Холивуд много обича разрухата.
Срутващи се сгради, експлодиращи самолети, бомби, изравняващи със земята цели градове... Няма значение дали причината ще е извънземна инвазия, супергеройска битка или международен конфликт, важното е зрителят да гледа как се руши частно и държавно имущество.
Но най-добрият причинител на разруха остават гигантските чудовища. Творение на природата с желание да ни смаже под краката си, което на пръв поглед не може да бъде спряно.
Когато през 2014 г. излезе Godzilla на режисьора Гарет Едуардс, стана ясно едно - в САЩ в ерата на наблъсканите до козирката със CGI блокбъстъри е възможно да бъде създаден качествен филм с чудовища (или kaiju филм, ако предпочитате). Такъв, в който разрухата е логична, гигантските зверове се усещат като истинска заплаха, но и човешкият елемент не отсъства.
И ето че дойде време за продължение.
"Годзила: Кралят на чудовищата" (Godzilla: King of the Monsters) обаче е по-скоро стъпка назад, сравнена със своя предшественик.
Зрелището на екрана е неоспоримо и е най-голямата гордост на продукцията. То, за съжаление, може само да замаскира, но не и да изчисти напълно сценарните проблеми на филма, който сякаш е духовен наследник повече на Kong: Skull Island (2017), отколкото на предната Godzilla.
В самото начало пред зрителя е нарисувана картината на света 5 години след събитията от филма на Гарет Едуардс. Правителствата по света, най-вече американското, имат желание Земята да бъде прочистена от гигантски чудовища - т.нар. Титани. Тайната (колко пък да е тайна, когато всички говорят за нея?) организация "Монарх" се опитва да покаже и другата гледна точка - че тези същества имат своята роля в баланса на планетата и може би не е разумно в типично хомосапиенски стил да се опитваме да ги заличим.
Самото чудовище Годзила е потънало в неизвестност. Докато дойде време за неговата поява, подобно на първия филм, се запознаваме с едно семейство, почернено от трагедия. Д-р Ема Ръсел (Вера Фармига) вече е загубила сина си при сблъсъка на Годзила с МУТО. Сега се грижи сама за дъщеря си Мадисън (Мили Боби Браун, известна като Единадесет (Eleven) от Stranger Things) като същевременно работи по технология от изключително значение за бъдещите взаимоотношения на човечеството с Титаните.
Намесата на екотерористи обаче може да доведе до разпалване на конфликт между видовете, в който не е сигурно, че ние, хората, сме способни да спечелим.
"Монарх" са тези, които търсят решение на кризата, като за целта търсят помощта на съпруга на Ема и баща на Мадисън - д-р Марк Ръсел (Кайл Чандлър). Но дори неговата безумна смелост едва ли ще е достатъчна, когато новите титани се събудят от дълбокия си сън започнат да сеят...
Точно така - разруха. Правилно се досетихте.
"Годзила: Кралят на чудовищата" без съмнение е зрелищен филм - очаквано за летен блокбъстър. Сцените с борещите се Титани приковават погледа към екрана и са достатъчно добре режисирани, за да разбираш какво се случва (не като трансформърските битки на Майкъл Бей например). Великолепният саундтрак от Беър Макриъри има огромна роля за създаването на епична атмосфера.
Проблемите обаче идват, когато обърнем поглед към актьорския ансамбъл на екрана. Тогава най-ясно проличават слабостите в сценария на филма.
Тяхно най-ярко олицетворение е д-р Марк Ръсел, героят на Кайл Чандлър (Friday Night Lights, King Kong, Super 8). Персонажът преминава през една не особено убедителна трансформация в своите разбирания. Същевременно е натоварен от сценаристите със задачата да покрие няколко фронта - на загрижения семеен мъж, на търсещия мъст скърбящ баща, на сякаш задължителния екшън герой, на учения, който винаги има правилния отговор, дори когато става дума за нещо извън компетенциите му… Универсален войник, така да се каже.
Всичко това разкъсва илюзията, че този персонаж може да е истински човек и го превръща просто в инструмент, с който сценаристите решават всеки един проблем.
Ограниченията от това, което са получили като сценарий, засягат и другите актьори. Освен младата Мили Боби Браун впечатление правят и Чарлз Денс (Тивин Ланистър от Game of Thrones), който е добър избор за безскрупулен екотерорист, и Кен Уатанабе в ролята на ръководителя на "Монарх".
Това не означава, че историята на "Годзила: Кралят на чудовищата" няма своите стойностни моменти - като констатацията на един от героите, че всъщност ние, хората, сме истинските чудовища и заплаха за планетата.
Самите Титани, въпреки на места повърхностно маркирания им произход, също са интересни. Ако си мислите, че трейлърите са показали всичко - бъркате. В това отношение филмът предлага доста изненади. Даже може би прекалява.
Създателите на "Годзила: Кралят на чудовищата", водени от принципа "повече е по-добре", са вмъкнали толкова много елементи в тези малко над 2 часа, че разклащат още и без това трудната за балансиране история.
На места количеството е за сметка на качеството, както личи от пробойните в сценария. Дефект е и по-несериозното отношение както към физичните закони при всяка близка интеракция на човек с Титан, а също и подценяването на радиацията - ако очаквате реализъм ала "Чернобил" на HBO, няма да го намерите. Важното е нещо просто да избухва.
Рибата се вмирисва откъм главата, а в случая тя е на Майкъл Доърти (Krampus, Trick'r Treat) - режисьор на филма и негов съсценарист, заедно със Зак Шийлдс.
Остава надеждата Гарет Едуардс някой ден отново да се завърне към франчайза, защото не само с предната "Годзила", но и със своя независим Monsters (2010) е доказал, че знае как трябва да се подходи към филм с чудовища.
Това обаче не означава, че "Годзила: Кралят на чудовищата" не си заслужава гледането. Струва си, особено ако сте фен на легендарния японски звяр, защото разширява митологията на т.нар. MonsterVerse на Universal. А както е тръгнало ще гледаме още доста от тази вселена - след по-малко от година ни чака Godzilla vs. King Kong.
И дано този титаничен сблъсък остави по-добър отпечатък в съзнанията на зрителите.
