Действието във филма на режисьора Спайк Лий се развива в Колорадо Спрингс в началото на 70-те години на миналия век. Чернокожият Рон Сталуърт (Дейвид Уошингтън) е полицай новобранец, който прониква в местния клон на Ку Клукс Клан. Как? Като в разговори по телефона се преструва на бял и се държи като расист. Неговият партньор (Адам Драйвър) лично се присъединява към групата от разпространители на расова омраза, които спокойно могат да са гласовете на крайното дясно днес. BlacKkKlansman е поредният филм на Лий, който може да разбуни духовете и вероятно това ще стане покрай премиерата му през лятото.
Номинираният за "Оскар" Чиро Гуера и неговата партньорка в живота и работата Кристина Галего показват една страна от историята на Колумбия, която никога досега не е достигала до останалата част от света. Филмът им разказва за това как местните хора от племето уаю са станали част от най-ранните проблеми на държавата с наркотиците. Период, в който бедните местни се изкушават от възможността за забогатяване като се включват в търговията с марихуана, а това води до масово насилие в обществото. Филмът преплита талантливи и доказани актьори с автентично изглеждащи аматьори, за да разкаже за традициите на уаю и да покаже как престъпната дейност е заплашила мистичния им начин на живот.
Поредният скок на режисьора Гаспар Ное в зоната на забраненото е парти филм, който в първите си 45 минути е едно хипнотично преживяване. То запраща зрителя в студио за репетиции, което прилича на бомбоубежище. Там 20 млади танцьори изпълняват един от най-впечатляващите танцови комбинации, които сте виждали. Зрителят разбира кои са тези хора преди LSD-то в напитките им да подейства. От този момент нататък филмът се превръща в едно пропадане към ада, което го превърна и в един от най-обсъжданите филми на фестивала в Кан.
В семейната драма се разказва за японски клан от дребни престъпници, които разчитат на кражби от магазини, за да оцелеят. "Това, което е в магазина, все още не принадлежи на никого" е начинът, по който лидерът на клана оправдава престъпленията. Тази логика се прехвърля и върху изоставено малко момиче, което той открива по пътя към дома си една вечер. Мъжът осиновява гладното дете (някои биха казали, че го отвлича), а чрез неговата история режисьорът дава своя чувствен поглед към значението на семейството.
Новият филм на Жан-Люк Годар е рядко срещана творба. Има аурата на хорър филм заради сцените на насилие като същевременно показва света, към който режисьора гледа през своя шарен калейдоскоп. Годар показва снимки извън контекста им, сблъсква части от музикални изпълнения, клипове от стари филми и видео материали на убийства, извършени от терористи.
Филмът на южнокорейския режисьор Лий Чанг-донг започва като лек романс, но се превръща в нещо много по-мащабно – един вид екзистенциален трилър. В него неуверен писател се вживява в ролята на протагонист в мистерия, която сам си е измислил. "Burning" се запомня с своя слаб главен герой и желанието му да намери смисъл в един нечестен и често безчувствен свят.
Документалният портрет на режисьора Ингмар Бергман е един от най-искрените портрети на кинотворец, който ще видите някога. Филмът разглежда целия живот и кариера на Бергман, но се фокусира върху годината 1957-а, когато той за пръв път се изкачва на върха. Режисьорът Джейн Магнюсън разказва за това как Бергман е създал един балон от алтернативна реалност, в който е живеел: невротична приказка, която никога не е трябвало да свършва. "A Year in a Life" улавя гения на режисьора и духа на историите, които е имал нужда да разкаже.
Носителят на "Оскар" за чуждоезичен филм Павел Павликовски прави втория си черно-бял арт филм, който изглежда по-завършен от първия му опит - "Ида". "Cold War" (Студена война) разказва за невъзможната връзка между полски музикант и красива млада певица, която той привлича към оркестъра си с явното намерение да я съблазни.
Тих и грабващ приключенски филм с участието на Мадс Микелсен. Тук той играе изследовател, който е изгубен в замръзналата пустош. Филмът е първият проект на бразилския режисьор Джо Пеня. "Arctic" е история за оцеляването, в която няма кратки пътища или избождащи очите действия, възможни само във филмите. Главният герой не може да разчита на почти нищо освен своята воля, което помага на зрителя да се почувства на негово място. Филмът е изграден около грубата мистичност на Микелсен, чиято игра никога не включва дори намек за фукане. Той изпълва кадъра с присъствието си, а лицето му винаги показва напрегнатост и фокус.
Дебютният филм на белгийския режисьор Лукас Донт е интимна история за борбата на 15-годишно момиче да стане балерина. Проблемът – че това момиче всъщност е родено в тялото на момче. За да намерят актьор за главната роля, създателите правят свободен кастинг и така откриват своята звезда – актьора Виктор Полстер. Той се справя успешно с всички изисквания, които една подобна роля носи, като показва основния конфликт във филма. В случая не става дума за консервативни родители или побойници хомофоби, а за вътрешната битка, която идва от това, че трансформацията на младия персонаж не става така бързо, както би му/й се искало.
Документалният филм на Кевин Макдоналд за живота и смъртта на Уитни Хюстън определено е сред попаденията на фестивала. Не можете да го гледате без да се надявате, че някак красивата млада певица ще успее да пребори демоните си. Кокаиновата зависимост е страшен бич, но няма как да не се запитате защо тази талантлива изпълнителка ще поеме по пътя към саморазрушението. Във филма лелята на Уитни и нейна дългогодишна асистентка - Мери Джоунс, разкрива, че в семейството е имало и сексуален насилник. Това разкритие може би е липсващата част от отговора на загадката "защо".
Италианският филм, смесица между суров реализъм и щипка свръхестествено, разказва за трудолюбовия Лазаро. Може и да не е особено умен, но е надарен с някакъв вид магия. Филмът започва като модерна приказка и завършва като критики на тези, които биват използвани от капитализма. Докато гледаш "Happy As Lazzaro" е трудно да определиш накъде се е насочил филмът. В средата се случва нещо наистина неочаквано, което запраща историята в една съвсем нова посока.
