Лидерите на ЕС постигнаха споразумение за отпускане на безлихвен заем на Украйна в размер на 90 млрд. евро. Идеята Киев да получи финансиране от замразени руски активи не беше приета.
Заемът за Украйна ще бъде изтеглен само от държавите в ЕС, които желаят да се включат, уточни председателят на Европейската комисия Урсула фон дел Лайен сред продължили часове преговори в Брюксел.
Тя посочи, че заемът от 90 млрд. евро ще бъде взет от международните пазари по процедурата на ЕС за т. нар. засилено сътрудничество, при която участват държавите, изявили желание. Процедурага позволява останалите да се присъединят, ако и когато пожелаят. Засега ще участват 24 от 27 страни, като няма да се включат Унгария, Чехия и Словакия.
Европейските лидери също така дадоха мандат на ЕК да продължи да работи по т.нар. репарационен заем, обезпечен със средства, свързани със замразените в европейски банки руски активи. Засега тази възможност е неприложима, най-вече заради съпротивата на Белгия, където се държат по-голямата част от активите.
Идеята за предоставянето на средства от ЕС първоначално изглеждаше неосъществима. За нея е необходимо единодушие, а премиерът на Унрагия Виктор Орбан обяви, че не бе съгласен с отпускането на голям безлихвен заем на Украйна.
Унгария, Словакия и Чехия обаче се съгласиха да дадат зелена светлина на схемата, ако тя няма да има отражение върху финансовите им задължения.
Европейските лидери заявиха, че руските активи в ЕС на обща стойност около 210 млрд. евро ще останат замразени, докато Москва не изплати военни репарации на Украйна. Ако Русия предприеме някога подобна стъпка, Украйна би могла да използва парите, за да изплати заема.
Разговорите за евентуалното отпускане на безпрецедентен заем, обезпечен чрез замразените руски активи, продължиха часове. Предприемането на подобен ход засега обаче се оказва прекалено сложно.
В белгийския депозитар Euroclear се държат 185 млрд. евро от замразените руски активи и е трудно да се предоставят на Белгия гаранции срещу финансови и правни рискове от потенциални руски ответни мерки при използването на руското запорирано имущество в полза на Украйна.
"Имаше толкова много въпроси относно репарационния заем, че се наложи да преминем към план "Б". Разумът надделя", заяви белгийският премиер Барт Де Вевер.
