Вижте ги в галерията:
Филм, разказващ за странните и загадъчни отношения между една жена (Шели Дювал) и нейната съквартирантка и колежка (Сиси Спейсик) в малък, прашен, калифорнийски град, вдъхновява Джулиан Мур да се занимава с актьорско майсторство. В свои интервюта тя е споделяла, че намира изпълненията на Спейсик, Дювал (на снимката) и Джанис Рул за блестящи и убедителни. Така решила, че иска и тя да може така. И показва, че го може.
Драмата "3 Women" се състезава през 1977 г. за "Златна палма" в Кан и получава широко признание от критиката, макар да не се представя толкова добре в боксофиса. Но дори и само с това, че е накарал Мур да се занимава с кино, филмът е допринесъл достатъчно.
Джулиан Мур е родена във Форт Браг, Северна Каролина, но докато навършва 18 г. се мести толкова много пъти, че понякога дори по два пъти годишно се налага да сменя адреси. Причината е работата на баща ѝ, който е военен съдия.
"Винаги съм била нова в училище. Ако ви се е случвало да сте нов в класа, тогава знаете какво означава да нямаш думата в една стая. Но е добро изживяване понякога да се чувстваш незабелязан, защото това учи на съпричастност", убедена е Мур. Краят на това постоянно движение идва, когато записва школата по сценични изкуства в Бостънския университет. Досегът ѝ с актьорското изкуство реално е това, което я убеждава, че тя трудно може да остане незабележимото момиче в стаята.
"Всичко, което исках, беше да бъда актриса в регионален театър или да съм част от компания. Това ми изглеждаше като възможност за страхотен живот. Тогава не разбирах колко трудно всъщност ще бъде", разказва за младите си години Джулиан Мур.
За да следва мечтата си, след като се дипломира от Бостънския университет като бакалавър по актьорско майсторство тя се мести Ню Йорк и работи в театъра, което е и основната ѝ цел. Но я канят и за малки роли в сериали. От 1993 до 1995 г. няколко такива участия се оказват ключови - тези в "Кратки пътища" (1993 г.), "Ваня на 42-ра улица" (1994 г.) и "В безопасност" (1995 г.) я правят забележима за критиката, от което следват и по-добрите предложения. Само три филма по-късно - "Девет месеца" (1995 г.), "Атентатори" (1995 г.) и "Изгубеният свят: Джурасик парк" (1997 г.), Джулиан Мур е сред водещите актриси в Холивуд. И като си помисли човек, че не това е била целта ѝ...
Предвид сериозните трансформации, които сме виждали от актьори, да отслабнеш с 5 кг. за роля може да не изглежда като голям подвиг. Въпросът е, че тя го прави тъкмо когато е на крачка от успеха и все още не знае дали това ще е голямата ѝ роля или просто още един проект.
За да изиграе убедително домакиня, която страда от заболяване на имунната система, Джулиан Мур се подлага на хранителен режим и упражнения, за да изглежда лицето ѝ още по-изпито. С убедителното си превъплъщение, това я доближава до последвалата скоро световна слава. Реално това е един от филмите, които я прави "видима" за Холивуд.
Една от запомнящите се нейни роли, която ѝ носи и номинация за "Сатурн", е тази на Кларис Старлинг в "Ханибал" (2001 г.).
Когато режисьор е Ридли Скот, в главната роля е Антъни Хопкинс, а сценарият е по роман на Томас Харис, това е почти гарантирана рецепта за успех. Но за да се включи в лентата, Мур изважда голяма доза късмет и много талант.
Причината да попадне във филма е, че Джоди Фостър, която изпълнява ролята на Кларис в "Мълчанието на агнетата", се отказва от участие в продължението заради друг ангажимент. Джулиан Мур се изправя срещу конкуренция от ранга на Хелън Хънт, Джилиан Андерсън и Кейт Бланшет.
След като Мур прави впечатление с "Кратки пътища" през 1993 г., кариерата ѝ тръгва все по-стабилно нагоре, докато десетилетия по-късно тя има най-престижните награди в киното - "Оскар" (за "Все още Алис"), "Златен глобус" (за "Промяна на играта" и "Все още Алис") и БАФТА (също за "Все още Алис"). Но освен златните статуетки и безбройните номинации, тя попада и в класацията на Time за 100-те най-влиятелни личности в света през 2015 г., а кинокритиката я определя като една от най-талантливите и опитни актриси за своето поколение.
"Всички остаряваме. Това е животът и трябва да приемем, че има начало, среда и край" - тази философия на Мур е може би най-подходящият завършек на галерията с факти за една жена, която не се е впуснала в актьорския бранш заради славата и продължава да е скромна дори след редица успехи
