Звучи нереално, но е факт: Изкуплението Шоушенк" не е носител на "Оскар". Екранизацията на Рита Хейуърт и "Изкуплението Шоушенк", една от новелите в сборника на Кинг "Особени сезони", е включена в Националния филмов регистър на САЩ едва през 2015 г. Историята на Анди Дюфрейн има слаб търговски успех, когато излиза през 1994г., може би защото през същата година се появяват "Криминале", "Форест Гъмп" и "Скорост".
Една от най-качествените адаптации на нашето време с участието на Крисчън Бейл не намира своето място на наградите "Оскар", което не е особено справедливо. Историята на психопатичното юпи Патрик Бейтмън, излязла изпод перото на Брет Истън Елис и попаднала под умелата режисура на Мери Харън, си заслужава всяка минута гледане и оставя мощно наследство. Филмът обаче е тотално пренебрегнат от Академията и не получава нито една номинация. През годината на "Американски психар" (2000 г.) наградата за най-добър филм е присъдена на "Американски прелести", а най-добър актьор според Академията е Кевин Спейси. Ех, ако знаеха какво ще се случи...
Бразилската кримка "Градът на Бога" получава 4 номинации за "Оскар" - за операторска работа, монтаж, режисура и адаптиран сценарий. В крайна сметка обаче не печели нито една. Екранизацията на романа на Пауло Линс вкарва зрителя в света на организираната престъпност в Сидади ди Деуш (в буквален превод "Градът на Бога"), фавела в Рио де Жанейро. Лентата на Фернанду Мейрелис разбира романтичната мечта за Бразилия на красивите жени и разкошните палми и показва една друга страна на Рио де Жанейро, в която Ипанема не се вижда, а децата боравят не с водни, а с истински пистолети.
Първото правило на "Боен клуб" е... никога не печели награди. Така може да се перифразира популярната фраза от шедьовъра на Дейвид Финчър: един филм-икона, невъзможен днес в света на отричане на насилието. Твърде кървава и твърде мрачна, сатирата по романа на Чък Паланюк, не стига до Оскарите. Академията я удостоява единствено с номинация за най-добър звуков микс.
Безобразният шедьовър на Стенли Кубрик е вероятно най-добрата адаптация по роман на Стивън Кинг (макар че той самият не я харесва) до момента и най-голямото изпитание в кариерата на Джак Никълсън и Шели Дювал. Те самите са го заявявали нееднократно. Странно е, че филмът няма Оскар, но на практика няма и нужда от него. Не и с неизличимата следа, която оставя в традициите на кино културата. Не и с репликите "Here`s Johnny", „All work and no play makes Jack a dull boy“ и "Wendy, I`m home"
ЛГБТИ обществото и Академията имат сложни отношения: романтичната драма на Тод Хейнс от 2015 г. получава номинации за най-добри костюми, най-добър адаптиран сценарий, най-добра филмова музика и най-добра кинематография. Кейт Бланшет и Руни Мара също са номинирани съответно за най-добра главна женска роля и най-добра поддържаща женска роля. Филмът обаче остава без номинация за Оскар. За сметка на това, има номинации на наградите "Златен глобус" и "БАФТА".
Когато през 2010 г. "Drive" на Николас Виндинг Рефн не получи номинация за Оскар за най-добър филм, много кино фенове разбираемо възроптаха. Някои коментираха, че качествените драми, в които сексът и насилието са силно застъпени, не успяват да стигнат до номинация заради предразсъдъци на Академията, но номинацията на "Срам" на Стийв Маккуин през същата година оборва тези предположения.
Алфред Хичкок, едни от най-добрите режисьори въобще, никога не е получавал златна статуетка за най-добър режисьор, като това не му е попречило да създаде някои филмови шедьоври: като "Психо", например. Качественият хорър от 1960 г. е номиниран за четири категории "Оскар", но не печели в нито една от тях.
Романтичните филми не са точно абонирани за наградите на Академията, но това не е много справедливо. Има романтични ленти, в които никой не умира и които въпреки това са впечатляващи произведения на филмовото изкуство. "Преди изгрев" е сред тези екземпляри. Джули Делпи и Итън Хоук, които се влюбват в нощна Виена, са част от истинска история на режисьора Линклейтър, който някога се среща с млада дама на име Ейми Лерхаупт в магазин за играчки. Тя се е отбила във Филаделфия при сестра си за малко и двамата с Линклейтър прекарват нощта в разходка и поглъщащ разговор. След това се разделят и си разменят телефонните номера, но връзката им изтича във времето.
Вярно е, че блокбъстърите рядко привличат вниманието на Академията, но е странно, че нито един от седемте филма за Хари Потър не се класира дори и за по-дребните номинации като музика, костюми, грим или визуални ефекти. Все пак, поредицата за момчето, което оцеля, съдържа някои впечатляващи ефекти и доста епични сцени: само си спомнете битката за Хогуортс. И макар че филмите за Хари сякаш не успяват да достигнат до дълбочината на текста на Дж. К. Роулинг, те определено са естетически приятни за гледане.
9 номинации за "Оскар" и нито една награда. Това е тъжната равносметка за един от най-добрите филми на 2002 г., който събира гениални имена като Даниъл Дей-Люис, Леонардо ди Каприо и режисьора Мартин Скорсезе. Тази гангстерска история за началните години на Ню Йорк обаче остава подмината при финалното гласуване.
Това е филм със своя фанатично вярна фен база, откачен, но забавен сюжет и невероятен ефект върху зрителите. И все пак Академията го подминава откъм награди. "Големият Лебовски" има номинации за наградата "Златна мечка" на Берлинския международен кинофестивал, както и за "Емпайър" за най-добър филм и за най-добър актьор, но той така и няма номинации за Оскар. Донякъде като компенсация за това идва фактът, че през 2014 г. е включен в Националния филмов регистър към Библиотеката на конгреса на САЩ.
