Пет велики филма по пиеси

"Гленгари Глен Рос"

Най-прославеният жив драматург Дейвид Мамет е върховен майстор на мъжката психологизация и суровите цинизми, наситили шедьовъра му "Гленгари Глен Рос".

Филмът на Джеймс Фоли по пиесата на Мамет предлага някои от най-великите актьорски изпълнения в историята.

Ал Пачино, Джак Лемън, Ед Харис, Алън Аркин, Кевин Спейси, Джонатан Прайс и Алек Болдуин оформят могъщия ансамблов състав на потопената в съспенс драма за дребни мошеници със сини якички, които се опитват да оцелеят в безмилостната джунгла на телефонната търговия със съмнителни имоти.

Диалогът на Мамет изригва като природна сила, помитайки всичко по пътя си. Обидите, борбата за вербално надмощие между персонажите, магнетичните монолози... Речникът на ядосния търговец се слуша като симфония в изпълнение на Пачино и компания.

Във всеки кадър си личи удоволствието, което актьорите изпитват, докато се потапят в суровия, свиреп, дъждовен, дарвинистки, урбанистично-клаустрофобичен свят на Мамет.

"Убиецът Джо"

Режисьорът на "Екзорсистът" и "Френска връзка" Уилям Фридкин създаде незабравима модерна класика на траш киното и южняшката готика от пиесата на Трейси Летс "Убиецът Джо".

Едноименният черен филм е виртуозно упражнение по аудио-визуална трансгресия. Фридкин и Летс отварят вратата на мърлява каравана, обитавана от най-противните представители на социалната утайка в САЩ. "Убиецът Джо" разгръща приказно покварен наратив за "бели боклуци".

Емоционалната и интелектуална идентификация е невъзможна – единственият въпрос, който си задавате, е докъде още са способни да стигнат хората в падението си.

Филмът е мръсен, гнусен, сюрреалистичен и странно поетичен. Матю Макконъхи, Емил Хърш, Томас Хейдън Чърч, Джина Гършон и Джуно Темпъл правят невероятни роли в този удивителен парад на патологията.

"Трамвай Желание"

"Стелаааа! Стелаааа!" - В една от най-легендарните сцени в киното харизматичният простак Стенли Ковалски (Марлон Брандо) крещи и търси своята съпруга, която има навика да бие - пиян, гневен, отчаян и с разкъсана блуза.

Изпълнението на Брандо е описвано като олицетворение на бруталния реализъм, подплатен със сексуалност. Сблъсъкът на Стенли Ковалски с изисканата, но пропаднала Бланш Дюбоа е драматичен конфликт, маркирал едно от каноничните произведения на театъра и киното през XX век и вдъхновил десетки писатели, постановчици, режисьори и артисти.

Режисьорът Елиа Казан създава революционна екранизация по едноименната пиеса на Тенеси Уилямс.

"Трамвай Желание" е учебник по иновативна кино постановка и актьорска игра. Съвършен шедьовър, който остарява във времето като качествено червено вино. Прекомерната консумация се насърчава.

"Хамлет"

От безбройните екранизации на безсмъртния Шекспиров шедьовър най-иконична остава тази на сър Лорънс Оливие от 1948-а.

Смятаният за най-велик актьор на всички времена британец (конкуриран единствено от Марлон Брандо) режисира и играе в особено ефектна екранна инкарнация на трагедията за датския принц.

Оливие поставя златен стандарт в интерпретирането на Хамлет за голямото кино.

Всички следващи познавачи на Шекспир като Кенет Брана, например, посочват сър Лорънс Оливие като върховния майстор в пресъздаването на света на Барда. "Хамлет" е първото британско кино произведение с награда "Оскар" за най-добър игрален филм.

А изпълнението на Оливие като Хамлет често е посочвано като най-грандиозната и могъща актьорска работа в историята на седмото изкуство.

"Амадеус"

Екстравагантната адаптация по пиесата на Питър Шафър остава най-величественият филм за Моцарт и предлага изключително интересен ъгъл към музикалния гений на легендарния композитор.

Под режисурата на майстора Милош Форман текстът на Шафър прилича на откровение.

Завистта е драматичният ключ към произведението. Централен персонаж е придворният композитор Салиери, който не може да понесе факта, че разглезеният хлапак Моцарт е безкрайно по-талантлив от него.

Ф. Мъри Ейбрахам е великолепен в образа на мрачния, дълбоко религиозен комплексар Салиери, а Том Хълц прави ролята на живота си като капризния разсеян вундеркинд Моцарт.

Филмът е красива, натуралистична, пищна, богата медитация върху теми като творчество, гениалност, завист.

Великият режисьор Ингмар Бергман обичаше да описва отношението си към театъра и киното като към съпруга и любовница.

Светът на изкуството предлага изключително ценен каталог с продукти на динамичните отношения между "съпругата и любовницата" на Бергман. Някои от най-добрите филми са екранизации по сценични постановки.

Драматургичната природа на пиесите позволява по-детайлна и интригуваща психологизация, а актьорите обожават предизвикателството на интимното театрално изпълнение в контекста на Великата илюзия. Киното само се обогатява, като прилага подхода към диалога и развитието на образите в традициите на театъра.

Вижте в галерията пет от най-разкошните филми по пиеси.