Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Невероятно, но факт: с новата Бриджит Джоунс пада голям смях

Ако през 2001 година, когато излезе първият филм "Дневникът на Бриджит Джоунс", някой беше казал, че след 15-години обърканата британска кака все още ще ни забавлява - вероятно щяхме да му се изсмеем в очите.

По пътя на логиката беше абсурдно да се очаква, че един нов филм за Бриджит Джоунс е възможно все още да е интересен и то през 2016-та, когато по екраните шестват фантастики, екшъни, нови версии на уестърни и на исторически саги... И пълни провали.

Е, "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" в никакъв случай не може да се впише в последната графа - напротив, филмът е глътка свежест сред заливащото ни отвсякъде тази година долнопробно кино с претенции и огромни бюджети.

Това е естествен, приятен и доста, доста смешен филм - с такова впечатление ще бъдете в началото на прожекцията, но и с такова ще излезете от киносалона.

Сценарият, за който основен принос има "майката" на Бриджит Джоунс - писателката Хелън Филдинг, е доста сполучлив, защото съдържа изненади, обрати и задължителната трансформация на героите, които "израстват" в течение на сюжета. От жена без мъж, Бриджит се превръща в жена с двама мъже; от строг и обвързан, бившият - Марк Дарси (Колин Фърт), се превръща в грижовен и свободен ерген; от консервативна, майка й става доста либерална и т.н...

Въпреки че от самото начало се досещаме кой евентуално би могъл да бъде бащата на бебето на Бриджит (защото да - тя е бременна!), все пак напрежението от вероятното разкриване на истината ни държи до края, който е интересен и емоционален (е, разбира се с неизбежния за жанра сълзлив оттенък)...

За Бриджит просто не е нормално да си направи ДНК-тест, с който да разбере кой е бащата - не, тя трябва да научи всичко по трудния начин. Или, ако перифразираме една от паметните й реплики във филма:

"На 43 години е време да загърбя всички глупости в живота си. И е време за нови".

Изиграна отново от Рене Зелуегър, Брижджит Джоунс продължава да се държи идиотски, без да разочарова нито за миг феновете, които я помнят като "бухтичката" от началото на 30-те й години. Но доста неочаквано, това днес се оказва крайно интересно поведение на фона на доминираното от сериозни женски роли световно кино.

Всъщност персонажът на самотна жена, която вместо да затъне в депресия и плетки, отива на младежки фестивал (където, разбира се, не разпознава Ед Ширън) е абсолютен прецедент. Жените-клоуни рядко успяват да привлекат интереса на публиката и като цяло са доста несигурна инвестиция за което и да е филмово студио.

Голямото изключение от правилото обаче не само че успява да се подиграе с напредването на възрастта, но и успява да запази детето в себе си в името на комедията. А това е толкова готино, че в началото дори шокира.

Но тънката самоирония, умереността, която така и не прекрачва добрия тон (за разлика от някои сцени в първите два филма) и не на последно място - прекрасните физиономии на Зелуегър, която се пули, мръщи, хили и гледа глупаво все така достоверно, както преди 15 години - не ни позволяват да останем твърде дълго смутени.

Новият филм за Бриджит Джоунс е глътка свеж въздух и по друга причина, а именно, че е насочен към широката, но пренебрегвана група зрители, които не са във възрастовата група 12-25 години.

Филмът също така съдържа асоциации и намигвания към първите две заглавия за Бриджит Джоунс, а това все пак е добра стратегия за привличане на аудитория, която поне да си спомня началото на века.

Разбира се "Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" действа като балсам за душата и на още една редовн пренебрегвана от продуцентите прослойка самотни жени и майки, които отлагат раждането за по-късно. Без да толерира откачения начин на живот на Бриджит, все пак филмът достатъчно ясно подчертава, че тя не е точно средностатистическата жена... по ред причини. И в същото време показва как героинята може да бъде пример за човек, който не взема толкова на сериозно живота си: нито в личен план, нито в кариерен.

Прекрасната актьорска игра не се ограничава единствено до ролята на Рене Залуегър.

В средата на 50-те си години Колин Фърт е все така готин, както и преди. Също толкова на място в ролята на Джак - собственик на суперуспешен сайт за запознанства и гадже за една нощ на Джоунс - е и Патрик Демпси.

Двамата бъдещи татковци се съревновават по мъжки за сърцето на една жена, но и на едно бебе, а това е допълнителна причина, поради която филмът ще се стори близък и забавен и на мъжете.

С една дума: великолепната Ема Томпсън, която се вживява в ролята на гинеколожка-съучастник на обърканата бъдеща мама, среща абсолютно равностойни екранни партньори в тази романтична комедия. Която (и само ако се абстрахираме от лигавия тийнейджърски саундтрак) спокойно може да бъде наречена "комедия на годината" - поне след всичко, което видяхме на екраните дотук през 2016-та...

"Бриджит Джоунс: Бебе на хоризонта" е в кината от 16 септември.

   

Най-четените