Магнатът в областта на недвижимите имоти Робърт Дърст бе осъден на доживотен затвор за убийството на близката си приятелка Сюзън Бъркман през 2000 г.
Според прокуратурата 77-годишният милиардер с разклатено здраве, който се изплъзваше от закона през последните 40 години, е убил журналистката Сюзън Бъркман, понеже се опасявал, че тя ще разкрие пред властите важна информация за изчезването на първата му съпруга - Катлийн Маккормак.
Смъртните случаи, около които се замесва името на милиардера, започват още през 80-те години, когато при почивка в извънградската им вила първата съпруга на Дърст изчезва безследно.
Тялото не е намерено и въпреки че той е основният заподозрян по случая, властите не намират достатъчно категорично доказателство, за да повдигнат обвинение.
Същата ситуация се повтаря и при откриването на мъртвата Сюзън Бъркман, застреляна с куршум в главата в дома си. Свидетели разказват пред полицията, че преди смъртта си тя е проучвала обстоятелствата около изчезването на Маккормак, а личното ѝ разследване е напрягало имотния магнат.
Но историите на познатите ѝ отново не стигат, за да бъде изправен Робърт Дърст пред съда.
Феноменалната способността на милиардера да бяга от закона се повтаря и когато убива съседа си Морис Блек, но пледирайки, че престъплението е при самозащита, се измъква от съдебен процес.
Обрат в късмета му има едва през 2015 г., когато се снима в документалния филм на HBO The Jinx: The Life and Deaths of Robert Durst, фокусиран върху неразкритите убийства, с които се свързва името му. Самият бизнесмен вижда в този проект възможност да се защити публично и да се разграничи от образа на вечно изплъзващия се от властите убиец. И вероятно замисълът щеше да се осъществи, ако не беше една неволна грешка.
След едно от поредицата интервюта за лентата, докато е в тоалетната с все още включен микрофон, той случайно си признава, че е извършил убийствата, за които го обвиняват.
"Ето, хванат си. Какво, по дяволите направих? Избих ги всичките, разбира се", казва той, а думите му са надлежно записани. Репликата е чута и се тълкува като самопризнание от полицията.
Така, по ирония на съдбата, документалният филм, който трябваше да оневини Дърст, се превръща в основната улика, от която прокуратурата се нуждае, за да му повдигне обвинения в убийство първа степен.
В края на процеса срещу него прокуратурата в Калифорния продължава да е убедена, че милиардерът е замесен в изчезването на Катлийн Маккормак. Надеждите им са, че доказателството, от което се нуждаят, за да повдигнат производство срещу Дърст и по това убийство, ще се намери и ще стане ясно, че ничий късмет не е вечен.
