Поезията на насилието в пет топ екшъна

Джон Уик ни връща към онези класики на бруталността и безмилостното екранно насилие. Време е да си припомним някои от тях.

"Хищникът"

Изтръгване на гръбнак заедно с черепа, одиране на жертви, ритуални кръвопускания преди съдбовен бой, човешки глави, разплискани в джунглата като зрели дини и великата реплика: „Щом кърви, значи можем да го убием!“.Това е формулата на екшън успеха от 80-те и рецептата за превръщането на "Хищникът" в расов жанров жребец, с който всички се съобразяват. Режисьорът Джон Мактирнън е майстор на екшън хореографията и поставя сцени на насилие като класическа опера.

"Хищникът" е квинтесенциално заглавие за Арнолд Шварценегер и един от филмите, които всеки ангажиран с каузата на екшън киното от старата школа, трябва да гледа поне веднъж годишно. Легендарното алфа-ръкостискане между Арнолд и Карл Уедърс е само тестостеронен бонус към пълния хардкор осемдесетарски пакет.

"Робокоп"

Оригиналният "Робокоп" е откровение на насилието, осемдесетарска класика в най-добрите традиции на безмилостния "Рейгънов екшън". Холандският майстор на секса и смъртта Пол Верховен оркестрира иконичен научно-фантастичен спектакъл на бруталността. Незабравими и непостижими са онези качествени кадри с масови убийства и разстрели, в които куршумите пробиват телата и предизвикват най-легендарните плисъци на кръв на каданс.

Никой не снима насилие като Верховен. Човекът е върховен фетишист и екранен садист. Няма дразнещо клатеща се камера, няма бърз монтаж, от който не разбираш какво се случва пред теб. Няма политическа коректност и съобразяване с чувствата на зрителите. Само чист, суров и безскрупулен екшън нагон. Както си трябва.

"Доберман"

Извратеният френски екшън на майстора на визуалните перверзии Ян Кунен е достоен кандидат за престижната титла "Най-болен екшън, правен някога". Това е филмът, който помогна за стартирането на кариерите на Венсан Касел и Моника Белучи в края на 90-те години на миналия век.

"Доберман" е подривен и аморален екшън за банда ексцентрични престъпници, преследвани от най-гнусното и садистично ченге под слънцето, перфектно изиграно от големия Чеки Карио. Филмът предлага сцени с гранати, пуснати в панталони и каски на мотористи, изстъргване на лице, провесено от движеща се с висока скорост кола и безсмъртната реплика за универсалните ценности на фелациото: "Устата си е уста!". Какво повече да желаем от един екшън?

"Един луд кучи син"

Един малко по-неизвестен представител на дърварското деветдесетарско екшън кино, който обаче заслужава място във всяка селекция на хардкор тупалки с много смърт и тежки телесни повреди. Бившият състезател по американски футбол Браян Босуърт вкарва цялата си анаболна енергия в третия си филм, който остава в историята на България и с легендарното си преводно заглавие. Както и с фразата "Ще те похарча", която беше страшно модерна в дублажите на старите екшъни от онзи период. Изразът, разбира се, изпълняваше ролята на потентен евфемизъм за причиняването на насилствена смърт.

"Един луд кучи син" изсипва изобилие от кръв и нарушена телесност в жадните за екранно клане сетива на автентичните екшън фенове. Припомнянето на този подценен удар в слабините е задължение на всеки екшън ценител.

"Апокалипто"

Шедьовърът на Мел Гибсън не влиза в най-стриктните жанрови категории, но предлага някои от най-качественити изблици на брутално насилие, превърнали се в запазена режисьорска марка на "Лудия Мел". "Апокалипто" се представя като суров приключенски екшън за залеза на империята на Маите, видян като кървав конфликт между ловеца Ягуарова лапа и жадната за кръвави жертвоприношения разлагаща се система.

Мозъци, пръскащи кръв на каданс, извадени туптящи сърца, прерязани гърла, гледни точки от прясно отрязана глава - "Апокалипто" е каталог на насилието и зрелищно хореографираните екшън епизоди. Един велик филм, който става по-добър с всяко следващо гледане.

Носталигчната екшън екстраваганца с Киану Рийвс „Джон Уик 3“ доминира бокс-офиса и се очертава като един от най-успешните и високо оценени жанрови филми на годината.

Поредицата за наемния убиец със силни чувства към домашните любимци е един от най-ярките примери за екшън насилие от 80-те и 90-те, пренесено и преведено за модерна аудитория.

„Джон Уик 3“ е хвален и отричан заради натуралистичните сцени на смърт и нараняване. Филмът черпи вдъхновение от екшън тупалките от старата школа.

В галерията ви предлагаме селекция от знаменити хардкор екшъни с легендарни сцени на смърт и причиняване на тежки телесни повреди.

Филми, които поетизират насилието и го трансформират в красива музика. Приятно гледане.