Скромната сграда на кърджалийското летище отдавна е забравила дните от своето авиационно минало. Днес част от нея се използва за гаражи и складове, останалата се руши под напора на времето
Снимка: Христо Узунов
Ръждясалата верига отдавна не спира желаещите да проникнат на територията на летището. А такива има. Бетонната писта успешно се използва за дрифтове и обучение на начинаещи шофьори
Снимка: Христо Узунов
Кулата за радара е най-високото съоръжение тук. Ръждясала и поизбеляла, тя все още респектира с индустриалния си вид
Снимка: Христо Узунов
Радарът също е тук, защитен от външни влияния под тялото на купола. Въпреки това всичко ценно по него е демонтирано
Снимка: Христо Узунов
Някога скъпото устройство, днес е просто купчина ненужни железа и хаотично разпилени кабели
Снимка: Христо Узунов
Изглед към контролната кула и част от летището. Оттук в 6:30 часа на 17 септември 1971-ва излита малкият Ан-14, трагично разбил се по върховете на Рила. Загиват 11 души
Снимка: Христо Узунов
Това представлява днес контролната кула. Едно тъжно помещение, пазещо спомени за българската авиационна история
Снимка: Христо Узунов
Чакалнята. Оттук пътниците са се снабдявали с билети и са чакали да бъдат отведени до летателното средство. Полетите между Кърджали и София са се изпълнявали ежедневно - по един във всяка посока
Снимка: Христо Узунов
По пода все още могат да бъдат видяни артефакти, свързани с миналото на сградата
Снимка: Христо Узунов
Табелка от една друга епоха все още виси на стената, указвайки телефоните на по-важните държавни институции
Снимка: Христо Узунов
Касата за билети все още разполага с гише и шкафче, но никой вече не идва тук, за да си запази място за полет
Снимка: Христо Узунов
Край един от прозорците се търкалят чаркове, най-вероятно от оборудването на радара...
Снимка: Христо Узунов
...На земята, точно под него, вятърът разгръща страниците на книжка, в която са се вписвали данните за метеорологичната обстановка
Снимка: Христо Узунов
Радарът - този метален исполин - надживява целия аеродрум и въпреки че от 2003 година и той е пенсиониран, днес продължава да стърчи гордо край пътя за Момчилград и да напомня, че някога и Кърджали е имал свое летище
