Ясно е, че тя не получава своите роли заради чисто актьорските си способности. Красотата й обаче привлича зрители в киносалоните и затова вече години наред образът на Меган Фокс е част от най-касовото кино. Участията й в „Трансформърс” и модерните две части на „Костенурките нинджа” са нагледно доказателство, че самите творчески екипи на филмите не очакват от нея да бъде нещо повече от красиво лице – затова й приготвят роли, в които тя няма какво друго да покаже, освен външността си. Фокс обаче все още има достатъчно време през кариерата си, за да се прояви и в по-различна светлина.
Мнозина ще се сетят за „Ефектът на пеперудата” като филм с Къчър, който са харесали – но причината за това едва ли е точно неговото присъствие в главната роля. Останалите продукции с негово участие трудно могат да бъдат защитени по какъвто и да е начин. Превъплъщението му в Стив Джобс за биографичния „Джобс” никак не беше прието добре и филмът се провали тежко. Като цяло преходът при Къчър от телевизията към големия екран трудно може да обори тезата, че той си остава повърхностен актьор за повърхностни роли. Участието му в сериала „Двама мъже и половина” също по-скоро потвърди това.
Робърт Патинсън и Кристен Стюарт може да не изглеждаха като обещаващи актьори в поредицата „Здрач”, но успяха малко или много да се докажат с други роли в по-сериозни филми. Това не важи за Тейлър Лаутнър, който така и не може да покаже нещо повече от мускулесто тяло и едни и същи изражения на лицето в която и да е своя роля. Изпълнението му като върколака Джейкъб в „Здрач” едва ли е върхът на възможностите му, но тепърва трябва да докаже, че може повече от това.
Още едно красиво лице, което обаче не може да бъде свързано с някое запомнящо се превъплъщение. Никак не помага това, че Алба се снима във филми, които варират между слаби и ужасни. Продукции като „Фантастичната четворка”, „Мачете” и „Опасно синьо” са твърде представителни за цялата й филмография дотук. Тя е имала и немалко роли, в които се представя по-добре, въпреки цялостното ниво на филма, но все още очаква образа, с който наистина да блесне.
Докато дори Адам Сандлър има една или две роли в кариерата си, които с известни уговорки могат да бъдат окачествени като добри („Гроги от любов”), то близкият му приятел Кевин Джеймс все още е далеч от такова постижение. При над 70 роли Джеймс се е превърнал в символ на отчайващия стереотипен хумор и на безпомощните шеги за дебели хора и за газоотделяне. Трудно е да се определи най-ниската точка в кариерата му, но може би двете части на „Дърти хлапета” и тези на „Ченгето на мола” бият всичко останало.
След като изигра младия Дарт Вейдър в епизоди II и III на „Междузвездни войни” по шокиращо дървен начин, Кристенсен се зае да докаже, че това не е било просто нещастна случайност. Още няколко филма като „Телепорт” и „Обирджии” по-късно в кариерата му изглежда потвърждават, че канадецът е повече известен, отколкото добър актьор. Изключенията в неговата филмография („Къщата на моя живот”) отново не предлагат истински силна роля от негова страна и най-вероятно той ще си остане недолюбван от Star Wars феновете и безразличен за всички останали.
Пробвайте да се сетите за любимия си филм с Даниел Болдуин и гарантирано ще го объркате с някой от братята му. Ще се сетите за хубав филм със Стивън Болдуин, естествено с Алек Болдуин, даже и с Били Болдуин. Но не и с Даниел (крайния вдясно на снимката), който е част от звездното актьорско семейство, но просто няма добра роля.
Наистина освен Алек Болдуин, никой друг от братята не достигна такова ниво, каквото се очакваше от тях в началото на 90-те. Но ако не друго, Стивън има във филмографията си „Обичайните заподозрени”, Били има „Обратна тяга”, докато Даниел е записал над 100 филма и сред тях нито един, за който да искаме да си спомним.
