10. Дженаро Гатузо - англичанин
Докато телевизионната камера показва състава на Италия преди мач, жените гледат за играчи като Неста, Канаваро и Буфон. Рино обаче е всичко друго, но не и типичният италиански футболист. Свирепата му физиономия на булдог, набитото телесложение на побойник на фона на всичките тези хубавци, омайващи жените, и непримиримия дух на боец са му спечелили през годините много почитатели в Англия, които казват за него: „Той е един от нас".
9. Жервиньо - бразилец
Жерве Яо Куаси е истинското му име, но заради бразилския си стил на игра носи прякора Жервиньо. Финтовете и мекият пас на котдивоареца от Арсенал несъмнено го доближават много до бразилския стил. В него обаче има и нещо абсолютно небразилско - абсурдната прическа, която прилича на трансплантирана от детска кукла.
8. Хавиер Санети - германец
След две години ще навърши 40, но неуморните му рейдове по фланга все така не стават по-бавни от преди. Обикновено германските футболисти са сравнявани с машини, но в световния футбол едва ли има по-подходящ човек за този етикет от Санети. Той продължава да работи със същата смайваща ефективност година след година и винаги е образец за класа и професионализъм.
7. Златан Ибрахимович - италианец
Той е пълната противоположност на типичния шведски футболист - той е темпераментен и арогантен индивидуалист, който при това няма руса коса. Неговият манталитет и поведение на терена са типично италиански и дори прекара повече от половината си кариера на Апенините, така че може да претендира за почетно гражданство.
6. Марк ван Бомел - югославянин
Страните от бившата федерация Югославия са известни с навика си да накъсват играта с множество фалове и да получават цял куп жълти картони. С непрекъснетите тактическите нарушения, бавенето на игровото време и често бруталните си влизания Ван Бомел изглежда като един от тях.
5. Рамирес - англичанин
Той може да тича и да тича и да тича и после пак да тича, но техниката му е като на дебел опорен халф от неделната лига на пъбовете. Умението на Рамирес да подава е толкова трагично, че по време на Копа Америка това лято той сбърка пас с разлика от 40 метра. Вероятно бразилецът като юноша е бил тайно трениран в английска школа, където специалистите традиционно отказват талантливите полузащитници с мотива, че не са достатъчно добри.
4. Фернандо Торес - бразилец
Като изключим Рамирес, повечето бразилци са познати с техничния си стил, с това че предпочитат да играят в атака и забравят да се върнат в защита и че умеят да танцуват. Също така често те са свършени като футболисти на 28 - погледнете Роналдиньо, Адриано, Ривалдо... Всичко изброено се отнася и за Фернандо Торес, чиято кариера вече се развива като живота на Майкъл Дъглас във филма „Пропадане".
3. Лука Тони - норвежец
Националният отбор на Норвегия се превърна в синоним на „дълга топка" през 90-те години, когато под ръководството на Егил Олсен скандинавците бяха развили тази тактика до съвършенство (доколкото можем да използваме тази дума в случая). Стилът им на игра изискваше отпред да имат гигант като Йостин Фло или Джон Карю, който да печели всеки въздушен двубой, но иначе координацията на движенията му с топка в краката са като на пияница. 196-сантиметровата дълбока резерва на Ювентус идеално се вписва в това определение.
2. Карлос Тевес - холандец
Холандия често е имала най-талантливият състав в света, който същевременно е бил провалян от липса на хармония между футболистите, достигаща даже до сбивания в лагера. Така че ако „лалетата" се нуждаят от човек, който да им отрови атмосферата и на Евро 2012, кого биха взели? Няма две мнения - аржентинският беглец от Манчестър Сити.
1. Жозе Моуриньо - аржентинец
Макиавели някога е изрекъл прочутото „целта оправдава средствата" и тази фраза до голяма степен обобщава аржентинския футбол. Мисленето на Жозе Моуриньо в посока победа на всяка цена идеално се вписва в тази философия. Той също така е известен като човек, който не може да губи и обвинява всички останали - друга типично аржентинска черта.
