Не съм най-добрият, но съм в Топ 1

Брайън Клъф със сигурност е първият еталон в мениджърската професия за това как трябва да се работи с медиите. На пръв поглед езикът му изглежда прекалено хаплив и не на място, но всъщност той изключително умело прехвърля напрежението върху себе си или хора извън неговия клуб, облекчавайки по този начин своите футболисти. Все неща, които в момента със същия успех практикува един Жозе Моуриньо, например.

Предлагаме ви най-големите бисери на великия Клъф, вдигнал два пъти титлата на Англия и КЕШ!

„Ако Господ искаше от нас да играем футбол в облаците, тогава щеше да сложи трева и там" (Клъф акцентира върху това колко важно е топката да бъде подавана по земята)

„Не бих казал, че бях най-добрият мениджър в историята, но със сигурност бях в топ едно" (Малко нескромно коментира своята кариера)

„Манчестър Юнайтед в Бразилия? Надявам се да ги тръшне зверска диария!" (Клъф коментира отказа на „червените дяволи" да играят за Купата на ФА за сметка на участието им в Световното клубно първенство)

„Не мога да произнеса „спагети", камо ли да говоря италиански. Как да кажа на един италианец да отнеме топката - та той сигурно ще се опита да грабне една от моите!" (Изказване във връзка с големия приток на чуждестранни играчи в Англия)

„Обзалагам се, че в съблекалнята им ще мирише много повече на чесън, отколкото на обезболяващ гел през следващите няколко месеца" (По повод големия брой френски футболисти в Арсенал)

„Кой, по дяволите, ще вземе 14 чифта обувки, когато отива на ваканция? Та аз не съм си купувал толкова през целия ми живот!" (Коментира изчезналия багаж на Виктория Бекъм, по време на една от почивките й)

„Най-сетне Англия има мениджър, който говори английски по-добре от футболистите" (Изказване относно назначението на шведа Свен-Йоран Ериксон начело на „трите лъва")

„Най-грозният футболист, който съм купувал, е Кени Бърнс" (Кени Бърнс е шотландец, играл под ръководството на Клъф в Нотингам през периода 1977/1981)

„Играчите на Дарби Каунти гледаха повече своите топки, отколкото тази, с която трябваше да играят" (Избухване след мач срещу Манчестър Юнайтед)

„Удрял съм Рой Кийн само веднъж. Той се изправи, така че не успях да го уцеля много силно" (Обяснява как се е справял с твърдоглавия ирландец)

„Не ми пращайте цветя, когато вече съм мъртъв. Пращайте ми ги, докато още съм жив" (Казва го след като току що е претърпял животоспасяваща операция)

„Не казвам, че той е блед и слаб като вейка, просто отбелязвам, че неговият съквартирант в хотелската стая оправи леглото му, без да забележи, че той все още лежи на него" (Закача се с бившия играч на Нотингам Брайън Райс)

„Мисля, че беше моята съседка. Според мен тя чувстваше, че ако получа рицарско звание, ще се преместя и най-сетне ще я оставя на мира" (Клъф се опитва да познае от кого е бил номиниран за тази висока титла)

„С всичките му коне, рицарски звания и медали, той не успя да вземе двете, които аз успях. И като казвам това, нямам предвид топки!" (Бъзика се със сър Алекс за това, че не е успял да спечели две поредни Купи на европейските шампиони)

„Този Дейвид Сиймън е прекрасен млад мъж, но гледа прекалено време в огледалото, вместо в топката на терена. Не можеш да си позволиш да сложиш на вратата човек с коса като неговата" (Коментира бившия английски национал, известен с това, че допускаше прекалено много леки голове след шутове от далечно разстояние)

„Той научи толкова много за управлението на един футболен клуб, колкото никога не си е представял. Някои хора смятат, че веднага щом окачат обувките на пирона, могат да сложат костюм. Това е просто невъзможно" (Коментира първия сезон на Дейвид Плат начело на Нотингам)

„Дейвид трябва да посъветва Виктория да си наеме треньор, защото е твърде посредствената в своята работа, за разлика от него" (Клъф съветва Пош Спайс как да подобри пеенето си)

„Казвате, че сумата, платена за Тревър е прекалено голяма, но не е така. Всъщност ние го купихме от Бирмингам за един паунд по-малко от обявеното" (Клъф се опитва да разсее напрежението около бомбастичната за онова време покупка на нападателя Тревър Франсис. Той става първият футболист във Великобритания, за чиито услуги са платени 1 милион паунда. Въпреки шегите на Клъф, впоследствие се оказва, че сумата дори е още по-голяма. По онова време (1978 г.) за всеки осъществен трансфер се е дължала и комисионна на Футболната Асоциация, така че Нотингам всъщност са платили за Франсис общо 1,150 млн. паунда)