Това е продукцията, с която Чан прави своя пробив, след като намира уникалния си стил в киното. Неговата неповторима комбинация от екшън и хумор се разгръща в „пиянските” бойни сцени на този филм и печели зрителите. В „Пияния майстор” Чан играе герой, който извлича бойната си мощ от алкохола – така персонажът му дава възможност да покаже талант и идеи в реализирането на забавни и пародийни боеве със собствен почерк.
В този забавен филм Джеки страда от амнезия, но каскадьорските му качества не страдат от това. В една напълно шантава каскада, той се плъзга надолу по висока сграда в Ротердам и я превръща в най-запомнящата се сцена от филма.
След различни опити да пробие на американския пазар, Джеки Чан най-сетнe намира успеха до Крис Тъкър в полицейската комедия „Час пик”, дала началото на цяла доходоносна поредица. Може би от първата част най-смешната сцена е тази, в която към героя на Чан е насочен пистолет и той е принуден да признае, че говори английски. Но епизода с вазата никой друг не би могъл да реализира по този начин.
Тази шпионска история е и филмът, в който Чан прави прочутия си боен епизод със стълбата (След третата минута във видеото). Две седмици са нужни, за да бъде заснета цялата битка в австралийския музей, в която звездата показва богат арсенал от трикове и обиграва по невероятен начин предметите наоколо.
Разпространението на този филм в Америка всъщност е началото на удара, който прави Джеки Чан в Холивуд. А бисерът в „Сблъсък в Бронкс” е тази бойна сцена, която използва всичкия възможен реквизит, изнамерен от екипа и побран на снимачната площадка според изискването на Чан. Той започва да хореографира сцената едва след като всякакви игрални автомати, телевизори, хладилници и хокейни стикове са донесени на място. Заснемането на битката отнема петнайсет дни, а крайният резултат си заслужава големия труд.
Финалната битка във втората част на „Пияния майстор” е посочвана като най-добрата в кариерата на Джеки Чан, а някои дори я слагат сред най-великите сцени въобще в хонконгските кунг-фу филми. За тази сцена Чан поема и режисьорската роля след шумно творческо неразбирателство с Чя-Лян Лю – опитният режисьор предпочита да снима битки с по-традиционни бойни изкуства, докато Джеки Чан смята, че зрителите предпочитат по-модерен и забавен подход. Чан влага четири месеца в реализирането на битката срещу Кен Ло, която прелива от идеи и остава любима в историята на жанра.