Злодеите на сър Антъни Хопкинс винаги притежават неговата изтънченост, деликатност и своеобразна гениалност. Самият той е изключителен актьор, който може да бъде както протагонист, така и антагонист. Лошите му герои обаче са изключително завладяващи. Нима някой може да забрави д-р Ханибал Лектър, веднъж гледал "Мълчанието на агнетата", "Ханибал" или "Червения дракон". Безкрайно много са филмите, в които могат да бъдат дадени за пример, като най-прясна е ролята му на д-р Робърт Форд в Westworld.
Някои хора просто имат злодейски лица и Кристофър Уокън е един от тях. Специфичният му съскащ глас и актьорските умения го правят подходящ за роли на брутален шеф на мафията, безмилостен убиец или свръхестествено зло създание, което след малко ще ти изпие кръвта.
За малко актриси може да се каже подобно нещо, но Кати Бейст може да бъде автентично ужасяваща в ролите си. Едва ли има друга, която толкова добре да влезе в образа на Ани Уилкс в "Мизъри". Кати Бейтс определено може да доведе кошмарите в съня ви.
Едва ли има толкова специфична злодейска физиономия, колкото тази на Джон Малкович. Той може да изиграе перфектния психопат - манипулативен, чаровен и същевременно садистичен и бемилостен.
Макар и не толкова известна, колкото останалите в тази класация, Алис Крайдж умее да се превъплъти по прекрасен начин в суровия и деспотичен женски образ. Нейните героини са овладяни до безмилостност и не търпят неподчинение, а с манипулации и натиск могат да постигнат всичко.
Сцената от "Сиянието", в която героят Джак разбива вратата на банята, е една от най-иконичните в киното въобще. А образът на полуделият мъж е просто прекрасен във въздействието си. Като говорим за лудост, в "Батман" Никълсън прави едно от най-добрите пресъздавания на Жокера - вечният немезис на Черния рицар. Самият актьор умее да изобрази ядосаният и отмъстителен силен мъжки герой, който е готов да смаже всеки, който му се противи.
Хекман е добър в това да представя онези злодеи, които злоупотребяват с властта си. Неговите антигерои са садистични, безмилостни и способни на всякакви жестокости, за да задържат властта си и да накажат тези, които им се противят.
Сър Кристофър Лий има изключително дълга кариера, в която е пресъздавал образи като граф Дракула, магьосника Саруман, граф Дуку и злия император Рамзес в "Мойсей". Неговите герои се отличават с дълбоко честолюбие, сила и сериозност, които оставят запомняща се следа във филмите.
Ако има актьор, от чийто образ просто да струи зло, това безспорно е Малкълм Макдауъл. Още от ранните му образи на Калигула и Алекс ДеЛарж от "Портокал с часовников механизъм" та до по-късните му роли, сред които и на самия дявол, Макдауъл успява да демонстрира дива порочност примесена с изкусителство, кръвожадност и цинизъм. Иначе казано, той просто е роден за ролята на злодей (а и никой не помни да го е виждал в някаква друга роля май).
Защото не става само с фини и изтънчени злодеи. Трябват и кървави, брутални садисти, каквито Бардем умее да играе. Дали ще е Антон Кригър в "Няма място за старите кучета", или актуалния капитан Салазар, антигероите на Бардем се отличават с жестокост и брутално прилагане на силата, която им е дадена.
Ед Харис може да изиграе онези типове злодеи, които са методични садисти, които могат да преследват жертвата си с ледено спокойствие и след това да я убият с един куршум, без въобще да им мръдне окото. Образите му винаги са силни и мъжествени - хора, с които не е добре да се шегуваш и за които знаеш, че изпуснат ли си веднъж нервите, после наоколо става много кърваво.
Преди Бил Скарсгард да влезе в ролята на клоуна Пениуаиз, "То" се свързваше предимно с Тим Къри и неговото гениално изпълнение. Въпреки това повечето злодеи, които той е изиграл са по-скоро мошеници и измамници, които притежават меден език и отровна злоба. В тях той успява да вкара усещането за ледена жестокост с много добри маниери.
Като актьор Спейси просто е великолепен, а образите на злодеи, които създава, са изключително живи, жестоки и тиранични фигури, които след себе си сеят страх и болка. От Кайзер Сьозе в "Обичайните заподозрени", през Джон Доу в "Седем" та до Франк Ъндърууд в "Къща от карти" - Спейси просто успява да създаде автентични злодеи, които да харесаш. Последните разкрития за личността му само повдигат въпроса дали, когато пресъздава тези антагонисти, всъщност не играе себе си. Това обаче не прави талантът му по-малък.
