Каква е първата ви асоциация, когато видите буквата "У" на покрива на даден автомобил? На мен все по-често в главата ми веднага изниква "Убиец" вместо "Учебен". И катастрофата на пътя между Созопол и Черноморец само затвърждава мрачното ми убеждение.
18-годишен шофьор с книжка на едва един ден, а заедно с него и две жертви на по 17 са достатъчни, за да те обземе тежък песимизъм.
През това време текат обичайните за случая безплодни действия - проверки постфактум, сочения с пръст, оправдания...
А дали пък няма нещо гнило в Дания, пардон, в самото кормуване преди лелеяния изпит за книжка? Часовете за него през последните години плавно се покачват, а като че ли качеството спада със същите, ако не и с по-категорични темпове.
Нещо повече, броят на часове за кормуване в България не е драстично различен от броя часове в други държави от Европейския съюз. Явно проблемът не е в количеството, в качеството е.
И за това не са виновни само инструкторите. Замислете се колко пъти сте чували "Книжка кола не кара?". Колко пъти някой е подмятал "Ти изкарай курсовете, после ще се научиш и да караш". Подходът към нещо толкова сериозно - шофьорските курсове - е счупен.
На тях не се гледа като на пълноценно обучение за водач, а като на неприятна подробност, която някак трябва да бъде прескочена. Я със скатаване, я с тарикатлъци, я по най-каруцарския начин, с пари в нечие джобче.
Инструкторите усещат, че все по-малко зависи от тях, и все повече - от външни фактори, и стават немарливи.
Пък и не е тяхна работа да учат на съвест.
Инструкторът е длъжен да научи курсистите на съвестно и безопасно шофиране, останалото се учи далеч по-рано в семейството. За си измият ръцете и гузната съвест, мнозина побързаха да посочат вечната виновница - чалгата, и нейната вечна сирена в лицето на Ивана.
Нейното "Бясно карай на червено" се пробутва при всяка простотия на пътя, макар че всъщност не може да бъде никакво оправдание.
Със сигурност има семейства, в които вечер звучи поп фолк, но през деня се кара разумно. И обратното - това, че в нечий дом от сутрин до мрак се носи класическа музика, не значи, че не са пропуснати важни етапи от възпитанието.
"Първите седем" рядко минават под музикален съпровод и ясни спомени какъв точно е бил той.
Ако детето отрасне със схващането, че е безсмъртно, няма инструктор на този свят, който да го разубеди. Да, той ще го научи къде са педалите, как се подава газ, как се прави обратен завой, само че няма начин да го научи на съвест.
Те се възпитават в семейството.
Оттам трябва да тръгне и нагласата, че карането е отговорно занимание, за което се учи внимателно и след това се упражнява дваж по-внимателно. Понеже няма как вечно една чалга песен да ни е виновна.
