Всички знаем, че Леонардо ди Каприо е един от най-талантливите актьори в момента, а тук играе Калвин Канди – собственик на плантации и завършен, краен расист. В една от сцените в изблик на гняв, че Джанго и Шулц се опитват да го предадат, Калвин удря по масата и чупи чаша. Веднага бликва кръв по дланта му, докато обяснява как ще убие любимата на Джанго.
Всъщност подобно развитие въобще не е планирано, а ди Каприо без да иска се е порязал на чашата. Инцидентът обаче прави изпълнението му още по-драматично, зловещо и въздействащо. Окървавените му пръсти в крайна сметка са най-незабравимото нещо в тази част от филма.
Когато Спилбърг започва работата си по филма, той има намерението да показва акулата почти непрекъснато. За негово нещастие (или щастие) обаче макетът на акула се оказва доста некачествен и с него е трудно да се работи.
Така режисьорът решава да показва само гърба на акулата и близки планове на муцуната й. Минималистичният му подход помага "Челюсти" да напомня повече на класиките на Хичкок и да бъде далеч по-ужасяващ, отколкото е замислено предварително.
В този красив филм на Спайк Джоунз героят на Джон Кюсак намира тунел, с който може да влиза в ума и тялото на легендарния Джон Малкович. Има една сцена, в която Малкович вижда тунела и напълно губи контрол над себе си, започва да върви по пътя, а мъж го замеря в главата с бутилка бира с думите "Хей, Малкович, мисли бързо!". Джон пада на земята и агонизира от болка.
Оказва се, че екипът е успял да внесе нелегално бира на снимачната площадка и един от статистите мята бутилката, тъй като вече е напълно пиян. Накрая на снимачния ден обаче получава 700 долара хонорар, вместо стандартните 100 долара, защото е направил сцената с Малкович по-вълнуваща.
Лени Монтана, който е избран за ролята на Лука Брази, е световен шампион по борба и човек, с когото не искате да си имате неприятности. Когато обаче Монтана застава пред Марлон Брандо, толкова много се притеснява от иконичния актьор, че започва да пелтечи и забравя голяма част от репликите си.
Франсис Форд Копола намира сцената за трогателна и кара Лени да заснеме още една, в която репетира репликите си, за да ги каже после пред Кръстника. За някой с габаритите на Монтана е трудно да изглежда изплашен от дон Корлеоне, но притесненията на бореца правят тази част от филма автентична и достоверна.
Кевин Спейси, Бенисио дел Торо и останалата част от каста правят този трилър едно от най-добрите заглавия на 90-те. Въпреки това една от най-емблематичните сцени не е била заснета така, както е било планирано.
Докато заподозрените излизат напред и всеки казва репликата си, изглежда така, сякаш героите им много се забавляват и се шегуват с образите си. Всъщност сцената е била предвидена като напълно сериозна, но Бенисио дел Торо имал стомашни проблеми и газовете му разсмивали всички околни.
Така обаче дефектът се превръща в ефект и изглежда сякаш на заподозрените въобще не им пука и не се страхуват от случващото се.
Противоречивият шедьовър на Скорсезе по книгата на Никос Казандзакис е една от радикалните интерпретации как са протекли последните дни на Спасителя. Към края на филма има сцена, в която Христос е прикован на кръста, за да изпълни мисията си на земята. Режисьорът харесва много крайният резултат и продължава с останалите снимки, но член от екипа му съобщава лоши новини.
Той казва, че един от помощниците на Скорсезе без да иска е отворил кутията с филмова лента и тя най-вероятно е осветена. Оказва се, че лентата действително е увредена от светлината и финалната сцена е изпълнена със светлинни петна и отблясъци. Е, Скорсезе е очарован от неволния ефект и намира, че именно той прави този момент по-въздействащ.
В края на този секси и предизвикателен филм героите на Дъстин Хофман и Катрин Рос пътуват в автобус и се усмихват щастливо един на друг. В следващия момент камерата остава насочена към тях, но лицата им стават все по-сериозни и по-замислени, сякаш все повече се притесняват за бъдещето си.
В действителност камерата не спира да снима по случайност, а двамата актьори не успяват да задържат усмихнатите си изражения достатъчно дълго. Така финалът на филма изглежда по-драматичен и по-специален и сериозните лица на Хофман и Рос не са изрязани съвсем умишлено.
Това е една от сравнително известните грешки, които все пак стигат до голям екран. Героите на Джон Войт и Дъстин Хофман вървят по улиците на шумния и динамичен Ню Йорк, когато едно такси не обръща внимание на камерите и почти блъска Хофман. Актьорът от своя страна не излиза от образ и удря ядосано предния капак на колата.
Режисьорът дотолкова харесва реакцията на Хофман, че го кара да я повтори още около 7-8 пъти, докато получи съвършен резултат. Подобен жест се вписва идеално в образа на хаотичния, разсеян и понякога агресивен персонаж, който актьорът играе.
