Титан в професията, прочут със самоотвержения начин, по който влиза в роля. Единственият актьор с три „Оскара“ за най-добра мъжка роля неизменно избира качествени филми. Затова и се снима във филм през няколко години, като във всеки следващ проект си поставя нови предизвикателства. Безмилостните му превъплъщения в „Бандите на Ню Йорк“ и „Ще се лее кръв“ му спечелиха много нова аудитория, а за изтощителната му подготовка за главните роли в „Моят ляв крак“ и „Последният мохикан“ се носят легенди.
Разбира се, и сред неговите филми всеки може да намери такъв, който не харесва. За едни „Линкълн“ на Стивън Спилбърг е твърде скучен, за други експерименталният мюзикъл „Девет“ е по-скоро подигравка с „Осем и половина“ на Фелини. Но колкото и „Оскарите“ да не са абсолютно мерило, все пак: от 19 пълнометражни филма, в които Даниъл Дей-Люис е записвал участие, седем са получавали номинация от Академията за най-добър филм.
Не може да се счита, че в нейните над 70 филма няма нито един лош, но успеваемостта й е удивителна. Невероятно адаптивна и способна на какви ли не трансформации, тя е работила с братя Коен и Уес Андерсън по два пъти и с Джим Джармуш общо три пъти, участвала е във всепризнати артхаус хитове като I Am Love и „Трябва да поговорим за Кевин”. Суинтън не разочарова дори със скорошния „Доктор Стрейндж”, който вдигна поне едно ниво нагоре жанра на комиксовите екшъни. Други скорошни роли като в A Bigger Splash или в “Снежен снаряд” я утвърждават като една от най-големите от своето поколение.
Ранната смърт на легендата го оставя само с три големи роли – в „Бунтовник без кауза“, „На изток от рая“ и „Гигантът“. Но той успява да постигне такова въздействие с тях, за каквото съвременните актьори не могат и да си мечтаят след десетилетни кариери. Катастрофа отнема живота на Дийн едва на 24 г., филмите му обаче няма как да бъдат забравени.
Недооцененият ирландец се е появявал в повече филми, отколкото си мислите и при няколко десетки роли няма как да има 100-процентова успеваемост. „28 дни по-късно“, „Вятърът в ечемичените ниви“, „Проектът Sunshine“, „Генезис“, „Момичето с перлената обица“ и „Черния рицар“ са само част от успешните му филми. Има обаче участия и в продукции като „Нощен полет“ и „Дилъри на време“, които все пак е подобрявал с присъствието си.
Впечатляващото при него е колко различни и смели са превъплъщенията му, от герой до злодей и от транссексуална жена, търсеща отдавна загубената си майка в “Закуска на Плутон”, до тих шизофреник в „Пикок“.
Австралийската звезда има невероятно впечатляваща филмография и за големите й роли може да се говори дълго – те се простират доста отвъд общо шестте номинации за „Оскар“ и двете спечелени статуетки за „Авиаторът“ и „Син жасмин“. За неприятни изключения в нейната кариера могат да се счетат например „Мъжът, който плачеше“, „Шарлот Грей“ и „Пазители на наследството“, но преобладаващото качество на нейните филми е изключително. Превъплъщението й в Боб Дилън от „Не съм там“, в кралица Елизабет, в журналистката Вероника Герен, в безмилостната ЦРУ агентка от „Хана“ и много други показват не само колко разнообразна актриса е Бланшет, но и колко добре подбира проектите си.
Невероятна, но трагично кратка кариера за актьора, починал от рак на 42 години. В едва 6-годишната си кариера той записва участия в пет пълнометражни филма – които се нареждат сред най-качествените в цялата история на киното и всички получават номинация от Академията за най-добър филм. Казейл най-често е свързван с ролята на Фредо от първите две части на „Кръстникът“, но е не по-малко брилянтен в друг филм на Франсис Форд Копола, „Разговорът“, както и в „Кучешки следобед“ и в „Ловецът на елени“. Именно „Ловецът на елени“ е неговият последен филм и актьорът умира малко след приключването на снимките му – докато още е във връзка с Мерил Стрийп. Остава в историята като актьор, който наистина се е появявал само в шедьоври.
