Първият проект, в който Майкъл Фасбендер си партнира с режисьора Стив Маккуин, е пробивът на актьора в голямото кино. Ролята на Боби Сандс, боец от Ирландската републиканска армия (ИРА), който организира затворническа гладна стачка през 1981 г. Истинското изпитание за един актьор е да влезе в духа на самия си герой по такъв начин, че да забавиш, че това е само игра. В случая на Боби Сандс и Майкъл Фастбендер това се получава по перфектен начин. И въпреки че филмът не се радва на голяма международна слава, определено си заслужава гледането.
Да изиграеш робот едва ли е толкова трудно за професионален актьор. Лишеното от емоции, подложено на здрава логика и заложени първоначални алгоритми е изпълнима задача, която сме виждали не веднъж на екран. Да изиграеш обаче изкуствен интелект, който малко по малко осъзнава своята "човечност" е задача от много по-висок левел. И Алисия Викандер в ролята на Ава я изпълнява по великолепен начин. Уловена само като силует, тя успява да остави трайно впечатление у зрителите и да въздейства - едновременно крехка и брутална.
Има специфична енергия, която движи този филм и го кара да привлича зрителите. До голяма степен отговорен за нея е именно Фасбендер. Той ни представя Стив Джобс едновременно като гениалния визионер, но също така и като маниак на тема контрол, с когото не можеш да се разбереш. Актьорът така и не позволява да започнем да глорифицираме Стив Джобс, представяйки ни го изключително живо и детайлно. Не случайно за тази си роля той беше номиниран и за "Оскар".
"Момичето от Дания" ни представя личностното пътуване и трансформацията на художника Лили Елба, роден мъж, но впоследствие разбрал, че по душа трябва да бъде жена. Ролята на спътницата на първата транс жена в Дания - Герда Уегнер, далеч не е лека. Алисия Викандер успява да пресъздаде тази тиха, но силна личност с крехка емоционалност. Напълно заслужен тук е "Оскърът" за поддържаща женска роля. А ако се решите да гледате "Момичето от Дания" не забравяйте да заделите и няколко кърпички за всеки случай.
Филмът показва отново перфектния синхрон в работата на Майкъл Фасбендер с режисьора Стив Маккуин. Едно е да играеш добър и героичен персонаж, но по съвсем друг начин стоят нещата, когато трябва да влезеш в ролята на злодей. С ролята си на Едуин Епс в "12 години робство" актьорът доказва, че и двете задачи му се отдават еднакво добре. Садистичният плантатор и робовладелец успява да създаде усещането за един зъл и несправедлив свят. Той не показва никакви угризения за болката и насилието, които причинява на робите си, а безмилостното му отношение и злоупотребата с властта, дадена му "от Бога", са изиграни толкова автентично, че едва ли някой се изненада от номинацията на Фасбендер за "Оскар" при поддържащите мъжки роли.
Едва ли този забавен шпионски екшън би имал успеха си без Алисия Викандер в главната женска роля. Тук героинята й не е изправена пред сериозни емоционални травми или дилеми, нито пък трябва да показва уникална воля и духовна сила. Напротив - това е една не особено дълбока роля. И именно в това се крие истинския талант на Алисия Викандер - от нещо толкова семпло да извади запомнящ се персонаж, който да се вписва перфектно в сюжета и средата.
>br> "Аквариумът" е едно малко чудо. На пръв поглед той изглежда клиширан - Мия, проблемно бедно 15-годишно момиче с амбиции да стане танцьорка, се влюбва в новото гадже на агресивната си и също толкова проблемна майка. Това, което би трябвало да бъде обичайната история за извисяването на духа под напора на проблемите се оказва доста по-мрачен и откровен разказ, който не може да бъде предвиден. Самият герой на Фасбендер - Конър О'Райли, е едновременно противен и харизматичен до ниво, в което започваме да го харесваме и презираме едновременно.
В ролята си на английска принцеса Каролине Матилда, омъжила са за студения и инфантилен холандски крал Кристиан VII, Алисия Викандер ни показва една млада, емоционална и интелигентна жена, която е принудена да съществува в един сив свят, докато не се влюбва в доверения съветник на съпруга си - афера, която може да раздели кралството. Симбиозата между Викандер и Мадс Микелсен, играещ съветника на краля, е перфектна, а актьорската игра като цяло си заслужава гледането.
Това е вторият филм, в който режисьорът Стив Маккуин използва Майкъл в главната мъжка роля. Персонажът му - Брандън, е сексуално зависим мъж, който е уредил живота си по такъв начин, че да задоволява своите нужди, но нещата се променят, когато сестра му идва да живее при него. Фасбендер успява да покаже емоционалната и физическа трансформация на героя си по пътя му през зависимостта надолу. Крайният резултат е повече от добър - предизвикателен, интересен и събуждащ емоции филм.
Адаптацията по творбата на Лев Толстой събира някои от най-талантливите актьори на Холивуд и Алисия Викандер стои съвсем на място сред тях. В ролята си на княгиня Екатерина "Кити" Александровна Щербацкая, леконравната и разглезена дворянка, която преследва граф Вронски, тя успява да придаде типичната за героинята си лекота и момичешки чар, които очакваме да видим от Кити.
