"Фарго" започва с текст, според който "това е истинска история," допълвайки, че събитията от филма са се случили в Минесота през 1987 г.
Само че във финалните надписи фигурира "всички герои в този филм за измислени". Братя Коен създават част от сценария си на базата на реално престъпление (макар да не разкриват никога кое точно), като формулират събитията преди и след него.
Като се има предвид колко много престъпления се случват във филма, е доста трудно да се изясни коя е реалната основа на филма, особено когато става дума за мълчаливия злодей в сюжета - Гримсруд.
"Арго" на Бен Афлек спечели три награди "Оскар", включително тази за най-добър филм. Той обаче е доста неточен, когато става дума за обективно отразяване на действителността. Особено видими са отклоненията в омаловажаването на ролята на Канада в целия план за измъкване на заложниците.
Бившият президент Джими Картър специално разкритикува "Арго" заради измислиците в него, казвайки, че "90% от приноса за идеите и реализацията на плана бяха канадски. А филмът приписва почти стопроцентови заслуги на американското ЦРУ".
Картър изрично изтъква, че Кен Тейлър (във филма ролята му се играе от Виктор Гарбър) е човекът, който според него е основният герой в тази случка, и именно него би трябвало да хвалят всички.
Тази класика с Ръсел Кроу е вдъхновяващ поглед към живота на нобеловия лауреат по икономика Джон Наш. В нея обаче има много измислени моменти. Той никога не е бил в лабораторията "Уилър" в Масачузетския технологичен институт, защото тя не съществува.
Наш обаче е бил преподавател в Масачузетския технологичен институт. Освен това той никога не е работил за американското министерство на отбраната. Филмът показва математикът като баща, и действително той има дете в реалния живот… но извънбрачно, чиято майка е изоставил.
И още нещо - Джон Наш никога не е изнасял благодарствена реч при приемането на Нобеловата награда.
"Американски снайперист" на Клинт Истууд получи масово признание, огромни боксофис приходи… и предизвика скандал. Критиците изтъкнаха доста разлики между живота на Крис Кайл, войникът с най-много доказани убийства в историята на армията на САЩ, и героя, изигран от Брадли Купър.
Едно от многото изкривявания на реалността се появява в образа на Мустафа - вражеския снайперист, с който се сражава Кайл. Мустафа присъства в мемоарите на Кайл точно в един абзац, докато филмът го представя като дългогодишен противник.
В биографията на Кайл свръхдългият снайперистки изстрел не е по Мустафа, а по друг човек с ракетен гранатомет. Също така приятелят на Кайл Райън Джоб живее още години след прострелването му, вместо да умре от усложнения след операцията, както е във филма.
Въпреки че през годините са създадени не един и два отлични филма за американския футбол, "Руди" е сред най-позитивните и вдъхновяващи филми. Той обаче е и доста неточен по отношение на реалните събития.
Обърнете внимание на сцената, в която играчите оставят екипите си на бюрото на треньора Дивайн, за да го убедят да позволи Руди да играе, а тълпата скандира името му. Това никога не се е случвало, и Джо Монтана — който е бил съотборник на Руди — потвърждава това пред Sports Illustrated:
"Това е филм, не забравяйте. Не всичко в него е истина. Тълпата не скандираше, никой не си захвърли екипите. Той влезе в игра. И бе изнесен от терена."
Филмът за Формула 1 "С пълна газ" се радваше на доста добри отзиви от критиката - но той е пълен с исторически преувеличения. Едно от най-големите изкривявания на истината е, че Джеймс Хънт и Ники Лауда са представени като заклети съперници.
Всъщност те са били добри приятели, някога дори са били съквартиранти и често са излизали заедно на по питие. Също така някои от състезателните събития във филма са променени като резултати и участници.
Хънт никога не е удрял журналист. От друга страна, удрянето на журналист определено изгрежда атрактивно на кино, нали?
"Капитан Филипс" е създаден по истинския случай с отвличането на кораба Maersk Alabama през 2009 г. от сомалийски пирати, когато капитанът спасява живота на екипажа си.
Но един от оцелелите моряци коментира, че истинският Филипс не е бил особен герой, и че "никой не иска да плава под негово командване." Според неговите твърдения, Филипс на практика е предизвикал отвличането, като е пренебрегнал протоколите за безопасност и е плавал твърде близо до брега.
Твърди се, че Филипс е получавал многобройни предупреждения по имейл за нарасналата пиратска активност около Сомалия. Тези имейли препоръчват на корабите да остават поне на 600 мили разстояние от брега, а Maersk Alabama се намира на около половината от това разстояние.
Екипажът също така твърди, че е преживял две пиратски атаки при това плаване, а не само една. Най-големият герой всъщност е главният инженер Майк Пери, който играе малка роля във филма. Именно той води екипажа под палубата и заедно с тях се заключва в долните каюти, когато пиратите вземат кораба на абордаж.
През 2009 г. "Сляпата страна" разказва историята на Майкъл Оуер, който е осиновен от богато семейство и преодолява всички препятствия, за да стане звезда от NFL. Филмът носи на Сандра Бълок награда "Оскар". Той също така вдъхновява Оуер да напише книга, в която да разкаже истинската история.
Като начало, според Оуер, Лий Ан Туохи всъщност не го е учила как да играе американски футбол.
"Това изобщо не отговаря на истината! Изучавах — и то сериозно — играта още от малко дете!", разказва Оуер. "Във филма ме представят като глупак, вместо като дете, което никога не е имало последователно специализирано обучение и което прави пробив едва след като го получава".
"Ловец на лисици" разказва историята за убийството на олимпийския борец Дейв Шулц от Джон Дюпон. Доста от нещата, които се случват на екрана, отговарят на реалността, но все пак създателите на филма са си позволили голяма свобода с периодите, в които се случват събитията, и взаимоотношенията между героите.
Във филма е показано бързото залавяне на Дюпон от полицията. Всъщност милионерът се крие в подземието на имението си, наподобяващо бомбоубежище, в продължение на много дни. Филмът не показва колко време минава между присъединяването на Шулц към отбора Foxcatcher (което се случва през 1989) и смъртта му. През 1996 Дюпон започва да губи интерес към спорта и оповестява, че спира годишните си вноски от $400 000 за отбора — което не е показано във филма — месеци преди да убие Дейв.
Нека го кажем в прав текст: да, ходенето на Филип Пти между двете кули на Световния търговски център наистина се е случило. Вярно е и това, че няколко пъти се разхожда във въздуха между Кулите-близнаци и че прави трикове на въжето, точно както е показано във филма на Робърт Земекис от 2015 г.
Не се опитваме да омаловажаваме събитието, което може да се нарече най-смелата каскада на всички времена. За съжаление обаче тя никога не е заснета на лента, затова и документалният филм по случая "Човек върху жица" не включва оригинални видеозаписи.
Колкото и чудесен да е "Живот на ръба", въпреки напрежението на събитията в него, филмът си позволява някои волности при представянето на реалността.
Режисьорът Робърт Земекис и екипът му определено са се постарали да проучат събитията. Повечето от фактите във филма съвпадат с истинската разходка по въжето - включително липсата на предпазна мрежа, случаят с първата му разходка между кулите на катедралата Нотр Дам през 1971 г. и естественото люлеене на сградите от вятъра. Както е показано във филма, Филип Пти е арестуван веднага след каскадата, но обвиненията са оттеглени под условието той да изнесе безплатен пърформанс в Сентръл Парк. Собствениците на двете кули опрощават прегрешенията му и му дават доживотен достъп до горната платформата за наблюдения.
В действителността, Пти и екипът му са пътували не веднъж, а три пъти до Ню Йорк, за да се подготвят. National Post твърди, че филмът пропуска истинската причина за раздялата му с Ани Аликс, която решава да се върне във Франция, а той остава в САЩ. Според изданието - в реалния живот той е изневерил на Аликс със своя фенка.
А предателството спрямо жената, която е готова да пропътува половината свят, за да ти помогне да сбъднеш мечтата си - това вече е съвсем друг тип акробатизъм.
Фундаменталният нискобюджетен хорър филм на Тоби Хупър може и да е бил представян като екранизация на реални събития, но това далеч не е така. Макар че "Коженото лице" се смята за един от най-прочутите филмови злодеи, в действителност никога не е съществувал първообразът - маниак с моторна резачка със садистични наклонности. Подобно на Норман Бейтс от "Психо" и безбройни други зловещи злодеи, образът на "Коженото лице" е създаден най-свободно по живота на серийния убиец Ед Гейн.
Гейн е известен с манията си да вади трупове от гробища и да създава предмети за спомен от тленните им останки. Говорим за чаши, правени от черепи, покрити с кожа кошчета за боклук, маски, изработвани от лицата на труповете, колан от зърна, и всякакви други зловещи дреболии.
Поведението му силно вдъхновява образа на "Коженото лице", но горе-долу с това се изчерпва връзката на "Тексаско клане" с действителния случай.
