Режисьорът Робърт Егърс има дарбата да инициира кино, което отива отвъд познатото разказване на истории. Неговите филми са фестивал на най-големите тревоги, варварските суеверия и животинските удоволствия, които цивилизованото общество си забранява.
Пленяващо е как пресява страшилищата на народния фолклор и им прави психологическо-емоционална аутопсия. Егърс на няколко пъти ни показва, че злодеите в народните приказки и легенди са използвани за събирателно на изконните човешки страхове. Но не спира дотам.
Режисьорът обича да дълбае, докато не напипа корена на психологическия ужас, сътворявайки пиршество за мозъчните клетки.
Последният му проект "Носферату" е поредното бижу на неговата школовка.
Егърс отново се впуска в изследване на чудовищата от преданията, застанали в основата на ритуали, празници и на демоните от колективното ни подсъзнание.
Трейлър на "Носферату" гледайте тук:
Обектът на неговата дисекция е Носферату - създание, показано на екран за пръв път от германския режисьор Фридрих Вилхелм Мурнау през 1922 г., което черпи вдъхновение от образа на Дракула на Брам Стокър.
В по-широк контекст Носферату е проекцията на хорските вярвания за вампирите.
Показва съществата на мрака като паразити, подчинени единствено на целта да изсмукват живота на тези около тях. Но и подчертава, че вампирите са по природа прелъстителни. Те не прилагат изтънчени стратегии, за да привличат жертвите си, а просто си стоят някъде там и хората сами им идват на крака.
"Носферату" на Егърс започва именно от слабостта на жертвата, поставила душата си в риск, за да удовлетвори плътските си желания.
Елън (Лили-Роуз Деп) е наскоро омъжила се млада дама, споходена от ужасяващи кошмари. Всяка нощ след като затвори очи, тя вижда безплътните очертания на нейния "ангел-хранител", който ѝ напомня, че му се е отдала много преди да се отдаде на законния си съпруг.
В сънищата "ангелът-хранител" на Елън заявява правото си над тялото и душата ѝ, предричайки, че тя отново ще му принадлежи независимо от това, че е сключила брак с друг.
Законният съпруг на героинята - Томас (Никълъс Холт) - обаче разчита виденията ѝ като симптом на нейните "заболявания" - нервност и меланхолия. Затова я убеждава, че няма защо да се плаши от образите на подсъзнанието си.
Томас пренебрегва всички намеци на съпругата си. И обратно на молбите ѝ да стои край нея, той се съгласява да замине и да сключи примамлива сделка с тайнствения граф Орлок (Бил Скарсгард), която да подсигури семейните финанси за дълго време напред.
Капанът щраква в мига, когато Томас отговаря с "да" на предложението за допълнителни пари.
А след това, както повелява творческият поглед на Егърс, пред нас се отваря портал, където суеверията, ниските страсти и покварата стават едно цяло.
Верен на своите инстинкти, режисьорът преплита изначално заложените страхове на човечеството с това, което го привлича по необясним за разума начин. Навежда на мисълта, че някои злодеи от фолклора са проявления на потиснатите човешки увлечения.
И тъй като някога хората не са имали знанията как да контролират примитивните си желания, те са създали екстравагантни особняци като вампирите, за да се страхуват от дивите черти на собствения си характер.
Водейки се от този принцип, "Носферату" на Егърс е осезаемо еротична история. Истински дуел между любовта и похотта, като във филма романтиката изгрява в лицето на нежния и отдаден съпруг Томас, а похотта е изобразена от деформирания граф Орлок.
Егърс е ненадминат в изграждането на подобни психологически портрети, в които цялото човечество може да се огледа. Безпогрешно е ситуирал историята си във Викторианската епоха, когато съзнанието на хората се е намирало на границата между логиката на науката и старата вяра в свръхестествените сили.
Избрал е перфектния актьорски състав, който изпълнява не само роли на фикционални образи, а и на масовите човешки характеристики. Всички са брилянтни - от главните до второстепенните персонажи.
И в "Носферату" режисьорът продължава да гради атмосфера с омагьосваща визия, грижливо подбрана звукова партитура и кадри, които се запечатват дълбоко в съзнанието. Както всеки негов филм, и този изглежда като съживена стара легенда.
Жалкото на толкова изкусна работа е, че е правена за камерна публика и това се усеща.
Героите се изразяват прекалено абстрактно, темпото на филма е бавно и тягостно, а за моменти на страх Егърс разчита на натурализма във вида на персонажите, а не на съспенса, което в един момент омръзва.
Робърт Егърс е сред най-високо интелектуалните представители в киното - никой не е в състояние на отрече това. Но и в четвъртия си филм режисьорът продължава да стои твърдо в пределите на артхауса, макар и да е избрал история за най-популярната митологема в културата - вампирите.
Режисьорът има много какво да разкаже и да даде храна за размисъл, но за да го разберете, ще трябва да заговорите на неговия език. В противен случаи поредният разказ на академика в седмото изкуство, успял да се докосне до дълбините на човешката психика, ще ви се стори брутално скучен.
ПРИСЪДАТА ЗА "НОСФЕРАТУ": 4 от 5 кафенца
Филмът излиза по кината на 3 януари.
