Една забавна и определено откачена гангстерска история, в която Брус Уилис играе най-смъртоносния наемен убиец, разхождал се в Ню Йорк. Този път той е завъртял една наистина голяма сцена, обхващаща двама от наистина големите мафиоти в града (които се мразят един друг до смърт), както и един младеж, който сякаш преживява най-гадните няколко дни от живота си. Филмът обещава динамично действие, доста забавни моменти и много приятно и леко вървящ сюжет. Иначе казано - ще го гледате с удоволствие.
В един малък, забутан американски град в 23:14 часа вечерта се случват 2 катастрофи по едно и също време. Историята започва с първият инцидент - подпийнал мъж удря човек по безлюден път близо до един мост. Оттам нататък сюжетът разказва историята на случилото се от различни ъгли, прехвърляйки се от един замесен на друг, докато нарисува пълната картина. Така привидно нямащи нищо общо помежду си хора се оказват просто малки парченца в целия пъзел. Филмът е мрачен, сложен, интересен и определено си заслужава гледането, особено ако си падате по мистерии от този тип.
Едно име, което значи толкова много - Дейвид Финчър. Този режисьор определено си пада по странните и заплетени истории, които да ви карат да си блъскате главата, а "Не казвай сбогом" определено е такава. Сюжетът разказва за семейството на Никълъс и Ейми Дън, които сякаш имат перфектна връзка, поне докато Ейми не изчезва. След това се оказва, че нещата под повърхността далеч не са толкова розови, колкото изглежда. Самата история прелива от нюанси и дълбочина, а Бен Афлек и Розамунд Пайк са прекрасни в ролите си.
Безспорно един от най-добрите филми на Брус Уилис, където за разнообразие дори не му се налага да стреля по хора или да води дълги, епични боеве по потник. Напротив, тук той играе психолог, чиято задача е да реши мистерията със състоянието на едно момченце, което твърди, че вижда призраци. Режисьорът М. Найт Шаямалан тук все още е в добрата си серия, така че ако досега не сте го гледали, поправете тази грешка. "Шесто чувство" е филм, които си заслужава.
Ако филмите с Кевин Спейси вече ви липсват, припомнянето на тази класика от 1995 г. е винаги добра идея. Петима престъпници, един голям удар и един единствен оцелял от тях, който да разкаже за случилото се и за най-страшния престъпник на всички времена - Кайзер Сьозе. "Обичайните заподозрени" е напрегнат и завладяващ шедьовър, който ако имате късмета да гледате, без да ви издадат какво се случва накрая, ще бъде истинско удоволствие.
Вече споменахме, че по отношение на странните и объркани (в добрия смисъл на думата) филми, Дейвид Финчър е велик. Е, "Боен клуб", по едноименния роман на Чък Паланюк", е един брутален шедьовър за своето време. Вярно, нарушаваме първото правило на Бойния клуб, но какво да се прави. Това е една мрачна, нихилистична и отричаща рамките на света история. История за безименния главен герой на Едуард Нортън, който се среща с харизматичния Тайлър Дърдън, които заедно се отправят в търсене на дъното на това какво значи да си истински човек. Те ще предизвикат всички представи за морал и за установени от обществото правила, оставяйки след себе си кръв, счупени зъби, синини и масови разрушения.
И така, както сме тръгнали по темата Финчър, няма как да пропуснем "Играта" - филмът, за който Майкъл Дъглас (в главната роля) казва, че има най-добрият сценарий, който е чел от години. Неговият герой Никълъс ван Ортън е преуспяващ бизнесмен, свиканл да контролира всеки един аспект от живота си. Поне докато брат му не му подарява участие в "Играта" - нещо, което променя живота на могъщи хора от цяла Америка. Играта се конструира персонално за всеки участник, така че да отговаря на вътрешните му нужди. Поне така казват. Самият Никълъс обаче бива поведен по една линия на хаос и параноя, стигащи все по-дълбоко и по-дълбоко в живота му.
Един от първите шедьоври на Кристофър Нолан, "Мементо" отвежда зрителите по пътя назад към началото на историята. Главният герой тук е Ленард Шелби - мъж, който е изгубил всичко по време на обир на дома му - жена си, спокойствието си и способността да съхранява нови спомени в паметта си. Затова той преследва мъжа, извършил обира и убил жена му, а всички сериозни улики татуира върху тялото си. А за да засили усещането за обърканост, Нолан разказва историята отзад напред, стигайки до самия й корен в началото. Няма значение колко пъти гледаме този филм, все още се впечатляваме от гениалността на братята Нолан, измислили толкова сложен сюжет, само за да изненадват зрителите отново и отново.
Кристофър Нолан безспорно е майстор в това да създава многопластови и дълбоки истории, които да оставят зрителите с отворена уста накрая. Драмата престиж с Крисчън Бейл и Хю Джакман е перфектен пример за това. Те двамата влизат в ролите на съперничещи си илюзионисти. Единият - Алфред Бордън (героят на Бейл), е воден от идеята за съвършеното изпълнение, докато другият - Робърт Анжие - Великия Дантон (героят на Джакман), се опитва да смаже Бордън заради инцидент, при който загива съпругата му. Погълнати от идеята да създадат най-изкусната илюзия, те се впускат в напрегната надпревара с трагични последствия.
Колаборацията между Мартин Скорсезе и Леонардо ди Каприо винаги дава интересни плодове. "Злокобен остров" е един от тях. Действието тук се развива през 1954 г. в една изолирана психиатрична клиника, намираща се на остров в морето. Там федералният шериф Теди Даниълс поема разследването на случай с изчезването на пациент от клиниката. Колкото по-навътре навлиза в самото разследване, толкова повече му се струва, че е получил случая, само за да разкрие, че лекарите извършват експерименти върху пациентите си. Но дали това е истината? В един момент Теди започва да се съмнява във всичко – в собствените си спомени, в партньора си, дори в разума си. "Злокобен остров" е пример за един прекрасно изграден като сюжет филм, който те кара напълно да се потопиш в него.
Итън Хоук тук влиза в ролята на агент ветеран, чиято задача е да предотвратява престъпления, преди да са се случили. Като последна задача той поема да намери един особено хитър също пътуващ във времето престъпник, отговорен за смъртта на хиляди хора. Тази задача обаче ще разбие у него всичко, в което е вярвал някога. Това определено е филм, който те оставя накрая "втрещен".
"Франклин" определено е сложен за обясняване филм. В него се разказва за историите на четирима напълно различни души, общото между които са разбитите им животи. Майло е изоставен от годеницата си седмица преди брака им, но в един момент започва да засича случайно приятелката си от детинство Сали. Емили е отчуждена от майка си млада жена, чиито арт експерименти включват опити за самоубийство и звънене на Спешна помощ, Питър Есър, който се опитва да прибере сина си от психиатрична клиника (но той взима, че изчезва) и Прийст - маскиран мъж, който обитава света на "Междувременно" - място обсебено от религията, в което само той е останал атеист, а основната му задача е да открие и да убие особено жесток водач на секта. Четирите истории малко по малко се преплитат, оставяйки след себе си множество улики. Това безспорно е от филмите, които имат нужда от повече от едно гледане и не е за всеки вкус, но ако ви допадне, то ще ви допадне наистина много. А и има Ева Грийн вътре, което само по себе си е голям плюс.
