИФА показва, че там няма политически затворници. Което само доказва, че корупцията във ФИФА не е от вчера. СССР не склонява да участва в мач срещу Чили и южноамериканците отиват на световно първенство.
Адолф Хитлер
Хитлер използва Олимпиадата в Берлин през 1936 година, за да легитимира все още набиращия сили Трети райх. Това е първият голям шанс на Хитлер да покаже на света, че безумните расистки идеологии са верни. Чернокожият американски спринтьор Джеси Оуенс обаче нарушава тезата за превъзходството на бялата раса.
Слободан Милошевич
Сръбският диктатор Слободан Милошевич е един от най-големите военнопрестъпници в историята на човечеството, а освен това има и важна роля в развитието на футбола в бивша Югославия. Феновете на Цървена звезда дотолкова мразят Слобо, че стават важна част от протестите срещу корумпирания режим на Милошевич, налагащ геноцид на съседните на сърбите народи.
Ким Чен Ир
Династията ръководители на Северна Корея са гротесткно смешни, но на корейците рядко им е до смях заради приумиците на партийните вождове. Ким Чен Ир, известен и като Любимия ръководител, приживе демонстрира слабост към киното, по-точно гангстерските филми, както и към качествената храна и виното. Малко изненадващо, но любимият спорт на комунистическия диктатор се оказва изключително популярният на Запад голф. Според самия Ким, той е успял с един удар да вкара топката в пет поредни дупки, а освен това е поставил световен рекорд на курса с 18 дупки. Естествено, в КНДР никой не се усъмнил в това, но извън границите на комунистическата държава никой не вярва на това.
Бенито Мусолини
През 30-те години Италия печели два пъти световната титла по футбол, като и двата пъти това става с подкрепата на Дучето - приличащият на комиксов герой италиански фашист Бенито Мусолини. Той не се вълнува особено от развитието на калчото, но иска да пропагандира фашистката си държава чрез футбола. Всъщност, точно италианската фашистка партия и лично Мусолини основават Серия А, а държавният апарат е впрегнат да работи за спечелването на световната титла по футбол. Любимите методи на Дучето са подкупи - за всички по веригата, от съдията на терена до началника на неговите началници, само и само Италия да печели.
