Общото мнение на експерти и анализатори е, че напрежението между Италия и Франция не е било толкова високо от края на Втората световна война насам. В акт на действие спрямо нарастващите проблеми между Рим и Париж френското правителство изтегли посланика си в Италия в четвъртък "за консултации".
Този ход бележи вълнуващо влошаване на отношенията между центристкото правителство на френския президент Еманюел Макрон и управляващата коалиция на "Лигата" на Матео Салвини и Движението "5 звезди" Луиджи ди Майо .
През последните месеци и двамата партийни лидери и вицепремиери в италианското правителство засилиха сериозно критиките си срещу френския държавен глава, изразявайки подкрепа за протестите на Жълтите жилетки.
Последната провокация изглежда беше среща от тази седмица между Ди Майо, който освен всичко друго е външен министър на страната си, и водещи фигури сред жълтите жилетки, които възнамеряват да избират кандидати на европейските парламентарни избори през май. Той публикува снимка от срещата в Twitter с посланието "Вятърът на промяната премина и отвъд Алпите".
Oggi con @ale_dibattista abbiamo fatto un salto in Francia e abbiamo incontrato il leader dei gilet gialli Cristophe Chalençon e i candidati alle elezioni europee della lista RIC di Ingrid Levavasseur.
— Luigi Di Maio (@luigidimaio) 5 февруари 2019 г.
Il vento del cambiamento ha valicato le Alpi. pic.twitter.com/G8E0ypLalX
Това предизвика сериозно недоволство сред официалните лица във Франция - високопоставен представител на италианското правителство да наруши протокола по такъв сериозен начин, събирайки се с опозиционни сили на чужда държава, без дори да даде предварителен знак за това...
"В продължение на няколко месеца Франция е обект на многократни обвинения, неоснователни атаки и скандални декларации, което може да се види и да се разпознае от всеки", се казва в изявление на френското външно министерство. "Това е нещо безпрецедентно от края на войната."
Все още не е ясно колко време посланик Кристиан Масе ще остане в Париж "за консултации", но едно е сигурно - напрежението между двете държави расте значително.
И Салвини, и Ди Майо не пропуснаха да коментират остро изтеглянето на френския посланик.
"За мен срещата не беше провокация срещу сегашното френско правителство, а по-скоро важна среща с политическа сила, с която споделяме доста, включително необходимостта от пряка демокрация, която да даде повече власт на гражданите", написа Ди Майо на профила си във Facebook.
"Журналисти ми се обадиха, защото Франция е изтеглила посланика си в Италия, за да привика в Париж, тъй като се чувствали обидени. Отговорих им: Не искам да споря с никого. Не ме интересуват спорове. Аз искам да решавам проблеми", коментира на свой ред Салвини през профила си във Facebook, предавайки на живо.
Въпреки тези мирни послания, и двамата политици не пестят критиките си към Франция и Макрон. Къде обаче се крие проблемът между двете правителства, тъй като очевидно става въпрос за нещо далеч по-дълбоко от жълтите жилетки и размяната на остри изказвания?
Франция е една от двете основни сили в Европейския съюз заедно с Германия. И ако доскоро единствено германският канцлер Агнела Меркел обираше голямата част от негативите за насочването на политиката на Брюксел и на еврозоната, сега Еманюел Макрон отнася не по-малко критики.
За Италия все още е пресен сблъсъка по темата за собствения й държавен бюджет, който според Брюксел беше твърде разточителен и би вкарал страната в още по-сериозни дългове, което на свой ред би дало резултат в икономическа дестабилизация на Апенините, а оттам и на цялата Еврозона.
И макар тук основна роля да изиграха Европейската комисия и Европейската централна банка (и частично германското правителство, което е негласен пазител на икономическия ред в Европа) Макрон също имаше изказвания в посока ограничаването на разходите в Италия.
Друг важен момент е чисто идеологическото разграничаване между управляващите в двете държави. Френският президент дойде на власт като отговор на засилващата се вълна на национализъм и евроскептицизъм, течаща във Франция, а и по целия континент.
Посланията му за глобализъм и либерализъм бяха като контрапункт на всички критики към Обединена Европа и стабилността на ЕС. А след постепенното оттегляне на германския канцлер Ангела Меркел, именно той остава най-силният държавен лидер на континента, защитаващ принципите на либералната демокрация.
От своя страна, коалицията в Рим често е определяна като популистка. И двамата партийни лидери в нея залагат на остра реторика срещу статуквото в момента и срещу западния либерализъм в момента. Те криткикуват глобализма, превземането на власт от страна на Брюксел и "неправилната" според тях посока, в която ЕС се развива. А като една от двете водещи държави в ЕС, Франция (особено с този си президент) обира голяма част от атаките.
Междувременно Макрон също не е само безгласна жертва на критики.
Имайки предвид европейските избори през май, той похвали лагера "на прогреса", изправен срещу националистите от крайната десница. Когато през юни миналата година Салвини отказа да приеме кораб с мигранти, френският държавен глава порица неговия "цинизъм" и "безотговорност" - след което сравни популизма с "проказа". Забележка, която не бе посрещната добре в Рим.
Част от тези атаки идват по въпроса с миграцията. Мигрантската криза действително е събитието, което успя значително да промени Европа и то не само заради няколкото милиона бежанци от Близкия изток и Северна Африка, които дойдоха на континента. Именно те задействаха и вълната на консерватизъм и антиглобализъм, част от която са двете управляващи партии на Апенините.
И докато Ангела Меркел все още е главното лице, което националистите обвиняват за създалата се криза, Италия има и някои други критики към Франция.
Алесандро Ди Батиста, един от лидерите на "5 звезди", изрази мнението си в едно телевизионно интервю, че единственият начин начин за справянето с проблема с мигрантите в Европа се крие в паричния суверенитет в Африка - нещо, което поне към момента липсва.
Ди Батиста твърди, че тъй като сега франкът - валутата, използвана от 14 африкански около Сахара - се печата във Франция и има фиксиран валутен курс спрямо еврото (а преди това спрямо френския франк), Париж ефективно контролира тези държави и отнема суверенитета им.
От "5 звезди" цитират работата по темата на Масимо Амато от университета Бокони, но самият Амато твърди, че те са го разбрали погрешно. Междувременно еврокомисарят по икономическите и финансови въпроси Пиер Московиси от Франция определи по време на последната среща на финансовите министри от еврозоната, че подобни разговори за валутата са "безотговорни" провокации, и отказа да коментира повече по темата.
Реалният катализатор за сегашните проблеми в отношенията между двете държави обаче идва от 2011 г. и решението на тогавашния френски президент Никола Саркози за военна намеса в Либия - бившата италианска колония, от която Рим все още получава голяма част от петрола си.
За мнозина в Рим с тези си действия Париж отиде твърде далеч. Те настояват, че именно тази намеса е увеличила многократно броя на мигрантите, прекосяващи Средиземно море, само за да стигнат в Италия накрая.
И макар този спор да е започнал доста преди времето на Макрон, именно при него той се засили неимоверно. През май миналата година, докато на Апенините все още продължаваше политическата криза след парламентарните избори, френският президент събра представители на различните фракции в Либия в Париж за мирна среща.
По-късно същата година - през ноември, Италия върна инициативата и събра всички засегнати страни по кризата в северноафриканската държава, включително и държави като Турция, Катар и Франция. Анализаторите обаче бяха по-скоро критични към срещата, като общото мнение беше, че единственото, което тя е постигнала, е да даде нов акцент в борбата за влияние между Рим и Париж.
Междувременно през януари Матео Салвини в поредното си изявление срещу френския президент Еманюел Макрон наблегна на това, че Париж "няма интерес да стабилизира положението, вероятно защото има петролни интереси, които са в противовес с тези на Италия".
Това му изказване само засили думите на колегата му във властта Луиджи ди Майо, който ден преди това беше определил действията на Франция по отношение на Либия като "колониализаторски" - думи, срещу които Франция отправи сериозни протести.
Париж и Рим също сблъскват интересите си и по отношение на спорния железопътен проект, свързващ Торино и Лион.
"5 звезди" категорично се противопоставят на проекта, чиято стойност е 8,6 милиарда евро. Според анализ на разходите и ползите, предаден във вторник от италианското правителство на френския посланик в Рим (същият този, който в четвъртък беше изтеглен към Париж), Италия ще понесе нетна загуба от 7 милиарда евро, ако се продължи реализацията на железопътната линия.
Френското правителство не е впечатлено от тези аргументи. Франция вече е изкопала 25 километра през Алпите, а по-нататъшните закъснения могат да накарат Брюксел да намали европейското финансиране за проекта, което в момента е 400 милиона евро.
Френското правителство излезе с позиция, в която заявява, че би искало Италия да вземе решение по въпроса и да спази международните си ангажименти:
"Има срокове, които изискват решенията да се вземат в график, съвместим с мобилизирането на европейско финансиране", каза министърът на транспорта Елизабет Борн миналата седмица, когато посети строителния обект в Савой.
Италианското правителство, от своя страна, заяви, че ще обсъди проекта с Париж, но все още не е определена дата за това, заяви говорител на италианското министерство на транспорта.
Дори изкуството не е имунизирано от френско-италианските борби.
Лувърът иска да отбележи 500-та годишнина от смъртта на Леонардо да Винчи през октомври тази година. През 2017 г. италианското правителство се съгласи да предостави на музея в Париж голяма част от работите на Да Винчи, които притежава. Сегашните власти в страната обаче блокират това обещание.
"Леонардо е италианец, той просто умира във Франция", заявява Лусия Боргонзони, зам.-министър на културата на Италия и обяви намерението си да предоговори споразумението.
За мнозина анализатори обаче тази битка все още е в началото си и тя въобще не е простото съреднование между Рим и Париж, а израз на цялостната битка за политическото бъдеще на континента. А следващият ход в нея е на европейските избори през май.
Тогава ще се види кой ще излезе напред. Междувременно обаче можем да очакваме критиките от двете страни на Алпите да стават все по- и по-тежки.
