Комедията за тримата мързеливи американци, чийто живот се върти около играта на боулинг, е най-яркият пример, че не трябва да отписвате един филм само защото не е отбелязал високи печалби на боксофисите. След излизането му по екраните приходите на “Големият Лебовски” са малко над 5 милиона долара през първата седмица на премиерата в САЩ .
Публиката запява друга песен относно филма на братята Коен едва след като тя е пусната на видеокасета. Историята се оказва по-смилаема от дивана в хола, на домашното видео, на базата на което “Големият Лебовски” успява да се изкатери до най-култовите заглавия за последните 25 години.
Този филм отдавна щеше да е някъде из архивите, ако домашните видеокасети не бяха запълнили най-големият пропуск на продукцията - уцелването на точната дата, в която да представят “Фокус-мокус” на публиката.
Премиерата на хелоуинската история за трите сестри вещици Сандърсън е на 16 юли 1993 г. и с оглед на датата и сюжетът на филма се случва точно това, което можете да предположите - филмът се проваля на боксофисите чисто и просто защото на никого не му се гледа филм за Хелоуин в средата на лятото.
Но когато “Фокус-мокус” излиза и на видеокасета, интересът към него рязко тръгва нагоре, като най-високите приходи се отбелязват през октомври. Месецът, когато иначе плиткият сюжет за вещерството и тийнейджърите може да заинтригува зрителите. Успехът на видео доведе дори до това десетилетия по-късно да се появи продължение в стрийминг услугата Disney+.
Тук е моментът е да останете с отворени уста, защото макар и днес филмът на Франк Дарабонт да минава за класика по всички параграфи, през 1994 г. заглавието не е прегърнато от кино публиката. Не помага и фактът, че “Изкуплението Шоушенк” има 7 номинации на наградите “Оскар”, макар и да не печели нито една от статуетките.
Но когато филмът излиза на видеокасета, намира своята публика и стига ранга на задължителните заглавия, които всеки трябва да гледа.
Още един филм - кумир за съвременната индустрия, който щеше да мине между капките, ако не бяха видеокасетите. С излизането си по кината “Боен клуб” на Дейвид Финчър събира малко над 11 милиона долара общи приходи от първата си седмица на премиерата.
Филмът набира сила постепенно в течение на месеците и когато става достъпен за видео и за няколко месеца се превръща в едно от най-обсъжданите заглавия.
Продукцията на този научно-фантастичен трилър стига разходи от 28 милиона долара, с 15 милиона повече от първоначално планираните. Смятало се е, че разноските ще си струват, най-вече заради присъствието на младия Харисън Форд. Но очакванията и реалността драматично се разминават, когато филмът генерира приходи от само 6 милиона долара през първата си седмица по кината.
Славата на Blade Runner расте с времето и стига своя пик, когато Ридли Скот пуска своята режисьорска версия на видеокасета през 1992 г. и го превръща в едно от най-популярните заглавия, 10 години след премиерата му.
Първата адаптация по книгата на Роалд Дал през 1971 г. вероятно щеше да е и последна, ако на някого в студиото Wolper Picture не му беше хрумнало да пусне филма на видеокасета през 1996 г. и да види какво ще се случи. Все пак не са имали много какво да губят, тъй като приходите от кино премиерата вече са били достатъчно катастрофални. При вложени 3 милиона долара в боксофиса филмът изкарва скромните 4 милиона долара.
Незнайно защото обаче от Wolper Picture не са били готови просто да забравят за “Шоколадовата фабрика на Уили Уонка” и да го изпратят в мемоарите на срамните си инвестиции, а са продължили да търсят публика за лентата и посредством домашното видео.
Изненадващото, експериментът е успешен, като не само изравнява баланса в счетоводните книги на Wolper Picture, но и разпалва нов интерес по приказката на Роалд Дал, която се сдобива с далеч по-сполучлива във финансово отношение версия през 2005 г. с Джони Деп в главната роля.
От ден първи на снимките “Проклятието Блеър” не е планиран за разтърсващ блокбъстър и това е лесно да се види. Концепцията до голяма степен е импровизиран филм на ужасите - много от диалозите не са предварително написани, следва се набързо нахвърлена рамка за сценарий, а режисьорската и операторска работа се ограничават до боравенето с една камера.
Но макар и да прилича на студентски проект за Добър (4), филмът се превръща в символ за хорър индустрията, защото малкият екран на телевизора успява да обърне началните слабости в плюсове. Замисълът на “Проклятието Блеър” да изглежда като любителски запис попада точно в десетка, когато е гледан вкъщи и на видео.
Тази мрачна тийнейджърска драма, която запозна света с Джейк Джиленхол, събира малко над половин милион долара, след излизането си по кината, а основна причина за липсата на интерес е датата на премиерата.
“Дони Дарко” се появява по екраните само седмица след атентата на 11 септември 2001 г. в Ню Йорк, когато желанието на хората за кино стига почти до нулата. Филмът е забелязан година по-късно под формата на видеокасета, когато успява да си върне загубеното с кино премиерата.
Тази дръзка драма под режисурата на Пол Верховен (“Първичен инстинкт”) също се нарежда в класацията за кино провали, защото от вложените 45 милиона долара, успява да спечели само 20 милиона долара, когато излиза по екраните.
Няколко години по-късно обаче Showgirls заживява втори живот чрез видокасетите под наем, достигайки умопомрачителните 100 милиона долара приходи само в САЩ.
