"Момичето от Дания" не е това, което очаквате

Двама носители на „Оскар" и една вероятно бъдеща носителка на статуетката за най-добра поддържаща женска роля се оказват в центъра на историята за Лили Елбе - първата транссекуална жена в историята, която преминава през операция за смяна на пола.

„Момичето от Дания" е сред най-обсъжданите заглавия за тази година - дали заради нестрандартната история, или заради факта, че миналогодишният носител на „Оскар" Еди Редмейн е в главната роля.

Филмът предизвика гнева на мнозина представители на ЛГБТ общността по света, според които творбата представя по напълно погрешен и плакатен начин битките на транссексуалния човек. Критики има към играта на Редмейн, към режисьора Том Хупър (носител на "Оскар" за "Речта на краля") дори към реалната история. Критикуван е и фактът, че за главната роля не е избран истински трансджендър актьор.

Ако очаквате да видите във филма обобщен образ на трансджендър общността, ще останете разочаровани - филмът не е за това. Той се фокусира върху една конкретна, истинска история - тази на Лили Елбе - жената, заключена в тялото на худжника Ейнер Вегенер.

„Момичето от Дания" е създаден по едноименната книга на писателя Дейвид Ебершоф и разказва за невероятната любовна история на Лили Елбе (Еди Редмейн) и Герда Вегенер (Алисия Викандер).

Лили е родена в тялото на Ейнер, но започва да се проявява своята женственост с помощта на съпругата си Герда - също художник. След като неин модел не се появява, Вегенер облича женски дрехи, за да й позира. Така започва да се разгръща драматична история на Лили Елбе.

Заслужен "Оскар" би отишъл при...

Филмът събира в себе си страхотни актьори и невероятни костюми - мост между 20-те години на миналия век и настоящето. Еди Редмейн е най-добрият вариант за ролята на първата трансджендър жена - лицето му крие много нежни, почти женствени черти, благодарение на което лесно успява да влезе в кожата на Лили. Под умелата игра на Редмейн образът на Ейнар бавно се изменя и ако в началото на филма се срещаме със сексуално активен, популярен мъж, лудо влюбен в съпругата си, накрая на екрана виждаме единствено Лили - жената, която иска да се омъжи и да има деца.

На хартия ролята на Редмейн наистина звучи като силна заявка за „Оскар", може би и затова името му присъства в номинациите. Въпреки това не той е актьорът, който дава заряд на филма - „шоуто" му открадва Алисия Викандер (позната от "Ex Machina: Бог от машината", „Мъжът от U.N.C.L.E.").

Нейното изпълнение изглежда силно и неподправено и ако има актьор, който успява да представи конфликта във филма, това е именно тя. Алисия Викандер превзема екрана и въпреки невероятно трудната задача на Еди Редмейн, всъщност не той прави най-добрата роля във филма. Няма да е изненада, ако Викандер получи „Оскар" за поддържаща женска роля.

Искам да бъда жена, а не художник

Елемент от историята, който предизвиква смут у мнозина, е промяната в героя на Редмейн, който разкривайки своята женственост, се отказва от всичките си занимания. Според критиците желанието на Лили да се превърне в жена е преувеличено. Като пример дори се дава моментът, в който Лили казва, че иска да бъде „жена, а не художник" - сякаш двете неща се изключват взаимно. Вероятно за баланс и контрапункт Герда на Викандер съчетава двете.

Истината обаче е, че за реалната Лили Елбе двете души не могат да съществуват в едно - двамата с Ейнар са напълно различни.

В тялото на Вегенер - мъж, който може да устоява на всички бури в живота, се крие една неуверена срамежлива жена - Лили. Въпреки че дълго двамата съществуват заедно, Вегенер открива, че живота като мъж му носи непоносимо страдание и да потърси решение на проблема - в реалната история, от която е вдъхновен филма, дори избира датата 1 май 1930 г., за да умре. Вместо самоубийство обаче, той решава да стане веднъж завинаги Лили.

Според автобиографични бележки, Лили Елбе е „лекомислена" и доста „празноглава". Тя предпочита да създава неща „не с ума, очите или с ръцете си", а „със сърцето и кръвта си". Затова и се отказва от рисуването - ако то вълнува Ейнер, не вълнува Лили. Желанието й да бъде пълноценна жена, да може да се ожени и да роди дете прави невъзможен живота в тялото на мъж. Операцията е успешна, но малко след нея тялото отхвърля присъдената утроба и Лили Елбе умира.

Може би това са фактите, които филмът не успява да пресъздаде достатъчно добре. Затова и зрителят не разбира как със смяната на пола Вегенер изоставя рисуването и загърбва изцяло досегашния си начин на живот. Нито става напълно ясно как така изведнъж сексуалното желание към съпругата му се изпарява, за да се стигне до желанието самата Лили да роди дете на съпруг.

Ето защо и е разбираем фактът, че "Момичето от Дания" не присъства в номинациите за „Най-добър филм".

Филмът се вписва в поредицата заглавия по истински истории. Дори и да не сте впечатлени от разказа за Лили Елбе, заслужава си да го гледате дори само заради Алисия Викандер. Тя със сигурност се превръща във едно от новите имена в Холивуд, които трябва да следим от близо.