Не сте ли се замисляли и вие, че малкият Кевин се радва твърде много на капаните, които залага за двамата глупави крадци. Някои почитатели на по-конспиративните теории смятат, че именно той е убиецът маниак Джигсоу от "Убийствен пъзел". И двамата споделят страст към хитроумни и садистични капани. Теорията гласи, че малкият Кевин така и не може да се откъсне от насилието като път, вероятно прекарва малко време в затвора, след което си сменя името на Джон Креймър и започва да задоволява извратената си потребност да измъчва хора. Проблем тук е времевата рамка, тъй като Кевин е на 8 през 90-те, а едва няколко години по-късно виждаме около 60-годишния Креймър като и двата филма се предполага, че се развиват в наши дни. Но поне звучи интересно и занимателно. А и е любимата фенска теория на самия Маколи Кълкин.
Това е една от доста интересните теории. В "Титаник" намираме главната героиня Роуз, точно когато е на път да се самоубие, скачайки зад борда. Тогава тя вижда героят на младия Лео ди Каприо - Джак. Според някои фенове Джак е създаден от въображението на Роуз, за да й помогне да се справи с депресията й - нещо като по-интересен въображаем приятел. В подкрепа на тази версия е фактът, че 1) Животът й преди срещата с него е доста ужасен (особено на фона на агресивния и насилствен годеник) и най-вече 2) В нито един регистър на кораба не се появява името на Джак.
Да сте забелязали и един човек в анимациите за говорещи автомобили? Всъщност не. Има къщи, има училища, има всякакви сгради, но не и човешки същества. Теорията тук малко напомня за "Терминатор" и Скайнет, който успява да затрие цялото човечество, давайки път на машините. Тук разликата е, че роботизираните коли са останали след хората и сега те вече са доминиращия вид на планетата, а филмите всъщност представят един постапокалипитичен свят, който просто не е толкова мрачен и страшен, колкото може да се очаква.
Тази теория не е толкова мрачна, колкото тъжна и дори малко плашеща - как един нормален войник може да бъде превърнат в психопат като Жокера. Идеята тук е, че макар да се описва като тотален нихилист, този злодей всъщност има изключително добри планове за нападение, познава доста добре тактиката на спецчастите, може да изпълнява ритуала по погребение на падналите войници и служители на органите на реда, има доста добра представа как се извършва разпит, а на всичкото отгоре има доста добри умения в ръкопашния бой и познава оръжията. Всичко това говори за минало като военен и то дори в специалните части.
Мистериозният куфар във филма е класически пример за MacGuffin - предмет, най-често ценна вещ, която протагонистът преследва и която движи действието на историята. В случая на "Криминале" обаче съществуват множество теории за съдържанието на куфара. Най-странната от тях е, че там се намира душата на Марсел Уолъс - шефът на двамата убийци Винсънт Вега и Джулс Уинфилд. Според тази версия Дяволът е взел душата на Марсел през дупка на врата му (на същото място, на което е поставена прословутата лепенка). Кодът на куфарчето е 666, което също говори за сделка с дявола. Другият важен момент е оранжевият блясък, който се вижда както при отварянето на куфарчето, така и при убийството на Брет. Вероятно оранжев е цветът на душите...
В песента "Summer Nights" Дани разказва как се е запознал със Санди - спасявайки я от удавяне. Но дали наистина я е спасил? А целият филм всъщност е последната фантазия на Санди, в която нещата са се развили по малко по-различен начин. Това обяснява и странната последна сцена на филма, в която колата полита към небето - нещо, което може да се интерпретира като възнасянето на душата й към отвъдното.
Когато човек се замисли, концепцията за тийнейджъри, биещи се срещу извънземни нашественици, доста напомня за децата войници в Африка. Дава им се сила и увереност, модерни оръжия и лъскави униформи, за да се бият срещу извънземните, които менторът Зордон им посочва. Това обаче малко или много е неговата си война, а на непълнолетни не им е мястото по бойното поле.
Мрачните фенски теории за Питър Пан са наистина много, но една от най-забележителните (и каращи човек да се замисли) е, че той е ангелът на смъртта, който отвежда децата в Рая (или поне версията му за деца). Има някаква логика Смърт за децата да се представя не като голям и страшен скелет с коса или като могъщ (но и страшен) ангел, а като усмихнато момче, което ще поведе "изгубените" деца на приключение в забавната страна Невърленд. А там те никога няма да пораснат.
Анимационният фъфлещ паток е един от култовите герои на "Дисни". Според едно доста специфично мнение, Доналд Дък всъщност може да страда от посттравматичен стрес от времето, когато се е бил през Втората Световна война. Оттам извеждат като примери за това изменчивото му поведение, честата повишена възбуда, високи нива на агресивност и раздразнителност, невъзможността да спи нормално и на моменти асоциалното му поведение.
Това определено е най-тъжният и мрачен филм от поредицата, който обаче може да стане още по-мрачен на фона на тази фенска теория. Приликите са много - те са изоставени да се оправят срещу жестокия свят, крият се на тавана, а накрая са изпратени в детска градина, пълна с други изоставени играчки - като концентрационен лагер. А сцената с пещта, в която изгарят вече непотребните играчки няма нужда от обяснение.
Детския филм "Чарли и Шоколадовата фабрика" определено е любим на много деца, но Уили Уонка е един от най-странните и дори плашещи герои в детското кино. Неговото грубо и дори садистично отношение към "непослушните" деца е пословично, а по време на филма почти всички те изчезват, оставяйки само Чарли. Освен това всички те по един или друг начин изчезват в шоколада. Така според тази теория децата стават част от шоколада на Уонка. В самия филм се казва, че продукцията от неговата фабрика е по-вкусна от всеки друг шоколад, което предполага тайна съставка. Е, това е едно от предположенията каква може да бъде тя.
