„За шепа долари"
Това е спагети-уестърн, който поставя младия Клинт на картата в средата на 60-те години на миналия век. Днес Истууд е емблема на американския успех, но „За шепа долари" е европейски филм на великия Серджо Леоне, който създава италианска вариация на уестърн жанра, а Истууд, заедно с Лий Ван Клийф и Чарзл Бронсън стават лицата на новото творческо течение. Филмът е изключително добър, а харизмата на Клинт предначертава славната му кариера. Истууд се превръща в брадясалото, смръщено лице на новия уестърн.
През 1966-а Клинт Истууд става световна звезда с участието си във финалната глава от епичната спагети-уестърн трилогия на Леоне „Добрият, лошият и злият". Тук Клинт е „Блонди" или „Мъжът без име" - мистериозен майстор на револвера и кратките, но ефективни реплики. Леоне и Истууд композират съвършения мъжествен образ - лаконичен, изпечен от слънцето полубог на насилието и отмъщението. Много филми са вдъхновени от епичния, оперен размах на италианския маестро, а финалният "стендоф" между Блонди (Клинт Истууд), „Ангелските очи" (Лий Ван Клийф) и Туко (Илай Уолък) е фундамент на популярната култура, цитиран в хиляди произведения през последните десетилетия.
В началото на 90-те години Клинт Истууд циментира своята репутация на сериозен режисьор и актьор със зрялата си творба „Непростимо" - най-качественият филм, който е правил. „Непростимо" е впечатляващ уестърн с могъща драматургия и страхотни актьорски изпълнения. Клинт Истууд става жива легенда след монументалния финансов и критически успех на своя тъжен и реалистичен антиуестърн. „Непростимо" печели заслужен „Оскар" за най-добър филм, а Истууд е коронован като крал на киното и интронизиран в пантеона на големи автори на подвижни картини.
„Розов кадилак"
Това не просто е един от най-слабите, безидейни, безхаберни и противни филми, в които Клинт Истууд е участвал. Това е един от най-лошите филми за последните няколко десетилетия. Но ако „Розов кадилак" все пак бъде гледан в компания и със съдействието на леки опиати и твърди алкохол, ефектът му ще бъде подчертано развлекателен. Ужасният филм се превръща в забавен фон на купон и тема за напушени и пиянски разговори. Но разглеждан като кино, „Розов кадилак" е тотална катастрофа.
Това е филмът, който ще бъде запомнен с колаборацията между Клинт и един ужасно чаровен орангутан. Но химията между Истууд и примата не може да спаси това творческо бедствие. Това е заглавието, което стана олицетворение на отчаянието на сценаристите, които, изчерпали всяка свежа идея, решават да снабдят своя централен персонаж с маймуна в ролята на лоялен партньор, наричан жаргонно и „сайдкик". „Каквото и да правиш, губиш" е легендарно слаб филм, а Истууд изглежда нелепо в компанията на талантливия орангутан.
„Мръсният Хари"
Категорията „Злите" изпълнява двойна роля - препратка към The Good, the Bad and the Ugly, превеждан на български и като „Добрият, лошият и злият", и коментар на либералната реакция към някои от филмите на Клинт. „Мръсният Хари" е ненавиждан от съвременните либерални левичари, воини за социална справедливост и защитници на малцинства, които осмислят филма на Дон Сийгъл като фашистки и расистки. Хари Калахан, изигран от Истууд с блестящо суров маниер, е корав кучи син, безскрупулен и безкомпромисен блюстител на закона и реда, кошмар за престъпниците. Истууд композира образа на едно ченге, на което не му пука за хленчовете на разни защитници на права и хипи активисти. „Мръсният Хари" въплъщава концепцията за американски мачизъм.
В „Гран Торино" Клинт ни показва образ, който спокойно може да бъде определен като Мръсния Хари в пенсия. Възрастен, но жилав и суров мъж, който няма време за бандитстващи на дребно младежи. Независимо от кое етническо малцинство са те. Персонажът на Клинт е републикански идеал и като нищо би гласувал за Доналд Тръмп днес, нищо че самият Истууд определя себе си за либертарианец.
