Да започнем от най-големият екранен трън в очите и на православни, и на католици - филмът по книгата на Дан Браун “Шифърът на Леонардо”. Дни след излизането на лентата по кината от римокатолическата църква се изказаха против “срамните и безпочвени лъжи”, които се представят пред хората в салона. А след тях се присъединиха и други епископи, които дадоха да се разбере, че няма да приемат тълкуванията на Браун за живота на Исус Христос.
От сюжета на филма се вижда, че има какво да притеснява църквата. Стожерът на християнството - Христос, е представен в много по-човешка светлина от четирите евангелия. Според Браун той е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали наследници, а Ватиканът е наясно с тази информация и се старае да я скрие, за да не наруши канона му на светец.
“Последно танго в Париж” е онези продукции, за които думата “спорен” е валидна в целия ѝ спектър от значения. От една страна, критиката благоговее пред лентата на Бернардо Бертолучи, играта на Марлон Брандо и Мария Шнайдер, а от друга - почти не е останала социална организация или общност, която да не се е изказала против филма.
Като за се започне от феминисткото движение, което заяви, че филмът е обиден за жените и се стигне до самата Шнайдер, която искрено съжалявам, че е изиграла младата любовница на Пол (Марлон Брандо), лентата е срещала предимно смесени реакции. Католическата църква също не е останала безгласна, призовавайки за забрана на “Последно танго в Париж”, тъй като според тях разказът вреди на семейните ценности.
Класиката на Алфред Хичкок от 1960 г. също не е приета добре от католическата църква заради гротескните сцени на убийствата - тема, за които според църквата, е най-добре да не се говори и да не се показва.
Католиците в САЩ с десетилетия настояват, че човешкият живот е ценен и отнемането му не бива да е забавление за хората в киносалоните.
Трудно може да се намери човек, който ще се изкаже ласкаво за Роман Полански. Покрай обвиненията в педофилия и бягството му в Европа голяма част от филмите му бяха изпратени в забвение, като в процеса се включиха и религиозните организации.
Специфичният филм на Полански, с който тези християнски организации имат проблем, е “Бебето на Розмари”, заради сюжета му, определян като “инкарнация на злото”.
Още един филм - синоним за дявола според религиозната общност е и “Поличбата” от 1976 г. Представителите на християнството никак не одобряват последователите на Христос да се прехласват по превъплъщения на злите сили на екран. А проблемът им точно с “Поличбата” е, че проклятието за християните е представено като дете.
Детството и Антихриста са две категории, които не трябва да се смесват според Католическата църква и по тази причина поставят “Поличбата” в черния си списък с филми.
Ругатни, прекомерно насилие и открити сексуални сцени. Достатъчно условие за католическата църква да изключи телевизора. Но големият проблем на християнския глас е финала на филма, който според тях утвърждава внушението за нихилизъм в съвременното общество.
“Садистичното насилие е очевидно”, пише в свое ревю Националната католическа църква в САЩ и продължава: “Филмът е безсмислен тероризъм срещу човечеството, колкото е безсмислен и самоунищожителният му финал”.
За този филм католическата църква сериозно се намесва с поредица от вестникарски статии и открити проповеди, в които призовават за свалянето му от екран. Причината за недоволството им е сюжетът, в който свещеник се опитва да освободи тялото на 12-годишно момиче от злото.
Според висшия католически клир това насърчава много хора да се “самодиагностицират” като обладани от нечисти сили и да практикуват екзорсизъм в домашни условия. Според тях е просто опасно да си имаш работа с Антихриста и слугите му без вещо лице наоколо.
Ако до този момент не ви е станало ясно, всеки разказ, който по един или друг начин представлява заплаха за християнството, ще има проблем с Църквата. В това число влиза и Стивън Кинг с екранизацията по романа му “Кери”.
Майката на главната героиня Кери е крайнорелигиозна християнка, което превръща дъщеря ѝ в обект на присмех сред съучениците ѝ, а след това става и причина нещо в нея да се счупи и да ги избие на абитуриентския бал. Духовниците в случая имат проблем с начина, по който е представена религия, както и със самото насилие.
Ако днес си пуснете класиката от 1967 г. “Долината на куклите”, сюжетът ще ви се стори по-близо до сапунената опера, отколкото до разкрепостния разказ за секса и наркотиците, но според представители на християнските общности в САЩ голотата и пороците са в повече.
Те призовават за това филма да бъде забранен, тъй като според тях има опасност той да навреди на моралните ценности с това, че представя секса "в най-вулгарната му възможна светлина".
"Жажда за убийство" е един от последните филми, забранени от департамента за филми към Националната католическа църква в САЩ, преди регулаторният орган да бъде разпуснат. А причините да не го харесват са няколко - присъствието на транссексуални, еротиката и поредицата убийства. Елементи, които в същото време правят лентата от 1980 г. един от най-добрите хорър трилъри.
