Взимате любим филм, който публиката познава и обожава, вкарвате го във франчайз машината, разклащате добре и изсипвате върволица от продължения по екраните. Звучи ли ви познато тази схема?
Резултатът от нея е все един и същ. От един момент натам сякаш не гледаме нова история, а рециклиран спомен с леки козметични корекции.
По този път пое и "Бриджит Джоунс" с новата си част "Луда по онова момче". Четвъртият филм от поредицата се мъчи да ни убеди, че има още какво да ни каже, но в действителност звучи като изтъркан виц, разказван твърде много пъти.
Същинска класика за продълженията - да се опитват да оцелеят, дори когато вече няма какво да добавят, освен носталгията и едно познато име.
Трейлър на "Бриджит Джоунс: Луда по онова момче" гледайте тук:
Някога Бриджит Джоунс беше интересна и забавна - събирателен образ за жените в 30-те, които се лутат между намирането на точната половинка, социалните очаквания и личните недостатъци. Сега е търговска стока, която през някакъв период от време се появява на пазара уж с нов и подобрен вкус. Но като я пробвате, се оказва, че само опаковката е различна.
В новия филм срещаме Бриджит (Рене Зелуегър) с претенцията, че вече не е същият човек. Героинята е загубила сродната си душа Марк Дарси (Колин Фърт) преди 4 години и е влязла в нова житейска роля - на самотна майка, която възпитава двете си деца без чужда помощ.
Ако някой смята, че трагедията е направила Бриджит по-мъдра, по-здраво стъпила на земята или поне по-малко склонна да изпада в нелепи ситуации, ще бъде разочарован. Тя продължава да се държи като незряла тинейджърка, но без онази спонтанност, която я правеше толкова харизматична.
Както и в предните филми, непохватната журналистка, която се е издигнала до телевизионен продуцент, е зациклила в зоната си на комфорт, което в нейния случай означава никакъв секс, самосъжаления и самотни маратони пред телевизията.
Старите приятели на Бриджит, сред които е и бившият ѝ шеф Даниел Клийвър (Хю Грант), се задействат пред очевидния вик за помощ и убеждават героинята да си намери ново креватно забавление.
С намесата им британката се регистрира в Tinder и започва невинно да оглежда наличните необвързани.
На този етап повечето жени задължително минават през срещите с мъже, вълнуващи колкото салфетки за ресторант, но Бриджит Джоунс скача направо в сладката фаза.
Първото ѝ съвпадение в приложението за запознанства е с 28-годишен младеж с осанката на Аполон, който веднага хлътва по героинята.
---
Защо Рене Зелуегър временно се отказа от киното прочетете тук:
Авантюрата с по-млад мъж е само едно серията клишета, с които режисьорът и сценаристите опитват да съживят историята. Готовите формулировки обаче са послужили повече като доказателство, че екипът не е имал никаква идея за сюжет.
Всеки от изграждащите елементи на "Луда по онова момче" е повърхностно представен и необоснован.
Например романсът на Бриджит с по-младия ѝ ухажор на екран се разиграва с поредица срещи на свещи, от които не става ясно за какво си говорят героите. Виждаме как се заливат от смях, но не разбираме имат ли някакви общи интереси и нещо, които да ги свързва предвид осезаемата им разлика във възрастта.
Така представена, връзката им не изглежда реална и осмислена, а прилича повече на постановка, която трябва да оправдае наличието на младежа в кадър.
Отношенията на Бриджит с децата ѝ също са поднесени отгоре-отгоре. Може да се каже, че наследниците ѝ присъстват във филма, защото така пише в сценария, а не защото изпълняват важна функция за разгръщането на историята.
Въпросите какво мисли Бриджит за живота като самотна майка, какви са нейни емоционални трудности, какво я сближава с децата ѝ, изобщо не са разгледани, а вместо това са ни показани няколко клиширани сцени.
Рене Зелуегър в главната роля продължава да играе персонажа по същия начин, по който го правеше и в миналото. Няма от какво да се оплакваме, но няма и какво ново да харесаме.
---
Рене Зелуегър е напълняла за рекордно кратко време, за да изиграе Бриджит Джоунс в първия филм:
В крайна сметка "Бриджит Джоунс: Луда по онова момче" не е трагично лош филм, но е поредният пример за ненужно продължение.
Това не е история, която някой е искал и търсил. Това е продукт, създаден с мисълта, че публиката ще се върне в кината, само защото познава главната героиня.
ПРИСЪДАТА ЗА "БРИДЖИТ ДЖОУНС: ЛУДА ПО ОНОВА МОМЧЕ": 2 от 5 кафенца
Филмът излиза по кината на 14 февруари.
