Година:1995
Започваме с втория филм на Финчър, просто защото е все така култов четвърт век по-късно. След относителния фалстарт на Финчър с "Пришълецът 3" (за него след малко) вероятно цялото му бъдеще е зависело именно от втория му филм. Е, справя се отлично.
"Седем" е безмилостно смущаващ криминален трилър за сериен убиец. Филмът се харесва както на мейнстрийм аудиторията, така и на ценителите на артхауса. Сюжетната линия, която следва, стъпва върху концепцията за Седемте смъртни гряха, а детективското дуо Фрийман-Пит завинаги блести със своето остроумно присъствие в играта на котка и мишка. Ако не сте го гледали, задължителен е, а поуката от него засяга безкомпромисно всеки един човек. Не за друго - всички грешим.
Година:1992
Връщаме се няколко години назад към първия филм на режисьора. Никой дебютант в историята на киното не е получавал бюджет от 65 милиона долара, за да снима филм, камо ли да ексхумира мащабен холивудски франчайз.
27-годишният Финчър обаче получава този шанс, но за жалост не се справя брилянтно – той започва снимки без готов сценарий и хвърля героинята от поредицата Елън Рипли (Сиго̀рни Уийвър) в ядрото на хорър кашата, която забърква.
По-късно той се отрича от целия филм и не дава интервюта, свързани с него, но ние все пак смятаме, че има защо да го гледате – визуалният стил безпогрешно сочи към Финчър със своето трескаво осветление и зловещи сенки, а и всъщност е доста ефективен филм на ужасите, макар насилието да е може би прекомерно в сравнение с останалите части от поредицата.
Година:1997
Третият филм на Финчър е завладяващ хибрид между параноичен трилър и емоционална драма, която се завърта около живота на отегчения бизнесмен (Майкъл Дъглас), заживял откъснат от света.
На върха на рождения му ден неговият брат (Шон Пен) му подарява създадено по поръчка "приключение", което се оказва сложен психологически лабиринт с един голям въпрос в средата – кой стои в неговия край?
Година:1999
За "Боен клуб" се е казало толкова много, че трудно може да се добави нова запетая към всички мнения. Интересното е може би, че напоследък някои критици сочат как от "съвременна класика" филмът днес може да се разчете като отровно мачистки.
Дали обаче тайно възхвалява токсичната мъжественост и агресията, или всъщност е брилянтна сатира на същата, е въпрос на прочит - за нас филмът си остава второто. И още нещо - това е умен коментар на съвременния живот, в който човекът е разкъсан между дълговете към обществото, порядъчното ежедневие и дълбоко потиснатата енергия на вътрешния емоционален свят. Бели мъже? Да, но конфликтът е подобен за всички.
Година:2002
Клаустрофобичният психотрилър на Финчър държи на тръни през цялото време и определено не трябва да се гледа в незряла възраст, защото оставя травми.
В него наскоро разведената Мег (брилятната Джоди Фостър) се нанася в нов дом в Ню Йорк с дъщеря си (пробив за Кристен Стюарт), която е диабетичка.
Всичко щеше да е приказка, ако в апартамента нямаше и скрита стая, която представлява интерес за трима престъпници, а цялата психологическа игра на котка и мишка едва започва, когато двете жени влизат вътре. Хлоп - капанът се затваря.
Година:2007
Стъпил върху истинската история на прословут сериен убиец и манипулатор от Сан Франциско, психологическият трилър на Финчър събира ансамбъл, ръководен от Джейк Джиленхол, Робърт Дауни-Джуниър и Марк Ръфало, който овладява съвършено общия тон на сюжета.
Идеята зад него? Да покаже две проявления на обсесията: едната е желанието да убиваш, а другата – да научиш истината на всяка цена.
Година:2008
Определено по-сантиментален от останалите му филми, седмият опит на Финчър стреля по-скоро към фантастиката и философията, отколкото към по-обичайните за него клинични дълбочини.
Вероятно знаете - Бенджамин Бътън (Брад Пит) е роден възрастен и времето за него върви наобратно, а когато среща любовта на живота си (Кейт Бланшет), младостта се оказва все по-голям враг за любовта им.
Истинско визуално угощение,(включително и заради опита в CGI технологиите), добра игра и история, която има потенциал дълго да остане в паметта - този филм е достатъчно масов, за да се хареса на всички, но и достатъчно умен, за да не е това неговият порок.
Година:2010
И като говорим за завои - "Социалната мрежа" също е отклонение от обичайната линия на Финчър с историята за създаването на Facebook, но определено запазва и визуалния почерк, и дълбочината, с която го познаваме.
Последното се случва, защото със сценариста Арън Соркин успяват добре да предадат идеята си за Facebook като закодиран в ДНК-то на Зукърбърг - социална мрежа, изцяло отразяваща неговата амбиция, арогантност, нужди и пренебрежение към останалите.
Във всеки случай си заслужава да се види, а и хей - Тарантино го нарече "най-добрия филм на десетилетието", което бихме могли да оспорим, но не и да подминем.
Година:2011
Едноименният криминален роман на Стиг Ларшон е перфектен повод за Финчър да се върне към поджанра "кино за серийни убийци" със своя девети филм.
Фокусът обаче пада и върху отношенията между разследващия журналист Микаел Бломквист (Даниел Крейг), нает от богаташ да разследва случай с давност от 40 години, и умна хакерка с тъмно минало (Руни Мара), която му става асистент.
Двамата попадат в заешка дупка, погълнала много герои на Финчър, а както обикновено, и тук паралелно с ровенето в чуждите престъпления, те се борят и със собствените си травми и обсесии.
Година:2014
Последният за момента пълнометражен филм на Финчър отново стъпва върху книжно тяло, този път на бестселъра на Джилиан Флин от 2012 г.
Сюжетът му се завърта около младото семейство Дън, които се преместват от Ню Йорк в Мисури, за да може съпругът Ник (Бен Афлек) да се грижи за болната си майка.
Малко след това обаче жена му Ейми (Розамунд Пайк) изчезва, а с това постепенно навлизаме в спиралата на техните отношения, която крие резки и шокиращи завои зад всеки ъгъл. Именно чрез тях се разлиства и талантът на Пайк. Това е "романтичен филм, който ще сложи край на петнадесет милиона брака", беше се пошегувал Финчър. Истина или не - въздействието му отговаря на тази заявка.
