Няма съмнение, че авторът на този текст има специално отношение към деветдесетарския шедьовър на Джоел и Итън Коен "Големият Лебовски". Но филмът обективно погледнато е исполинско произведение с монументално влияние. Приет хладно при премиерата си, "Големият Лебовски" е преоткрит и става културен феномен. Ражда ежегоден фестивал и религия. Естетиката на филма се превръща в част от съвременната западна иконография, а диалогът влиза дълбоко в тъканта на модерния жаргон.
Джеф Бриджис играе "Пича" - жив фосил от хипи културата на 60-те, който в началото на 90-те се е превърнал в "най-мързеливият човек в Лас Анджелс", което автоматично го класира и сред първите места на най-лежерните хора на планетата. Той играе боулинг, пуши трева, слуша "Крийдънс" и песента на китовете, но е въвлечен в сложна схема с отвличане, директно вдъхновена от творчеството на Реймънд Чандлър, но подчинена на логиката на леките опиати и експериментите на двамата Коен. Резултатът е неповторимо филмово удоволствие.
Вторият пълнометражен игрален филм на двамата Коен от края на 80-те години на миналия век ги затвърждава като част от авангарда на авторското американското кино. След като дебютират в жанра неоноар с "Blood Simple", тук Джоел и Итън експериментират с елементите на комедията и създават едно лудо препускане, богато на сюрреализъм, ирония, патетичност, мета коментари и човешка топлота.
Семеен екзистенциален екшън за бездетна двойка, която решава да открадне бебе от богаташ и по този начин дава старт на серия от събития кое от кое по-шантави и екстравагантни. Никълъс Кейдж и Холи Хънтър са брилянтно еуфорични и неортодоксални в главните роли.
С "Да отгледаш Аризона" братята Коен създават зашеметяващ фарс с напомпани мускули и голямо сърце. Това си остава един от най-хуманистичните им филми.
Любовта на Джоел и Итън Коен към музиката и американската история дава зрял и вкусен плод в лицето на елегичния шедьовър "Истинският Люин Дейвис", излязъл преди пет години. Историята е вдъхновена от бохемския период в началото на 60-те години, когато фолк музиканти в Ню Йорк се опитват да пробият в индустрия, която все още не е готова изцяло да прегърне тяхната музика.
Малко преди Боб Дилън да се превърне в културна икона и да възвести музикална революция, Люин Дейвис, изигран от Оскар Айзък, се лашка по диваните на приятели и трапезите на гостоприемни нюйоркски интелектуалци, спи с жените на колеги и се проваля на прослушвания. Той иска да запази творческия си интегритет и предпочита пълната мизерия пред пазарните студийни условия.
Коен задават въпроса за съдбата на посредствените артисти докато рисуват богат, интригуващ, студен портрет на Америка от началото на 60-те години.
"Човекът, който не беше там" е един от най-недооценените шедьоври на двамата братя. Били Боб Торнтън прави велика роля в образа на муден бръснар от края на 40-те години на миналия век. Той преминава през събитията като персонаж от абсурдистки роман на Камю или Сартр и се устремява към съдбата си, лишен от контрол върху собствените си действия и трагичните си обстоятелства.
Филмът е екзистенциална драма, неоноар и криминален трилър в едно. Вниманието към детайла на епохата е внушително. Чернобялата операторска работа на Роджър Дийкинс е гениална. Творбата предлага изящна и сложна структура, дълбоки въпроси и онова типично за Коен усещане, че през цялото време се будалкат с вас. Но ви харесва и искате още.
Вдъхновени от епохата на Сухия режим, гангстерските войни, шумът на автоматите "Томпсън" и творбите на Дашиъл Хамет, Джоел и Итън Коен създават своя превъзходен филм "Проходът на Милър". Гейбриъл Бърн, Албър Фини, Марша Гей Хардън, Джон Туртуро, Джон Полито и Дж. Е. Фрийман доставят изключителни изпълнения в тази сложна, почти объркана история за приятелство и предателство, смърт, секс и съдбовни лични избори.
"Проходът на Милър" среща гангстерското кино с ноар естетиката и отдава почит, както към епохата на Сухия режим, така и на литературните и филмови произведения за този толкова митологизиран период. Коен се забавляват с условностите на жанра и оркестрират някои от най-иконичните и запомнящи се сцени с насилие в модерното кино.
През 1984-а година братята Коен издълбават имената си дълбоко в релефната карта на американското кино с един от най-зрелите и качествени режисьорски дебюти – "Blood Simple". Филмът е расов представител на неоноар жанра и маркира много от темите и елементите, които ще информират цялата бъдеща кариера на двамата млади майстори. Франсис Макдорманд и Емет Уолш правят великолепни роли, които трябва да служат като учебникарски примери за превъзходна актьорска игра.
Коен играят садистична игра едновременно с персонажите си и с публиката. Виртуозно манипулират детайли и късове информация, за да стигнат до наситената с насилите, съспенс, черен хумор и сюрреализъм кулминация. Малко кино дебюти могат да се сравнят с този.
"Фарго" носи на братята Коен "Оскар" за оригинален сценарий в средата на 90-те и ги позиционира като най-могъщите филмови творци от своето поколение. Черният хумор на дуото оставя кървавочервени следи в белия сняг на Средния запад. Това произведение за отвличане, алчност, нихилизъм и семейни ценности закономерно е приемано за един от най-важните и влиятелни филми за последните 25 години. Шедьовърът вдъхнови и изключително успешния едноименен сериал.
Коен улавят атмосферата, жаргона, маниерите на хората от региона и успяват да пресъздадат един едновременно реалистичен и странно изкривен свят. Богатството от детайли и "малки чудни моменти" в диалога и визуалните композиции превръщат "Фарго" във филм, задължителен за повторни гледания. Всеки път намирате нещо ново и качествено.
В началото на 90-те години на миналия век Джоел и Итън Коен озадачават дори зрителите, които стриктно следят възходящата им кариера с енигматичната притча "Бартън Финк". Историята на снобеещ драматург от Ню Йорк, който отива да работи за пари като сценарист в Холивуд през 40-те години на миналия век съдържа много символи, влияния и пластове на тълкувания.
Разказ за сблъсъка на елитизма и комерсиалната машина в американската култура? История за "писателския блокаж", търсенето на вдъхновение и примирението с тавана на собствения талант? Алегория за възхода на нацизма и преследването на евреите? Морална притча за бездната между интелектуалеца и обикновения човек? Линчиански трилър за буквалното спускане в ада? Сатира на холивудската култура в САЩ преди Втората световна война?
"Бартън Финк е всичко това и много повече. С велики актьорски изпълнения и удивително смели творчески решения, тук братята усъвършенстват това, което скоро ще стане популярно като "Коенова естетика".
"Няма място за старите кучета" е най-награждаваният филм на братята Коен и модерна англоезична кино класика. Историята за съдбовно лошите решения на ловец, който намира пари, останали след наркоклане из просторите на Тексас, комбинира таланта на братята с виртуозната проза на прославения автор Кормак Маккарти. Резултатът от колаборацията на тримата гиганти е песимистичен, наситен с насилие, радикално отдалечен от фешън политически послания и сантименталност, дълбоко американски и специфичен шедьовър.
Това е филм за неизбежността на старостта, страданието и смъртта, за могъщата, мистична фигура на злото, тежестта на детерминизма и колосалната роля на шанса и случайността в развоя на събитията от човешкия живот. Разказ за потъването на един стар свят в праха на хаоса и невъзможността на мнозина да оперират адекватно в новите обстоятелства.
"О, Брато, къде си" е наситена с музика Коенова интерпретация на Омировата "Одисея". Джордж Клуни играе първият си гавраджийски пресонаж-идиот при двамата братя. После тримата ще повторят упражнението в "Изгори след прочитане" и "Аве. Цезаре". Клуни влиза в образа на многословният себичен и неадекватен бандит с дарование за кънтри песни Еверет, който заедно със своите другари преминава през дълбокия американски Юг в бягство от закона и затвора, а по пътя си среща колекция от чудати фигури, някои от които силно напомнят за митологичните образ на древния поет Омир,
Филмът е грандиозен успех и прекроява представите за качествена комедия. Изпълненията и решенията са в ярък неконвенционален регистър и отварят неподозирани екранни хоризонти пред братята в самото началото на новия век.
