Новият филм за супергерой "Черната пантера" (Black Panther) вече е в кината и демонстрира, че Marvel и Disney знаят как да гъделичкат самочувствието на отделни групи от обществото на САЩ. Във времена на нови расови търкания там, сблъсъците в Шарлътсвил, кампанията Black Lives Matter (Черните животи имат значение) и пр. от студиото пускат филм с чернокож главен герой и почти изцяло чернокож актьорски състав. И то през февруари – месецът, през който в САЩ се почита историята на чернокожите. Да, тук няма нищо случайно.
Големият въпрос е дали си струва да отидете да го гледате в случай, че тази тематика не ви вълнува особено. Краткият отговор е "да, струва си".
"Черната пантера" е това, което сме свикнали да получаваме от филмите за супегерои на Marvel – комбинация от екшън, зрелищни визуални ефекти, малко смях, предвидима история и нищо кой знае колко впечатляващо като актьорска игра.
Филмът разказва за измислената африканска държава Уаканда. За света тя е бедна, изоставаща и незначима за световната политика. Истината обаче е, че там се приплитат африкански традиции и високоразвити технологии, за които останалия свят може само да мечтае. Техният източник се нарича вибраний – най-ценния метал на планетата, залежите от който са скрити именно в земните недра под Уаканда. Но за да оцелее този малък технологичен рай, Уаканда крие от ООН и другите държави по света своята истинска същност и възможности.
Там предстои и коронацията на принц Т'Чала (Чадуик Босман) – наследник на покойния крал Т'Чака и нов носител на титлата "Черната пантера". С нея вървят брониран черен костюм, за който и Тони Старк (Железният човек) може да мечтае, и специални рефлекси, които Т'Чала е получил от приемането на специална билка. Но като всеки бъдещ крал и той ще се сблъска с предизвикателства – узурпатори, претенденти за трона и търговци на оръжие, искащи да разкрият истината за Уаканда пред света.
Оставете скептицизма си настрана – ако сте се забавлявали на други заглавия от филмовата вселена на Marvel (MCU), ще се забавлявате и докато гледате този. Ако вече сте гледали някой "Капитан Америка", "Тор" и "Отмъстителите" и мислите, че това не е вашият жанр, "Черната пантера" едва ли ще промени мнението ви.
Жените в Уаканда също са смъртоносни - без значение дали са въоръжени с високотехнологични оръжия, обикновено копие или голи ръце. Снимка: YouTube
Най-набиващото се нещо на очи в него е именно актьорският състав. Сред основните персонажи едва двама не са чернокожи – единият е злодей, другият има малка поддържаща роля. Още тук си проличава към каква публика е насочен филмът. Комбинацията от рап бийтове с племенни африкански ритми в саундтрака допълва това усещане, а на места ще ви накара да се объркате дали не гледате игрална версия на "Цар Лъв".
Сценарият окончателно разкрива, че истинската публика на този филм живее в САЩ – особено когато чуете репликата за братята и сестрите, които скачало от корабите на робовладелците, защото знаели, че смъртта е по-добра от робството.
Хубавото е, че този нюанс на филма не се натрапва така силно, че да дразни. Освен темата за "чернокожа чест" налице е и обичайната в днешно време доза феминизъм. Т'Чала е обграден от силни жени: бившата му, която е шпионин и трениран боец, генералът на армията му и дори по-малката му сестра, която е технологичен гений и измайсторява най-различни полезни джаджи – нещо като Q за неговия Бонд.
Подобно на "Жената чудо", и тук обаче това е някак естествено и не насилено – жените имат своето ясно място в историята и просто са добри в това, което правят, а на зрителя не се натрапва постоянно колко по-велик е нежният пол. "Междузвездни войни: Последните джедаи" определено можеше да се поучи от тези комиксови филми...
Един от големите проблеми на всички Marvel филми са злодеите. От самото начало на зрителя му е ясно, че главният герой ще преодолее всички препятствия и накрая ще победи. Но хубаво е, когато заплахата срещу него поне в някаква степен изглежда сериозна. "Черната пантера" е от по-добрите примери.
Анди Съркис (Ам-Гъл от "Властелинът на пръстените") този път играе със собствените си лице и тяло, вживявайки се в ролята на откачения търговец на оръжие Клоу – трън в очите на жителите на Уаканда от години. Нещата около него тъкмо стават интереси, когато фокусът се измества върху сътрудника му – наемника Ерик Килмонгър (Майкъл Б. Джордан).
Макар действията му да са крайни, зад тях има напълно обяснима мотивация. Само противното му поведение и безкрайната доброта, която Т'Чала/Черната пантера излъчва, пречат на това човек да симпатизира на лошия. Но и историята около Килмонгър е някак претупана, тъй като и този комиксов филм сякаш се опитва да събере твърде много неща в себе си наведнъж.
Ерик "Килмонгър" Стивънс и Юлисис Клоу са дуото злодеи в "Черната пантера". Снимка: YouTube
В крайна сметка обаче резултатът е добър и достатъчно развлекателен, въпреки че различният замисъл на "Черната пантера" няма как да трогне българските зрители. По света истерията около филма се върти именно около расовата принадлежност на героите и какъв символ било това.
Хората обаче имат кратка памет. Трилогията "Блейд" с Уесли Снайпс отпреди почти две десетилетия е пример за филм по комикс (при това също на Marvel), чийто главен герой е чернокож. Просто тогава жанрът все още не беше достигнал до сегашната си слава. Но дори миналата година Marvel и Netflix пуснаха първия сезон на сериала "Люк Кейдж" (Luke Cage), където главният герой отново е... чернокож, познахте.
Но няма за какво толкова да се оплакваме. Marvel ни дават поредния си филм, който именно заради расовия елемент и цялата шареност на измислената култура на Уаканда е някак по-различен от останалите им продукции. А с оглед на това колко еднообразни са те през последните години, това пак е повод за радост.
