Въпреки че филмът се разпространяваше в невероятно малък брой киносалони по света, неговата слава растеше с всяка изминала година. Десет години след появата му, начинът, по който филмът описва далечното бъдеще, в което вулгарен тип с много пари управлява нация от идиоти, пристрастени към дребните удоволствия, изглежда не толкова смешен, имайки се предвид последните резултати от изборите в САЩ. Филмът се оказа мрачно предсказание за това, което се случи само 10 години след премиерата му.
През 2010 година Хоакин Финикс полудява, докато се преструва, че зарязва актьорското майсторство заради рап кариера. Филмът е с режисьор Кейси Алфек и е престорено документален. Първоначално мнозина го разглеждаха като глупав. Според други е болезнено смешна дисекция на нарцисизма в Холивуд. И ако създателите на филма са искали той да бъде изнервящ, едва ли са се замисляли за причините, поради които го постигат. Участието на Кейси Афлек във филма Manchester by the Sea напомни на мнозина, че по време на снимките на „Все още съм тук", актьорът беше обвиняван от две различни жени в сексуално насилие. Със сигурност вече няма да може да гледаме на този филм със същите очи.
Когато „Зулендър" се появи само няколко седмици след 11 септември, Бен Стилър премахна по дигитален път кулите близнаци от филма. Той се притесняваше, че надвисналата сянка на тежката трагедия ще разсее вниманието от парада на глупостта, който беше създал. Втората част на филма ор 2016-а обаче съдържа поне 2 елемента, които биха насълзили съвременния зрител - малки роли имат Дейвид Боуи, който почина неочаквано в началото на годината, и Доналд Тръмп. И дори това не е лошото - филмът е болезнено скучен, благодарение на което и предшественикът му, гледан днес, изглежда по-посредствен.
Едно от нещата, които направиха 2016-а гадна за шоубизнеса, беше раздялата на Джони Деп с Амбър Хърд. Не защото двамата са били кой знае каква двойка, а защото по време на делото, Деп беше обвинен в насилие над жена си. Това сложи ужасно петно върху актьора, приеман като романтичен герой и най-вече - образа му от прекрасната ретро комедия „Ревльото".
Никой не може да избие от главата си образа на крехката Шели Дювал с големи очи, която взе една от най-значимите женски филмови роли от 70-те - тази във филма „Сиянието". През 2016-а актрисата разкри, че самата тя се бори с дълбоко психическо заболяване, което прави гледането на филма още по-мъчнително. Все пак в него имаме невинна жена, тероризирана от мъжа си и дори не е нужно да говорим за начина, по който режисьорът Стенли Кубрик е работил с нея - той е карал Дювал да плаче с часове и е била подложена на толкова жесток стрес, че се е тревожела за здравето си по време на снимките.
Последният месец успя да съсипе представите ни и за брилянтния филм на Бернардо Бертолучи. В интервю от 2013-а, което стана вайръл в началото на декември, рой разказва, че 19-годишната по това време актриса Мария Шнайдер не е била наясно, че в известната секс сцена във филма ще бъде използвано масло. В резултат на това избухна възмущение от действията на Бертолучи и Марлон Брандо. В свое интервю Шнайдер казва, че се е почувствала насилена. За да се застрахова Бертолучи обясни, че Шнайдер е знаела, че сцената ще включва сексуално насилие, но не и че е се ползва масло. Това обаче не помага да можем да гледаме този филм отново спокойно.
Блокбастърът, който се оказа основа за връзката между Брад Пит и Анджелина Джоли. В него двамата актьори играят семейна двойка. Малко по-късно те реално се събраха и Бранджелина беше знаково име за Холивуд. Тази година обаче двамата се оказаха в ситуация на грозен развод с битки за попечителство и обвинения в малтретиране. Опитайте да гледате отново филма „Мистър и мисис Смит". Не е същото, нали?
Това е още едно от заглавията в киното, оставили своя отпечатък за поколенията. Филмът на Алфред Хичкок обаче днес изглежда по различен начин. Особено след като актрисата Типи Хедрен разкри в мемоарите си тази година, че е била подложена на сексуален и психически тормоз по време на снимките на филма. Знаейки, че много от страданието, което виждаме изписано на лицето й на екрана, всъщност е истинско, едва ли можем да приемаме филма по същия начин.
