Големият враг на петролния нагон на Плейнвю е организираната религия, олицетворена от младия проповедник Илай (Пол Дейно).
Сблъсъкът между двамата е епичен и шекспиров. Това не е просто конфликт между двама мъже, а колизия на архетипи.
Точно както „Ще се лее кръв“ не е просто история за финансовия успех и моралния фалит на американски капиталист от началото на XX век. Филмът оперира на митологично ниво, зарежда мозъка с образи и звуци отвъд очакваното и традиционното. Всеки безупречно прецизен кадър е плътен и наситен като в същото време загатва за целия богат свят, който излиза извън пределите му.
Технически „Ще се лее кръв“ трябва да се изучава във всички филмови училища. Естетиката на Андерсън силно напомня на стила на легендарния Кубрик без да деградира до ловко композирана имитация.
Операторската работа на Робърт Елсуит подчертава огромните празни пространства, размера на природата, играе с отраженията на запаления огън по лицата на образите, придава им инфернални очертания в близък план. Широките ъгли, движенията на камерата, дългите кадри, ритъмът, монтажът... Цялата естетика на „Ще се лее кръв“ разказва своята драматична и древна история в модерни митологични картини.
Музиката на Джони Грийнууд използва дисонанса и объркването, за да подсили усещането за клокочещия вулкан от петрол под повърхността на земята и от разрушителните импулси в душата на Плейнвю.
Даниъл Дей-Люис създава едно от най-смразяващо убедителните актьорски изпълнения под слънцето. Потъването в образ е дълбоко и свирепо. Ще се влюбите в неговия човекомразец.
Плейнвю е могъщ манипулатор, „човек на петрола". Той използва умението си да извлича черно злато от недрата на земята, за да подчинява другите и да контролира средата си. Пие тежко, използва сирачето на убит при нефтена злополука колега, за да се представя за „семеен човек с ценности" пред общностите, чийто напоени с фосилно гориво земи желае да придобие на ниски цени.
„Ще се лее кръв“ празнува 10 години. Концептуалното влияние на антигероя, нетрадиционният саундтрак и привличащият внимание върху себе си стил в съвременното кино и телевизия рамкират масивното наследство на филма.
В същото време нищо друго не се доближава до размаха, митологичния мащаб и качеството на „Ще се лее кръв“. Творческият отпечатък на Пол Томас Андерсън, съдържащ в себе си ценна ДНК от Кубрик, превръща произведението в безкрайно важен артефакт.
