Докато киносалоните принудително са дали пауза на прожекциите заради мерките срещу разпространението на COVID-19, организаторите на позабравеното автокино в България и други страни по света намират в ситуацията шанс да върнат обратно този малко позабравен начин да съпреживяваме истории от големия екран.
Всъщност годината е далечната 1933-та, когато Ричард Холингсхед патентова идея, която му хрумва заради майка му - вместо хората да сядат на тесните седалки в киносалона, те да гледат филми от първия "ред" на автомобилите си.
За пръв път той организира подобна прожекция в Ню Джърси, но съвсем скоро автокиното се превръща в емблема на Америка, която целият свят свързва с първи срещи и целувки от филмите от 50-те и 60-те, когато в САЩ има над 4000 паркинги с големи екрани.
Рекламните послания от онова време наблягат най-вече на някои семейни предимства на автокиното.
Например това, че двойките с деца могат да се грижат спокойно за тях, без да пречат на останалите, както и да вдигат спокойно шум, да обсъждат сцени от филмите и да се държат неформално, което в салоните няма как да се случи без дребни пререкания.
В средата на 80-те обаче популярността на автокината намалява поради редица причини. Може би заради все по-достъпната телевизия, клубовете с видеокасети или появата на мултиплекса, където екраните стават все по-големи, а звукът и картината се усъвършенстват.
С преместването на кината в моловете - тези оазиси на удоволствието, които предлагат всичко накуп - автокината окончателно се превръщат по-скоро в симпатична реликва от миналото. При това най-вече в Щатите, където от 4000 те стават едва около 300 през последните години.
Или поне до днес. Световната пандемия и призивите за социална изолация лека-полека карат киноиндустрията да изтупа старата концепция от прахта и да я върне масово в дневния ред на обществото.
Това е логично решение - ако някога по-скоро се е гледало на автокиното като на начин двойките и семействата да се усамотят, сега усамотението се превръща в норма, за да може кино въобще да има.
Ето защо някои държави се обръщат отново към него. Иран е пример за това - там такова има за пръв път от Ислямската революция през 1979 г. насам. Тогава автокиното в страната е било забранено, защото е позволявало на неженените двойки "твърде много интимност", както отбелязва Hollywood Reporter.
Днес обаче площадът около емблематичната кула Милад в Техеран за пръв път път 40 години ще приветства хората с автомобили, имащи желание да се съберат пред киноекрана.
Това обаче далеч не е единственият пример за ренесанс на автокината в света - Вилнюс също превърна летището си в паркинг-салон, а в Германия хората не само гледат филми, а паркират автомобилите си и пред музикални сцени, за да гледат концерти на живо.
България също не изостава в тази нова мода - макар и преди да е имало такива инициативи, сега се очаква те да се умножат, а първите автокина, които със сигурност отварят врати, са на покрива на "Сердика център" в София (от 1 юни) и на паркинга гърба на сградата на ДАИ в Пловдив.
И макар всички да са затворени в автомобилите си, санитарните мерки все пак трябва да се спазват - разстоянието между колите остава 2 метра, а зрителите в едно и също пространство трябва да са най-много двама.
А пък що се отнася до преживяването да гледаш големия екран от колата си - за някои от нас то ще бъде за пръв път, което ни напомня, че романтиката понякога пристига в живота ни по съвсем неочаквани маршути.
