Мартин Скорсезе е император на филмовата форма и собственоръчно революционизира седмото изкуство с шедьоври като "Шофьор на такси", "Разяреният бик" и "Добри момчета".
В последния от тези монументални филми Скорсезе поставя своя прочут дълъг кадър с триумфалното влизане на Хенри Хил в "Копакабана". Хил извежда гадже на първа среща и успява да я впечатли, както никой досега.
Стабилизираната камера започва да следва персонажите от улицата и ни въвежда заедно с тях в класния клуб "Копакабана" през задния вход, а оттам и в сърцето на лъскавия гангстерски свят на младия Хенри Хил.
Експерименталният филм на Хичкок от края на 40-те години на миналия век представлява колекция от няколко дълги, прекрасно хореографирани кадри, монтирани така, че да се създава усещането за един непрекъснат кадър.
"Въжето" е подривна класика, която изследва някои морални дилеми, експлоатира ницшеанския стремеж за постигане на свръхчовешки ореол, но тук най-важна е формата, а не съдържанието.
Всичко е съобразено със сложните движения на камерата през интериора на просторен американски апартамент. Резултатът е невероятна естетика в добрите традиции на великия Хич.
Големият режисьор Робърт Олтмън снима един дълъг, непрекъснат и виртуозен кадър, отварящ неговата сатира на Холивуд "Играчът" от началото на 90-те години на миналия век.
Филмът работи на толкова много нива - като стил, съдържание, мета коментари на кино индустрията, игра с жанрови конвенции. Първият дълъг кадър ни представя персонажи от филмовата индустрия, които обсъждат някои от най-прочутите непрекъснати кадри в класически филми, докато самите те се намират в такъв.
Гледането на "Играчът" е едно от най-удовлетворяващите неща за един ценител.
Дами и господа, това е Орсън Уелс. Човекът, който изобрети толкова много от модерния филмов език със своя монументален opus magnum "Гражданинът Кейн" в началото на 40-те години на миналия век.
Уелс е всепризнат гений на интригуващите, атрактивни и оставащи в съзнанието кино образи, а дългият кадър, който той поставя в началото на "Допир до злото" е учебник по качествено кино.
Орсън инкорпорира няколко технологии и машини, за да създаде флуидно движение на камерата, а вътрешнокадровия монтаж е ненадминат. Това си остава един от най-известните филмови епизоди в историята.
Стенли Кубрик е един от пионерите на стедикам естетиката и е известен със своите дълги, симетрични кадрови композиции. В началото на своя военен шедьовър „Пълно бойно снаряжение" той оркестрира превъзходен проследяващ кадър, който ни въвлича директно в мрачно-забавния свят на бъдещите пехотинци. Интересното тук, е че освен виртуозна форма, епизодът е обогатен от невероятен текст, изговорен гениално от актьора Р. Лий Ерми.
Дългите кадри са прекрасен инструмент за създаването на запомнящи се екшън сцени. В днешното кино имаме прекалено много бърз монтаж и хаотична камера, нищо не се вижда, а ценителите копнеят за добрите стари времена на класическия екшън.
В Oldboy южнокореецът Парк Чан-Уук ни предлага фантастичен дълъг кадър, в който един човек, въоръжен с чук се изправя срещу малка армия от наемници в клаустрофобична среда.
Сцената вече се смята за модерна класика сама по себе си, а в контекста на перверзния шедьовър стои още по-впечатляващо. Кадърът обединява грубото насилие с поезията на движенията на тялото по красив и вълнуващ начин.
Азиатските режисьори са върховни майстори на сложно хореографираните дълги епизоди, включващи много елементи. Джон Ву е един от най-важните екшън режисьори, а легендарният му непрекъснат кадър от жанровата класика "Твърдо сварен" наистина е нещо специално.
Гледайте това виртуозно визуално магьосничество и се сетете колко безлични, стерилни и пешеходни изглеждат екшън сцените днес.
Наистина е тъжно докъде стигна естетичното ниво на най-динамичния из зрелищен жанр. Просто вече "не ги правят както преди", уви.
Отварящият кадър от носталгичният ансамблов шедьовър на Пол Томас Андерсън предлага триумфален, екзалтиран, френетичен, но калкулиран до последната секунда марш на камерата. Непрекъснатият епизод заснет с кран, релси и стедикам успява за няколко минути да ни запознае с епохата, средата, всички ключови образи, да разгърне историята и да ни въведе в атмосферата на филма.
Андерсън е вдъхновен от Скорсезе и Робърт Олтман, а тук постижението му е чисто и просто гениално кино, което трябва да се преживее пак и пак.
Откриващият кадър на космическия, почти научно-реалистичен филм на Алфонсо Куарон "Гравитация" е фантастична 17-минутна, непрекъсната композиция с постоянно движение, подсигурила наградата "Оскар" за прекалено талантливия мексикански оператор Емануел Любецки.
Това несъмнено е един от онези случаи в киното, когато си казвате - "а това, по дяволите, как са го направили". Филмът е триумф на формата, а това, което остава най-трайно в съзнанието, е флуидното око на камерата, пресъздало условията на безтегловност по драматично ефектен и ефективен начин.
Руският гигант Андрей Тарковски е друг безупречен постановчик на сложни, красиви движения на камерата. В "Огледало" той ни предлага няколко вдъхновени, болезнено красиви дълги кадри, които улавят цялото богатство на тематичната палитра и успяват да инжектират свръхдоза емоции и носталгия в съзнанието на зрителя.
Един от най-виртуозните примери във филма включва любимите елементи на режисьора - огън, вода, природа, деца и образа на майката.
