Гърция отново отива на избори - за трети път през последните 9 месеца.
Близо 10 милиона граждани ще могат да упражнят правото си на глас в деня на предсрочните парламентарни избори, свикани след оставката на министър-председателя Алексис Ципрас.
Лидерът на крайната левица СИРИЗА дойде на власт в края на януари, когато получи 36,34% от гласовете на гърците, следван от консервативната Нова Демокрация с 27,81 на сто.
Шест месеца по-късно Ципрас свика референдум за новото спасително предложение на европейските кредитори, което беше отхвърлено с внушително мнозинство от 61,3%.
Две седмици по-късно обаче предложението беше прието от гръцкото правителство с леки модификации.
Прокарването му за одобрение през парламента в Атина костваше мнозинството на Ципрас, чиято СИРИЗА се разцепи на две, а бившият му енергиен министър Панайотис Лафазанис обедини крайно-левите и анти-европейски настроени депутати на блока.
Всички гръцки граждани над 18 години са длъжни да дадат гласа си за новата власт, като задължението не важи за граждани над 71 г. възраст. Над 9,8 милиона гласоподаватели са регистрирани за вота, показва статистиката на вътрешното министерство.
Бариерата за парламентарно представителство е 3% от всички подадени бюлетини.
Фрагментацията на малките партии под чертата обаче има голямо значение за определянето на партията-победител, която трябва да си гарантира мнозинство от 151 мандата в 300-местния парламент.
Гръцката избирателна система позволява добавянето на допълнилни 50 мандата за първата политическа сила.
Колкото повече гласове се изгубят за партии под бариерата, толкова по-малко проценти ще са нужни за абсолютно мнозинство на първата партия, дори да е получила само около 35-38%.
Социологическите проучвания обаче показват, че нито СИРИЗА на Ципрас, нито Нова Демокрация на Вангелис Меймаракис не разполагат с подобна подкрепа, което говори, че новото правителство на Гърция отново ще е коалиционно.
