До неотдавна се смяташе, че телевизионно фентъзи не може да се надява на спектакли от калибъра на „Властелинът на пръстените“ например, дори само поради бюджетни ограничения. Но времената се промениха и днес „Битката на копелетата“ (съдържаща моменти като например един невероятен проследяващ кадър на Джон Сноу в сърцето на сраженията) е сравнявана с най-епичните боеве в киното. Тази битка е била заснета за цели 25 дни, по 10 часа снимки всеки.
Смразяваща откриваща битка, невероятно реализирана и доста различна от обичайните кратки, размазани кадри, с които и до днес се измъкват доста екшън сцени. Експедицията на Леонардо Ди Каприо е внезапно нападната от индианци и сражението им се разгръща в един-единствен кадър, с проследяващи движения от камерата и изцяло естествено осветление, донесли трети пореден „Оскар“ на оператора Емануел Любецки.
С нея през 2002 г. Питър Джаксън постави нови стандарти за епични битки в холивудското кино. Мащабът на сблъсъка между орките на Саруман и предвожданите от Арагорн сили не можеше да се сравни с нищо друго на големия екран и си остава върхов момент във фентъзи трилогията.
Може и да знаете наизуст речта на Уилям Уолъс преди битката, но щом мечовете зазвънят, зрелището също си заслужава. Шотландци и англичани вкарват в боя копия, коне и брадви, а колкото и историците да посочват историческите неточности в показаното на екрана, Стърлинг си остава сред незабравимите сражения в киното.
Булката (Ума Търман) има да си отмъщава на героинята на Луси Лиу, но преди това трябва да елиминира безмилостните самураи Crazy 88s. Успява да го направи с изпълнение на невъзможни каскади и трикове с меч, които режисьорът Куентин Тарантино разгръща в съвсем комиксов стил – с трудни за понасяне кървища и жестокости.
Първият сблъсък между 300 спартанци и персийската армия е емблематичен за филма, спечелил си множество фенове и доказал Зак Снайдер като подчертано визуален режисьор. На забавен каданс воините на Леонидас секат противниковата армия, а стилизираната визия, вярна на графичния роман на Франк Милър, е постигната чрез заснемане в студио и впоследствие добавяне на фона.
Втората световна война в цялата й съкрушаваща жестокост: откриващият епизод от филма е върхов момент в режисьорската кариера на Стивън Спилбърг. Струвала $12 млн. и съдържаща 1500 статисти, тази 22-минутна сцена е ужасяваща смесица от кръв, сълзи и изгаряща плът, в която, типично за Спилбърг, блестят моменти на индивидуален героизъм.
Великият Акира Куросава успява още през 1954 г. да заснеме бойни сцени, които до днес си остават сред най-значимите в киното. Финалната екшън сцена от „Седемте самураи“ е реализирана с напрегнат монтаж и брилянтно използване на тишина в най-драматичните моменти, когато само природни звуци (или отделни ударни инструменти) дават тон на сражението. С елиминирането на музиката и постепенното покачване на темпото на битката, Куросава постига въздействие, на което все още малко филми могат да съперничат, въпреки днешните технологични възможности.
