Суперлативите изобилстват, когато хората обсъждат гангстерския филм на Мартин Скорсезе "Добри момчета" (1990). "Не е правен по-добър филм за организираната престъпност", пише покойният критик Роджър Ебърт. "Спиращ дъха и блестящ", казва Винсънт Канби в рецензията за New York Times.
Автентичността на героите и сюжета на филма изпъква. Той има полу-документален стил и по време на снимките все още са се довършвали някои от проверките на достоверността на описваните факти. Робърт де Ниро си спомня как постоянно е поддържал връзка с реалния Хенри Хил по време на снимките, за да се увери, че представя всичко както е било наистина.
Лентата разказва историята на неудачника, ловец на автографи Рупърт Пъпкин (Де Ниро), изпълнен с амбиция да стане известен комедиант-шоумен, също като кумира си - голямата звезда Джери Ленгфорд (Люис). След случайно стечение на обстоятелствата, Пъпкин се сдобива с визитката на Ленгфорд, дадена му лично от последния с цел по-скоро да се освободи от досадния почитател. Това обаче е прието от натрапника като покана за сътрудничество, което Пъпкин ще преследва с всички средства.
Списание Empire включва Кралят на комедията в класацията си "500 най-велики филма за всички времена", като филма дори заема място сред първите 100.
Биографичният филм за американския боксьор Джейк Ламота с участието на Робърт Де Ниро и Джо Пеши се разпространява от киностудията Юнайтед Артистс, които първоначално не са съгласни да финансират проекта. Появяват се опасения, че Асоциацията на американското кино ще го класифицира като филм от категория "Х" поради голямото количество псувни, ругатни и насилие.
Мартин Скорсезе и Робърт Де Ниро обаче преработват сценария и продължават работата. В последствие Де Ниро печели "Оскар" за най-добра главна мъжка роля - единственият му в тази категория.
"Шофьор на такси" е може би един от филмите, с които най-ярко е запомнен Скорсезе като режисьор и творец. Това е така, понеже в този филм той навлиза най-дълбоко и с най-голяма критичност в социалните пластове на съвременна Америка и кинематографски успява да въздейства на публиката. Жесток, безкомпромисен, яростен, но и по човешки нежен едновременно, филмът дължи голяма част от убедителността си на яркото присъствие на Де Ниро. Това е може би най-култовата роля на актьора, въпреки че Скорсезе го снима отново и отново в следващите си филми.
Това е първият от общо осем съвместни филма на Скорсезе и де Ниро и първият филм на Скорсезе, за който той получава одобрението на критиците. В "Коварни улици" са използвани няколко новаторски технически похвати, които оказват влияние върху идущите режисьори, като Куентин Тарантино, Спайк Лий, Вон Карвай и много други.
Това е история, преживяна от Скорсезе, полуавтобиографичен разказ за първото поколение синове и дъщери на нюйоркския квартал Малка Италия.
