Черен чичко с дървена дрешка - където драсне, буквичка израсне. Синът ми имаше навремето такава гатанка в детската и твърдеше, че било молив.
Истината е, че това е Уил Смит, който заедно със съпругата си вдигна такава патърдия миналата година за непосилната белота на оскарите, че академиците се стреснаха сериозно. Дървената акция даде резултат. В тазгодишните номинации черно и бяло се преплитат в такъв неделим кръговрат, все едно Жоро Христов ги е събирал. Същото усещане за завишена собствена значимост лъха, както при него.
Още повече в светлината на новата доктрина на Холивуд, според която това е мястото за излъчване на трансцедентална социална справедливост.
Нещо като референдумът на Мерил се получи, нали си я спомняте как пламенно нахейти Тръмп, баш когато най-нямаше смисъл. За да се стане докрай тази шоу-революция, е добре, както и при Слави, да се замие петното на фалша и халтурата (които хич не липсват ни тука, ни там) с наливна политическа правилност. Ето как тази година в номинациите има толкова тъмнокожи, че е като събрание на Черните пантери (да не се бъркат с фолк-групата Пантерите, които също имаха свойството да събират мургави).
Естествено, Холивуд не може да избяга от същността си, и в подбора е пълно с весели недоразумения, но така е още по-цветно. Например пацифисткият филм на Мел Гибсън, в който най-интересна е бойната сцена (пустият Мел не се е кротнал напълно, слава Богу) или онзи за черните мацки в НАСА, които не биха просперирали без бяла подкрепа, но това не ги прави по-малко черни.
Най-голям майтап е с "La La Land", къдено белият пианист Райън Гослинг е пазителят на джазовия консерватизъм, а тъмнокожият му колега го превръща в клоунада. Какъв неволен и забавен расистки нюанс във филм, който се обяснява в любов на Холивуд с такава затрогваща мастурбативна нежност. Кой ли не обича автоцитатите, както неведнъж сме казвали.
Но да си дойдем на думата. Кой какво ще спечели в светлината на мажоритарния вот (бяхме длъжни да сложим тази думичка, понеже знаем, че я обичате).
Да започнем със сигурните предвиждания.
La La Land ще спечели Оскар за най-добър филм, а режисьорът му също ще си тръгне със статуетка, независимо от вашите постове във фейсбук. Сори, че трябваше да ви го кажем. Не че не го заслужават. Това може и да не е най-добрият филм в историята на наградата, нито дори в тазгодишната й история, но когато подобни проекти се зададат на хоризонта, гилдията получава лека ерекция.
С "Артистът" беше същото. Ако сред вас има някой, който го е гледал втори път, нека спре незабавно да чете; този текст не е за толкова изтънчени културоведи.
И така - La La Land печели, което всъщност е добра новина. Това означава, че все още съществува надежда и пеещите хубавци имат място сред победителите, не само смазаните бащи, бойците-пацифисти,бойците-жени, кахърните тъмнокожи, другите кахърни тъмнокожи, третите кахърни тъмнокожи и претенциозните нонсенси за това как по-лесно се комуникира с извънземни, отколкото с китайци.
Лошата новина е единствено за „Прегради" ("Fences"), понеже филмът е великолепен, но вече не сме сигурни затова ли е номиниран или заради цвета на актьорите му.
Вайола Дейвис, която неясно защо е в листата за поддържаща, не за главна роля (ало, феминистките, защо мълчите) може да не се прави на изненадана, като чуе името си в залата. Всички знаят, че ще спечели, включително и тя самата.
При съща категория за мъжете (т.е. поддържаща женска за мъже, както един ден ще се нарича) Махершала Али толкова води, че ще е цяло чудо ако накрая се спъне, докато се усмихва на фотографите. Изненадата може да дойде не толкова от Дев Пател, колкото от чудесния Майкъл Шанън, който носи на гърба си недодяланата метафорична арт-полюция на Том Форд (ако някой ни разясни името на филма и препратката към съдържанието, ще го черпим една бира. И ще го помолим да го разясни на самия Том Форд).
Ето ни при главната женска роля. И тук молим за малко помощ: защо когато Рут Нега играе съпруга на бял, номинацията е за главна роля, а когато Вайола Дейвис е съпруга на черен - воторстепенна? А?! Замислете се малко, Академията!
При други обстоятелства никой не би могъл да стъпи на малкото пръстче на Изабел Юпер, режисирана от новия стар Пол Верховен, но вече сме в други времена. Мерил Спийч (пардон, Стрийп искахме да кажем) сигурно би дръпнала още по-затрогваща реч от тази на Златните глобуси, но стига драми в туитър.
Истинската битка е между Натали Портман и Ема Стоун. Уви, „Джаки" позагуби първоначалната си инерция, а и съпругите на президентите точно сега са деликатна тема. Стискаме палци Ема да изтърси някоя смешка с дрезгавия си тембър и да се прибере с Оскар. Не заради върховното й постижение като актриса сме на нейна страна, а за да видим как фалшиво Мерил ще й се зарадва искрено.
Дойдохме и до най-интересното и трудно предвиждане. Предполагаме, че не искате да ви се правим на интересни и покрай адаптирания и оригинален сценарий (първият е за "Лунна светлина" (Moonlight), вторият - за La La Land).
Големият въпрос тази година е при главната мъжка роля: Дензъл или Кейси.
Кейси Афлек е толкова фин и нюансиран актьор, че умът ни не го побира как е от едно семейство с Бен. Всички се възхищават на ролята му на очукан от живота темерут в тегавата мелодрама „Манчестър край морето", защото не всеки умее да мълчи така красноречиво. Всъщност в тая роля щяха да са блестящи почти всички що-годе свестни актьори в Холивуд, но той извади късмета.
По харизма, присъствие и умения Дензъл е от друга планета. Още повече, че да се режисираш сам, при това в дебют, и да си докараш номинация, е достойно за повече от респект. Но ей го къде е проблемът - сега пък Дензъл е черен и наградите станаха too black.
Вижте какви забавни казуси ражда расовата коректност. Ако оценят него, то не бива да е заради цвета му, ако не го оценят - ще е заради цвета му. Ние си искаме Дензъл, да ни прощаваш Кейси и всички вие, които стоически изкарахте до края на този филм, в който не се случи нищо особено и сега искате Оскар за издържливостта си.
Накрая се надяваме шегите на Джими Кимъл да се получат много повече от нашите, но поне да запазят тъпанарската си грубост, защото взе да ни писва от коректно веселие. А сега с нетърпение очакваме да ни обясните как не сме прави, понеже всички имаме замунда, което ни прави поне наполовина членове на тая глупава академия, нали?
