Идеята за паралелна метавселена във виртуалната реалност, която представлява копие на истинския свят, съвсем не е нова. За щастие нивото на текущите технологии (все още) е далеч от това в "Матрицата", но филмът добре предвижда страхa от възможностите на изкуствения интелект и създаването на перфектна симулация.
Днешните дизайнери на метавселената използват очила и не си представят влизането в нея чрез метален шип, който се вкарва в гръбнака, както правят в "Матрицата", но принципът е кажи-речи същият.
Добре, че в екшън-фантастиката със Силвестър Сталоун, Уесли Снайпс и Сандра Бълок не познават за трите миди, но пък знае ли човек какво ще се случи с тоалетните навици на човечеството? Това, което сценаристите нацелват обаче, е идеята за социална дистанция.
Действието на филма се развива през 2032 година, когато светът се възстановява от разпространението на няколко вирусни епидемии и по тази причина е забранен всякакъв физически контакт, а хората използват видеоразговори, когато общуват от разстояние. Горе-долу както ние правехме доскоро.
В края на черната комедия смахнатият герой на Джим Кери прави монолог, в който буквално предвижда много от нещата, които днес вече считаме за даденост.
"Скоро всеки американски дом ще интегрира в едно телевизия, телефон и компютър. Ще можете да посетите Лувъра на един канал или да гледате женска борба на друг. Ще пазарувате от вкъщи и ще играете Mortal Kombat", казва той.
Като същински пророк вижда развитието на днешните смарт телевизори, стрийминг платформи, пазаруване и гейминг онлайн.
Още сме далеч от колониите на Марс като във филма, но и за това има време. Класическата фантастика с Арнолд Шварценегер обаче заковава една технология, до която все повече се приближаваме - автономните роботаксита.
Редица компании по света разработват такива автомобили, а в САЩ и Китай вече се правят тестове и с пътници.
Няколко от задръстеняците в училище се вдъхновяват от филм за чудовището на Франкенщайн и решават сами да създадат момичето на мечтите си с помощта на компютър и кукла Барби.
Това е най-близкото нещо до 3D принтер, до което се доближава киното през 80-те. А днес живеем във време, в което учени работят по създаване на кожа, която да се използва при пациенти с изгаряния например, с помощта именно на такива принтери.
Няма да отваряме дума за изкуствения интелект и искрено се надяваме филмът да не се окаже пророк в това отношение. Само ще споменем, че британската армия използва сателитна система, наречена Skynet, и спираме дотук.
В началото на филма обаче има нещо друго, което прави впечатление и това е сцена с безпилотен боен самолет. Към средата на 80-те идеята за дронове-убийци е била нещо далечно, но днес подобни технологии не само са сред най-актуалните във военното дело, а изобщо.
Филмът излиза цяло десетилетие преди интернет да стане нещо популярно, но още тогава ни показва какво е бъдещето на хакерските атаки и какви опасности носят те.
В екшъна с Матю Бродерик става въпрос за младеж, който по случайност прониква в система на военен суперкомпютър, програмиран да симулира, предвижда и изпълнява ядрени атаки срещу Съветския съюз.
