Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Режисьорите, отказали се от собствените си филми

Джош Транк и ”Фантастичната четворка” (2015)

Ден преди световната премиера на „Фантастичната четворка”, режисьорът Джош Транк написа в Twitter: „Една година по-рано имах фантастична версия на този филм. Тя щеше да получи страхотни ревюта. Най-вероятно никога няма да я видите. Но това е реалността”. По този начин Транк потвърди отдавнашните слухове, че Fox не са били доволни от неговия вариант на филма и са нанесли доста промени в него, които даже са изисквали сериозно количество допълнителни снимки.

Режисьорът бързо изтри туита си, но последиците от него удариха по и без това злополучната продукция. Бокс офис специалисти изчислиха, че само от написаното от Трамп филмът е загубил към $10 млн. потенциални приходи.
Джош Транк и ”Фантастичната четворка” (2015)

Ден преди световната премиера на „Фантастичната четворка”, режисьорът Джош Транк написа в Twitter: „Една година по-рано имах фантастична версия на този филм. Тя щеше да получи страхотни ревюта. Най-вероятно никога няма да я видите. Но това е реалността”. По този начин Транк потвърди отдавнашните слухове, че Fox не са били доволни от неговия вариант на филма и са нанесли доста промени в него, които даже са изисквали сериозно количество допълнителни снимки.

Режисьорът бързо изтри туита си, но последиците от него удариха по и без това злополучната продукция. Бокс офис специалисти изчислиха, че само от написаното от Трамп филмът е загубил към $10 млн. потенциални приходи.

Дейвид Финчър и „Пришълецът 3” (1992)
 
„Пришълецът 3” е първият пълнометражен игрален филм на Дейвид Финчър, чиято кариера стартира с реклами и музикални клипове. След дебюта си той прави страхотни трилъри и драми като „Седем”, „Играта”, „Зодиак” и „Социалната мрежа” – но първият му филм е разочароваща трета част на една дотогава страхотна поредица, и се оказва спъната от половинчат сценарий, твърде налагащи се продуценти и проблеми в продукционния период.

Години по-късно самият Финчър казва: „Няма нищо по-лошо от това да чуеш някого да казва ‘О, ти ли направи този филм? Смятам, че беше ужасен’, и ти да трябва да се съгласиш”. Ако това може да бъде успокоение, последващите филми с Пришълеца свалиха летвата още надолу.
Дейвид Финчър и „Пришълецът 3” (1992)

„Пришълецът 3” е първият пълнометражен игрален филм на Дейвид Финчър, чиято кариера стартира с реклами и музикални клипове. След дебюта си той прави страхотни трилъри и драми като „Седем”, „Играта”, „Зодиак” и „Социалната мрежа” – но първият му филм е разочароваща трета част на една дотогава страхотна поредица, и се оказва спъната от половинчат сценарий, твърде налагащи се продуценти и проблеми в продукционния период.

Години по-късно самият Финчър казва: „Няма нищо по-лошо от това да чуеш някого да казва ‘О, ти ли направи този филм? Смятам, че беше ужасен’, и ти да трябва да се съгласиш”. Ако това може да бъде успокоение, последващите филми с Пришълеца свалиха летвата още надолу.

Тони Кей и „Американска история X” (1998) 

Още един случай, в който режисьор дебютант се отрича от филма си, макар че този път филмът се приема много добре и даже носи номинация за „Оскар” на главния актьор Едуард Нортън. Само че с режисьора Тони Кей е било трудно да се работи, признава го и той самият. Кей се е противил на всякакви предложения и промени от страна на New Line Cinema и е бил толкова против по-дългата версия, която студиото предпочита да разпространи, че е поискал да бъде вписан като Алън Смити.

Молбата му е отхвърлена и той се появява с истинското си име, но въпреки това „Американска история X” спомага за популяризирането на Алън Смити.
Тони Кей и „Американска история X” (1998)

Още един случай, в който режисьор дебютант се отрича от филма си, макар че този път филмът се приема много добре и даже носи номинация за „Оскар” на главния актьор Едуард Нортън. Само че с режисьора Тони Кей е било трудно да се работи, признава го и той самият. Кей се е противил на всякакви предложения и промени от страна на New Line Cinema и е бил толкова против по-дългата версия, която студиото предпочита да разпространи, че е поискал да бъде вписан като Алън Смити.

Молбата му е отхвърлена и той се появява с истинското си име, но въпреки това „Американска история X” спомага за популяризирането на Алън Смити.

Денис Хопър и „Подпалвачът” (1990)
 
Отречен от режисьора си Денис Хопър още преди да излезе по екраните и също получил присъдата „Алън Смити”. Хопър разпространява своя по-дълга версия за кабелните телевизии, озаглавена Backtrack, тъй като не може да се примири, че студиото съкращава цели 80 минути във варианта за голям екран.
Денис Хопър и „Подпалвачът” (1990)

Отречен от режисьора си Денис Хопър още преди да излезе по екраните и също получил присъдата „Алън Смити”. Хопър разпространява своя по-дълга версия за кабелните телевизии, озаглавена Backtrack, тъй като не може да се примири, че студиото съкращава цели 80 минути във варианта за голям екран.

Стивън Содърбърг и The Underneath (1995)
 
Содърбърг има и творби, които не се приемат особено добре и една от тях е The Underneath с Питър Галахър, базирана на стар криминален роман. Днес филмът е почти забравен, а самият режисьор го омаловажава и го определя като „бъркотия”, която единствено му е помогнала да изпробва някои видове осветление и цветови гами.
Стивън Содърбърг и The Underneath (1995)

Содърбърг има и творби, които не се приемат особено добре и една от тях е The Underneath с Питър Галахър, базирана на стар криминален роман. Днес филмът е почти забравен, а самият режисьор го омаловажава и го определя като „бъркотия”, която единствено му е помогнала да изпробва някои видове осветление и цветови гами.

Стенли Кубрик и Fear and Desire (1953) 

Колкото и голям фен да сте на Стенли Кубрик, има голям шанс да не сте гледали първия му опит в игралното кино Fear and Desire. Военният филм се приема положително от критиката, но не се представя добре финансово, а Кубрик бързо се дистанцира от него. 

Години по-късно го определя като „несвързано и аматьорско филмово упражнение”, което може и да звучи твърде сурово, но наистина Fear and Desire няма как да се сравнява с върховете, които достига режисьорът в следващите си филми.
Стенли Кубрик и Fear and Desire (1953)

Колкото и голям фен да сте на Стенли Кубрик, има голям шанс да не сте гледали първия му опит в игралното кино Fear and Desire. Военният филм се приема положително от критиката, но не се представя добре финансово, а Кубрик бързо се дистанцира от него.

Години по-късно го определя като „несвързано и аматьорско филмово упражнение”, което може и да звучи твърде сурово, но наистина Fear and Desire няма как да се сравнява с върховете, които достига режисьорът в следващите си филми.

Кийфър Съдърланд и Woman Wanted (1999)

Кийфър Съдърланд премахва името си от тази драма, която страда от твърде много проблеми и предизвиква спорове къде е най-голямата вина за това: дали в самия режисьор, дали в продуцентската къща и монтажа. Така или иначе, части от филма днес могат да предизвикат неочаван смях.
Кийфър Съдърланд и Woman Wanted (1999)

Кийфър Съдърланд премахва името си от тази драма, която страда от твърде много проблеми и предизвиква спорове къде е най-голямата вина за това: дали в самия режисьор, дали в продуцентската къща и монтажа. Така или иначе, части от филма днес могат да предизвикат неочаван смях.

Ричард Сарафиян и Solar Crisis (1990)
 
$55 млн. бюджет за фантастика, в която Земята трябва да бъде спасена от застрашителния плам на Слънцето. Самият проект няма вид да пламти от потенциал и накрая в него отново грее името на Алън Смити, а прожекциите по кината са сведени до минимум. За щастие, понастоящем го има в Netflix и феновете на лошите филми не бива да го пропускат.
Ричард Сарафиян и Solar Crisis (1990)

$55 млн. бюджет за фантастика, в която Земята трябва да бъде спасена от застрашителния плам на Слънцето. Самият проект няма вид да пламти от потенциал и накрая в него отново грее името на Алън Смити, а прожекциите по кината са сведени до минимум. За щастие, понастоящем го има в Netflix и феновете на лошите филми не бива да го пропускат.

Артър Хилър и An Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn (1997)

Този случай е истинска главоблъсканица - филм, замислен като пародия на режисьорите тип „Алън Смити” попада в собствения си капан. В самия сюжет Алън Смити е истински режисьор, поискал името му да бъде премахнато от негов филм, но осъзнал, че единствената алтернатива е... ами псевдонимът Алън Смити. 

Истински смешното идва, когато режисьорът на An Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn Артър Хилър реално намразва крайния резултат и решава да се подпише като Смити. Така публиката получава филм, режисиран от Алън Смити, в който става въпрос за филм, режисиран от Алън Смити, който обаче иска хората да мислят, че неговият филм не е режисиран от самия него, а от фалшивия Алън Смити. При това положение провалът на продукцията не е никак изненадващ и всъщност става причина злополучният режисьорски псевдоним да бъде изваден от употреба.
Артър Хилър и An Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn (1997)

Този случай е истинска главоблъсканица - филм, замислен като пародия на режисьорите тип „Алън Смити” попада в собствения си капан. В самия сюжет Алън Смити е истински режисьор, поискал името му да бъде премахнато от негов филм, но осъзнал, че единствената алтернатива е... ами псевдонимът Алън Смити.

Истински смешното идва, когато режисьорът на An Alan Smithee Film: Burn Hollywood Burn Артър Хилър реално намразва крайния резултат и решава да се подпише като Смити. Така публиката получава филм, режисиран от Алън Смити, в който става въпрос за филм, режисиран от Алън Смити, който обаче иска хората да мислят, че неговият филм не е режисиран от самия него, а от фалшивия Алън Смити. При това положение провалът на продукцията не е никак изненадващ и всъщност става причина злополучният режисьорски псевдоним да бъде изваден от употреба.

Дейвид Линч и „Дюн” (1984)

Една от най-известните употреби на името Алън Смити е тази, която се появява в някои версии на „Дюн” на Дейвид Линч. Филмът и без това не се приема добре при премиерата си, има дълга история на продукционни проблеми, а след излизането му Universal го премонтира в няколко по-дълги версии, от които Линч се отрича и бива заличен чрез името, което не искаме повече да назоваваме.
Дейвид Линч и „Дюн” (1984)

Една от най-известните употреби на името Алън Смити е тази, която се появява в някои версии на „Дюн” на Дейвид Линч. Филмът и без това не се приема добре при премиерата си, има дълга история на продукционни проблеми, а след излизането му Universal го премонтира в няколко по-дълги версии, от които Линч се отрича и бива заличен чрез името, което не искаме повече да назоваваме.