Interstellar беше разочарование за доста зрители и е един от най-оспорваните филми напоследък, но продукцията на Кристофър Нолан предложи и множество впечатляващи неща, наред със слабостите. „Интерстелар” е амбициозна и визуално смайваща история за любовта, времепространството и мястото на човешката раса във Вселената. Това е блокбъстър, който на места пропада заради опитите си да бъде едноверменно епичен и интелигентен, грандиозен и интимен, но най-вероятно с времето ще бъде все по-високо оценяван.
В сравнение с високобюджетните спектакли, Ex-Machina е „малка” фантастика, която обаче се превърна в абсолютен хит с изследването на теми като човешкото съществуване, природата на съзнанието, бъдещето на технологиите и въпроса за моралния ориентир на изкуствения интелект. Режисьорският дебют на писателя и сценарист Алекс Гарланд разказва как младият програмист Калеб отива да прекара една седмица в компанията на женския робот Ейва и да приложи теста на Тюринг, чиято цел е да определи дали една машина може да има човешки интелект. Ролята на Ейва като неустоим, лукав и манипулативен робот е сред превъплъщенията, направили Алисия Викандер звезда.
Страхотният режисьорски дебют на Нийл Бломкамп нямаше космически бюджет, но преливаше от идеи и разгръщаше своята история за установили се извънземни на Земята като метафора за расовата, икономическа и социална дискриминация. На чисто техническо ниво филмът показа колко много можеш да създадеш дори с ограничени средства – със своите запомнящи се дизайни на самите извънземни, на техните технологии и космически кораби, на гетото, в което живеят.
„Сектор 9” предлагаше достатъчно хумор, екшън и динамика, но и достатъчно смисъл, за да се превърне в нагледен урок как по-„малките” фантастични филми могат да се превърнат заслужено в големи хитове.
Една от най-смелите анимации на Pixar, с влияния от великите фантастики и с любовна история между две роботчета, в която има повече човещина, отколкото в болшинството романтични филми. Уол-И е роботът, оставен да чисти пълната с боклуци Земя след като нехайното човечество изцяло се е преместило на космически станции. Магиите на любовта, природата и науката се сливат, когато Уол-И показва живо растение на своята възлюбена роботка EVE и дава началото на решаващи за човечеството събития.
След удивителните начални минути, казващи толкова много без нито една произнесена реплика, историята поема по-традиционно развитие, но въздействието на „Уол-И” си остава и това е още един филм, който най-вероятно ще става все по-ценен с годините.
Филм на големия Ларс вон Триер, изследващ стаените емоции, които може да предизвика приближаващият край на света. Разказът е през призмата на две сестри, очакващи апокалипсиса с коренно различни нагласи. Маниакално депресивната главна героиня Джъстин (Кристен Дънст) проваля сватбата си, след което посреща (а защо не и предизвиква) края на света със спокойствие и даже с копнеж. Пълната й противоположност е вечно обгрижващата я сестра (Шарлот Генсбург), лутаща се между отчаянието и неистовата любов към сина си, виждайки, че Земята ще бъде отнесена всеки момент от тайнствена приближаваща се планета.
Цялото действие на „Меланхолия” е ограничено до едно красиво извънградско имение и неговите околности – вероятно мнозина изобщо не биха определили филма като фантастика, но така или иначе, той е едно от големите постижения на киното за последните години.
Романтичната фантастика на Чарли Кауфман и Мишел Гондри си играе със зрителите, но и неизменно ги пленява. Докато главният герой, Джоел Бариш, се опитва да изтрие от мозъка си всички спомени за бившата си приятелка, ни е показан свят, в който спомените на двамата се сблъскват и се изживяват наново. Топъл, забавен и интелигентен филм, притежаващ и сърце, и проникновеност. В него Джим Кери изиграва една от по-различните си роли, издигащи го над комедиите по една и съща формула.
Още един привидно скромен режисьорски дебют, който има всички шансове да се превърне в бъдеща инди класика. Синът на Дейвид Боуи Дънкан Джоунс, който тази година стана далеч по-известен с екранизацията на видеоиграта Warcraft, разказва историята на самотен астронавт на Луната. Главният герой работи в минна станция и общува единствено с контролиращия компютър (озвучен от Кевин Спейси), но се оказва, че изобщо не е толкова сам, колкото си мисли – тъй като един ден намира безжизненото тяло на... самия себе си.
Сам Рокуел е изключителен в главната роля, докато филмът става все по-шантав с напредването на действието и определено достига обаянието на класическите фантастики.
Стриктно погледнато, „Гравитация” на Алфонсо Куарон не е фантастика, тъй като изобразява съвременността с вече съществуващите технологии. Но емоционалната история за оцеляването в космоса притежава белезите на най-добрите фантастики и предизвиква типичното за тях чувство на възхита пред мащабите на необятното. Изключително заснет от оператора Еманюел Любецки, „Гравитация” предлага незабравимо 3D изживяване и е едно от големите технически постижения на киното през последните години. Въпреки някои недостатъци в сюжета, филмът е кинематографична поезия, която просто не оставя зрителя безучастен. Едва ли до момента се е появил друг филм, в който 3D технологията да е толкова ключов елемент от въздействието.
При положение, че Стивън Спилбърг поема проекта от ненадминат гений като Стенли Кубрик, вероятно беше неизбежно „Изкуствен интелект” да бъде възприет противоречиво при излизането си. С годините обаче филмът остава като една от най-интересните творби на Спилбърг, дори и да не е сред най-любимите на феновете му. Бегло базиран на историята на Пинокио, „Изкуствен интелект” проследява историята на дете робот от нов вид, което е програмирано да обича. Момчето е отхвърлено от човешките си родители и поема на път, търсейки начин да се превърне в истински човек от плът и кръв. Дълбок, комплексен и визуално поразяващ, филмът е пълен с идеи и със сцени, които трудно ще забравите. А тематиката му става все по-актуална.
