Той ти звъни по телефона, след това изведнъж се появява от някоя тъмна част на къщата ти, за да те убие по брутален начин. Ти си мислиш, че ще се измъкнеш, но истината е, че няма да успееш. Създаден от майстора на комерсиалния психотрилър Уес Крейвън и сценаристът на първия „Писък“ – Кевин Уилямсън, той е Ghostface – убиецът на дразнещи тийнейджъри.
Маската на Ghostface е базирана на най-известната картина на художника Едвард Мунк – „Викът“. Именно затова и филмът носи това име. Ghostface винаги е различен персонаж от поредицата, тоест убиецът винаги е някой от участниците в трагедията, но когато е под маската гласът му е озвучен от актьора Роджър Л. Джаксън. Ghostface е един от емблематичните образи за страшен сериен убиец, когото не искаш да срещаш вечер вкъщи.
Майсторът на трилъра и мистерията Алфред Хичкок открива Норман Бейтс малко, след като пуска по кината филма си „Шемет“. Именно тогава Хичкок за първи път попада на тотално безизвестния по онова време роман на Робърт Блох – „Психо“. Романът е тънка, страшна книга за един объркан мъж, обсебен от идеята за майка си.
Той е тихият собственик на „Бейтс Мотел“ Норман Бейтс. Блох базира персонажа си на истински човек – гробарят от Плйнфийлд - Ед Гийн. Той е объркан мъж, който убива жени и разравя гробове, като от телата си прави страховити трофеи и сувенири. От него е вдъхновен и ужасно бруталният перонаж от „Тексаско клане“. Норман Бейтс прави друго – той пази майка си в една стая горе, спи с нея и убива за нея. Той е едно от най-сбърканите създания на трилъра от миналия век, за което можем да благодарим, маестро Хичкок.
Патрик Бейтмън е „дете“ на болния мозък Брет Истън Елис. Елис е сред близките приятели на писателката Дона Тарт, така че създаването на Бейтмън е някак нормално, и двамата черпят вдъхновение от колежанските си години. Патрик Бейтман е социопат, юпи, което има болна фантазия – да чука и убива общо взето почти всяка жена, която види. При някои желанието е по-силно, отколкото при други.
Бейтмън е луд човек, чиято психопатия назрява с всяка изминала сцена и накрая той вече не успява да се прикрива. Естествено, че всички помним сцената, в която перфектният задник на Крисчън Бейл, опръскан с кръв, гони една кльощава проститутка, за да я нареже с електрически трион. Филмовата адаптация по романа на Елис е изключително недооценена, незаслужено - това е една от първите стъпки на Крисчън Бейл към голямото кино. Освен това психопатската история на Бейтмън е чаровно-гнусна в повечето си моменти.
Седем смъртни гряха, седем жертви, седем емоции, главата на Гуинет Полтроу в кутия и Кевин Спейси, опръскан с кръв. Който се съмнява в Дейвид Финчър и неговото майсторство, трябва отново да изгледа „Седем“. Ето един любопитен факт – сценаристът на филма, дори „играе“ първия труп. Но да се върнем на филма и неговия убиец. Един луд мъж, който си няма име, иска да накаже света, заради неговия гняв, похот, чревоугодничество, леност, алчност, завист и гордост. Той го прави, като превръща отмъщението си в гротеска, в наказание, не само на жертвите си, но и на онези, които ги намират, виждат и остават след тях. Джон Доу може да е брутален и луд, но изпълнението на Спейси, макар и по-кратко от това на Брад Пит и Морган Фрийман, е онова, което помним добре. Нали?
Доктор Лектър е най-известното създание на писателя Томас Харис, което авторът разработва в трилогия романи. Доктор Ханибал Лектър е изключително интелигентен психопат, който обича да яде хора. Холивуд решава да филмира трилогията, като започне от най-успешната книга – „Мълчанието на агнетата“. Това се случва през 1991 година и звездата на 53-годишния британец Антъни Хопкинс заблестява ярко. Ханибал може би е едно от най-страшните творения на литературата и киното, защото е от малкото умни, изтънчени и чаровни психопати, които освен да те убият, искат и да те изядат.
Защо Ханибал Лектър като събирателен образ на умното зло е велик? Първо, защото освен канибал, д-р Лектър е и доктор-психолог, който помага на ФБР да хване самия него, второ, изпълнението на сър Антъни Хопкинс и в трите филма е едно от най-добрите кинопревъплъщения на лошото и страшното в човешки образ на екран, и трето – датчанинът Мадс Микелсен, който играе д-р Лектър точно преди старта на трилогията на Харис, в неговия изтънчен и лъскав вариант е точно толкова страшен психопат, колкото и героя на Хопкинс.
Киношедьовърът на Оливър Стоун от 1994-а използва темата за безсмислено насилие, за да покаже, че онези, които го използват, се увенчават като герои на американското общество. За целта майстор Стоун кани друг майстор, а именно Куентин Тарантино, който написва историята за любовна двойка, която убива безмилостно над 50 души и това я прави международно известна.
Историята е вдъхновена от истинските образи на насилници - серийните убийци Чарлз Старкуедър и гаджето му Карил Ан Фугейт, както и от най-известната любовна двойка престъпници – Бони и Клайд. Уди Харелсън и Джулиет Луис са в ролите на Мики и Малъри и ако насилието не ви понася, то не гледайте този филм.
Злодеите от европейското кино в този списък присъстват чрез образите на таткото и сина от първата част от поредицата на Стиг Ларшон „Милениум“. Журналистът Микаел Блумквист е нает от богат бизнесмен, затворен на отдалечен остров, за да разбере какво се е случило с отдавна изчезналата му племенница.
Освен нея Блумквист открива баща и син – богати и успели шведи, които убиват момичета на острова от години, бият ги, насилват ги и ги измъчват. При това - без никой да ги хване. Образите на спокойни мъже, които могат да ти причинят най-страшните неща на света, винаги са плашещи, особено ако са описани и изиграни от скандинавци.
Ролята, която направи Шарън Стоун звезда и еротична фантазия на мнозина, е образът на една от любимите жени психопати в киното. Катрин Трамел е интелигентен, добре функциониращ социопат, който може да манипулира, когото както си поиска. Самата тя е убийца, която успява да се измъкне от електрическия стол благодарение на хилядите си умения, но не и преди да надроби една голяма каша от кръв, секс и няколко трупа за цвят. Малко хора помнят, че преди да бъде еротичен филм, „Първичен инстинкт“ е трилър, в който Пол Верховен иска да покаже най-ужасното лице на злите хора – скрито зад образа на красива жена, която не носи бельо.
Година след като печели „Оскар“ за сценария на „Добрият Уил Хънтинг“, Мат Деймън показва, че може да играе почти всичко, стига да има правилния материал и партньори. „
Том Рипли е прикрит психопат, влюбен в най-добрия си приятел, макар да има желания и към приятелката му. Умелото съчетание на драмата с психотрилър е толкова майсторски изградено, че историята на Рипли ти влиза под кожата като игла. Мат Деймън, разбира се, е прекрасен. Истината е, че накрая на филма никой не помни красивия Джъд Лоу, а само доволната физиономия на лудия Мат, когато му разбива главата.
Първи „Оскар“ за господин Хавиер Бардем с тази роля и един от модерните шедьоври на Братя Коен. Филмът създаден по романа на Кормак Маккарти, който разказва за насилие, зли хора и 2 млн. долара, които биват откраднати. Хората биха казали, че образът на Бардем не е точно сериен убиец, но това не е така. Просто той е човек, който е превърнал хобито си в доходоносна професия. Ловът, жестокостта и дори лекото безразличие, с което Кригър избива всички по пътя си са толкова плашещи, че би било нередно неговият образ да не присъства тук.
